Капитан I ранг о. з. Васил Данов*,  Атлантически съвет на България

Навършиха се 200 дни от началото на агресивната война на диктаторския режим на В. В. Путин срещу суверенна Украйна, член-основател на Организацията на обединените нации.
Като подарък по случай печалната дата Украинските въоръжени сили осъществиха мощна контранастъпателна операция, нанесоха сериозни поражения на руските окупатори, унищожиха или обърнаха в бягство доскоро смятани за елитни бойни части и освободиха общо 6 000 кв. км украинска територия, както съобщи късно снощи президентът Зеленски.

Операция „Обръщане на палачинката“

Повече от месец украинското военно командване залъгваше руското разузнаване, че съсредоточава войски и техника срещу Херсон, като подаваше фалшива информация на агентура и медии, че предстоят решителни сражения за южния областен град.

Щастливци, успели да се предадат при украинската офанзива от 10 септември. Ако не са вършили жестокости спрямо мирни граждани, им предстоят спокойни дни в плен, размяна срещу украински войници или репатриране в родината след края на войната. Обърнете внимание на обувките им. Този до стола (най-вдясно) е с половинките от абитуриентския бал

Руските командири и щабове анализират постъпилата информация, хващат се на въдицата, изтеглят войски и резерви от други фронтове и ги предислоцират на десния бряг на р. Днепър.
Следва мощна настъпателна операция в района на Харков, при която украинските батальонни бойни групи (ББГ), поддържани от артилерия и дронове, пробиват руската отбрана. За нашествениците става невъзможно да прехвърлят част от изпратените при Херсон войски, защото през последните седмици украинската артилерия и ракетни войски методично рушиха мостовете по Днепър и вече държат под прицел течението на реката, готови да поразят речни превози или строителството на понтонни мостове.
Така войната на Русия в Украйна навлезе в "критична фаза", обобщи  генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и призова солидарността на Запада с Киев да не отслабва въпреки енергийната криза и повишените разходи за живот.

Какво стана?

Първо, оказа се, че руският войник няма стойностна цел, важна мисия и мотивация, за които да се жертва и да пролива кръвта си. Приказките за „величието“ на Родината, за „свещения дълг“ на руския солдат се оказаха нагли лъжи, които се спукаха още след първите сражения през март.

Второ, командният състав на украинските войски вече значително превъзхожда руския си съперник. Украинските генерали са офицери от ново поколение, израснало и калено след съкрушителните загуби през 2014 г., когато генерали от старата школа и политици като Янукович цинично и шокиращо предадоха на рашисткия агресор оръжията, знамената, Отечеството и воинската си чест.

Новото поколение украински пълководци засега се доказва по най-убедителен начин, като възприема стандартите и ценностите на НАТО, с професионализъм и доблест лекува историческите травми и измива срамните петна от знамената на УВС.

Трето, постоянно постъпващите оръжия и техника от най-нови образци създадоха устойчиво и нарастващо качествено превъзходство на УВС. Образно казано, докато руснаците все още водят аналогови бойни действия, значителна част от украинските войски преминаха в цифровата ера и от безопасни разстояния нанасят точни и болезнени удари на агресорите.
С високоточната стрелба на далекобойната артилерия и на РСЗО украинските войски нарушиха снабдителните линии на противника, унищожиха складове за артилерийски боеприпаси и гориво и буквално сринаха логистиката на окупаторите.
При успешното настъпление на Харковското направление УВС успяха да затворят въздушното пространство и да елиминират значителното руско превъзходство в бойна авиация. Това стана възможно благодарение на значителните доставки от САЩ и от други натовски държави на стотици модерни и с висок к.п.д. системи и ракети за ПВО. След като обезопасиха небето на Северна Украйна, настъпващите сухопътни части и съединения показаха бойно майсторство, съгласуваност и победен устрем.

Командир от новото поколение: командващият Сухопътните войски на Украйна генерал-полковник Олександър Сирский

Четвърто, когато на страната на суверенна, храбра и воюваща Украйна застанаха 41 от най-цивилизованите, напреднали и демократични държави на планетата, а в ООН 143 суверенни страни осъдиха агресията на путинския режим, стана ясно, че Украйна няма да бъде победена. Стана ясно, че лимитът от исторически късмет и тарикатски умения на кремълския диктатор да се провира покрай принципите и нормите на международното право, е изчерпан.
Руските военачалници са изправени пред ефекта на доминото.
Свалят ли войски и техника от някой уж по-спокоен участък, за да запушат пробойната при Харков, рискуват да получат удар точно на оголения фланг. Те се оказаха в ролята на вечно закъсняващия шахматист, който изпада в положение „цунг-цванг“, понеже не успява да предвиди ходовете на противника.
„Не става само с артилерия, трябва и акъл“, биха казали мъдри и многократно мирисали барут офицери. Генералният щаб на Украинските въоръжени сили (УВС) надхитри руските си противници, като им отне стратегическата инициатива във войната. През месеците от май насам руските военачалници му бяха намерили цаката: блъскаха с по-мощната си и далекобойна артилерия по градове, позиции и укрепени пунктове на УВС и ги принуждаваха да отстъпят. 
Руските политически и военни шефове се хвалеха, че така, „пасейки, пасейки“, могат да стигнат до Варшава. Но затворени в самодоволното си и шаблонно изтласкване на противника, проспаха качествено нов момент: ускореното снабдяване на УВС с модерни далекобойни, скорострелни и изключително точни оръдия и ракетни системи за залпов огън (РСЗО) от типа „Хаймарс“, които изравниха шансовете при артилерийските дуели и скоро осигуриха пораснали възможности и превес на украинските патриоти.

Още нещо: от обучение във Великобритания се завърнаха една или две батальонни групи, получили отлична подготовка, бойно сглобяване, натовски поглед върху военното дело и по-високо самочувствие. Онези, които са участвали в боевете край Харков, показаха, че не са си пиляли времето на Острова.

Какво предстои?

Още през август почти всички съюзници и приятели на Украйна очакваха мощно, широкомащабно и решително настъпление на УВС. Настъпление, което с цената на десет или двайсет хиляди жертви да измете руските окупатори от украинска земя.
Но главнокомандващият УВС генерал Валерий Залужний и подчинените му военачалници категорично заявиха, че няма хазартно да хвърлят десетки хиляди воини, само за да задоволят футболните емоции на симпатизанти и на публика. Нали помните филма „Спасяването на редник Райън“?  Украинското военно ръководство вече е овладяло, прилага и спазва ценностите, стандартите и методите на НАТО: човешкият живот е безценен, кръвта и на най-слабия войник е свещена и трябва да бъде проливана само в случаи на крайна необходимост. А дотогава Украйна ще продължи с пестеливи, прецизно планирани и съгласувани удари срещу противника, които да струват възможно най-малък брой човешки жертви.
Очаква се, че следващата цел на украинското настъпление ще бъде Херсон. Този път наистина. Но ако всички очакват подобен ход, значи и противникът е оповестен и ще има време да се подготви. Следователно, ще бъде изпуснат един от най-важните елементи в настъпателната операция - изненадата. А без нея настъпващият поема риска да понесе значителни и непредвидени жертви.
Затова едва ли има анализатори, които категорично да определят часа и мястото на следващия удар на УВС. Ясно е само едно: такъв удар предстои и обърканата, деморализирана, разколебана и отвъд ръба на нервна криза руска окупационна армия очаква съдбата си на преследвано животно. Не случайно в социалните мрежи пуснаха вица, че първите думи, които научават руските новобранци, били „Предавам се!“ на украински език.
Разгромът при Харков оголи доста от недъзите на Руските въоръжени сили (РВС), неумело скривани или отричани до днес. 

„Менес, текел, фарес“

вече е изписано върху погребалната стена на полуимператор Владимир Късий. И няма да му помогнат нито иранските дронове, нито старите севернокорейски снаряди. Още по-малко надеждите за подкрепа от Китай или Индия.
Български путинисти облъчват наивната публика, че Китай и Индия щели да подкрепят РФ в случай на широкомащабен военен конфликт. Глупости! Нито Китай с население два и половина милиарда души, нито Индия с близо 2 млрд. човешки същества ще рискуват историческата съдба, настоящето и бъдещето на народите си заради хатъра на новия Атила от бедните улички на пролетарския Петербург. 
Колкото по-рано колективният КГБ в лицето на Путин и прислугата му разбере, че няма полезен ход във възродена и жертвоготова Украйна, толкова по-малко руски граждани, голобради момчета и нещастни мужици ще загинат в украинските степи и пред укрепените градове.
Все по-комичният говорител на руския Генерален щаб Игор Конашенков бодро заяви, че бягащите руските войски „се изтеглят от района на Изюм“ с цел  "да бъдат постигнати заявените цели на специалната военна операция за освобождаване на Донбас".
Твърдението, че руските войски се изтеглят, за да се концентрират върху Донецк, е сходно с оправданията на Гьобелс през 1944 г., че Вермахтът отстъпва, за да „скъси линията на фронта“ и да се подготви за решително контранастъпление.
Прави чест на общински съветници от район Смолнинское в Санкт Петербург, които гласуваха обръщение към Държавната дума с предложение да 

повдигне обвинение срещу Владимир Путин за държавна измяна 

заради войната в Украйна. Според петербургските депутати, решението на президента да нападне Украйна "нарушава сигурността на Русия и на нейните граждани", руската армия губи боеспособни части, а хиляди руснаци гинат или стават инвалиди. Стагниращата икономика се срива, чуждестранните компании напускат местните пазари, емиграцията стремително нараства, НАТО стигна до границите на РФ, а Украйна получава най-модерни оръжия и техника, смятат депутатите-бунтари.
Международният и военен престъпник Путин може да бъде съден по чл. 93 от Конституцията на Руската федерация, според който президентът може да бъде отстранен от длъжност след обвинение в държавна измяна, прието от Държавната дума.
Смелата постъпка на общинските съветници е болезнен удар за Владимир Путин, защото идва от родния му град, който той смяташе за лична и политическа цитадела. Сега излиза, че не само украинската, но и родната петербургска земя пари под краката на диктатора.
И ще пари все по-силно, докато тираничният подполковник не бъде изправен пред Международния съд в Хага или не бъде изнесен от дълбокия си бункер с краката напред.

*Авторът е завършил факултет „Журналистика“ на Лвовското висше военнополитическо училище в Украйна.