Необявената война на Кремъл – „мокри поръчки” стресират Европа

Руската федерация не може да бъде припозната като приятел на демокрацията

Александър Николов

Дори и за най-големите скептици е пределно ясно, че през последните години Русия води видима, но необявена война на територията на европейските държави. Тя е срещу врагове и опоненти на режима в Кремъл. Всъщност саморазправата с противниците на Путин се превърна в един от основните елементи на 

новата задкулисна външна политика на Москва

Германският вестник „Билд“ публикува през лятото  разследване от три части, посветено на убийството през м. август 2019 г. на бившия чеченско-грузински опозиционер Зелимхан Хангошвили, извършено нагло в парка „Клайнер Тиргартен“ в Берлин. Тази дръзка мокра поръчка е само един от поредицата актове на насилие от страна на Руската федерация срещу посочените за техни врагове на Европейска територия. 

Европа отвори истински очите си за необявената руска война след неуспешния опит за елиминиране  във Великобритания на бившия служител на КГБ Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. Лично президентът Путин произнесе публично присъдата му, обявявайки го за 

предател на родината

Покушението в Солсбъри предизвика острата реакция на редица държави  по света. Те изгониха руски разузнавачи, прикриващи се като дипломати. За съжаление тогава България изпусна шанса да стане част от европейския фронт срещу руския тероризъм. Управляващите в София се скриха зад оправданието, че няма ясни доказателства за руска връзка с отравянето на Скрипал със забраненото вещество „Новичок”. По ирония на съдбата стартиралото по случая британско разследване, извади на бял свят нелицеприятния факт, че месеци преди  инцидента със Скрипал и дъщеря му, България е била експериментално поле на руските тайни служби. Български бизнесмен и синът му са били  отровени с препарат от семейството на „Новичок”, а инцидентът е бил заметен под килима. Днес прокуратурата е образувала дела срещу четирима предполагаеми руски граждани, кито издирва. Интересна подробност е, че образите на някои от тях 

съвпадат с убийците на Скрипал

В тази черна поредица няма как да бъде пропуснат   осуетеният от СБУ опит за ликвидирането на Адам Османев в Украйна, както и атентатът срещу чеченският блогър Имран Алиев в Лил, Франция през февруари 2020 г. Всички те са разследвани за връзки с Кремъл, а мишените са идентифицирани като противници на режима на Владимир Путин.

Поантата в тази кървава серия беше опитът за отстраняването на руския опозиционер Алексей Навлани. Въпреки изключително голямата му вътрешна и външна популярност, Кремъл не се притесни да го неутрализира отново с вещество от групата на „Новичок”. Единствено бързите реакции на европейските демокрации предотвратиха физическата смърт на Навални, осигурявайки му надеждно лечение в Германия.

 Ако се анализират подробно всички тези посегателства срещу свободния свят имат своите очевидни прилики и неизменен почерк. При покушенията срещу Сергей Скрипал и Зелимхан Хангошвили заподозреният килър използва фалшива самоличност и паспорт, издаден от руското Министерство на вътрешните работи в Москва. Това е обичайна практика за нуждите на руското разузнаване. Освен това паспортът на предполагаемия убиец Соколов е издаден редовно, но в него липсват биометрични данни, а адресът на неговата виза е несъществуващ. Друга нишка пък свързва атентатите срещу Скрипал и Хангошвили с неотрализирането на севернокорейски опозиционен лидер Ким Чен Нам. Той беше беше убит на 13 февруари 2017 г. на международно летище в малайзийската столица Куала Лумпур, след като беше атакуван от две жени, за които полицията в Малайзия смята, че са употребили невропаралитичен агент VX - химикал, който е класифициран от ООН като оръжие за масово унищожение.
 
Очевадно стана за демократичния свят и 

предпочитаното оръжие

 от днешния режим в Кремъл – тежко токсична отрова, свързана предимно с групата на „Новичок”. Явно Путин предпочита отровата като способ за отстраняване на врагове. Показателни са случаите със Сергей Скрипал, дъщеря му, Александър Литвиененко, Виктор Юшченко,  Владимир Кара-Мурза и Александър Перепиличний, Навални и др. Към тях няма как да не бъде добавена и мократа поръчка срещу оръжейния търговец Емилиян Гебрев, сина му и служител от фирмата. Естествено огнестрелните оръжия остават като своеобразна класика в арсенала на руските тайни служби - убийствата на Хангошвили и  Борис Немцов са ярък пример за „мокри поръчки“ с куршум в жертвите.

Естествено цялата подривна война с противниците на режима на Кремъл протича в синхрон с мощната руска пропаганда, която облъчва Европа и света.
Така например „Русия днес“, личният глашатай на режима на Путин, наскоро бе глобена във Великобритания заради умишлено изкривяване фактологията по случая Скрипал. Казаното контрастира с действията на медията по отношение убийството на Хангошвили, като по случая тя единствена отрече обвързаността на руската официална власт с него без странични коментари. Такава е реакцията на руската медийна машина и за другите опити за неутрализиране на опозиционери – Кремъл винаги е чист и невинен, жертва на западни манипулации и компромати. И в цялата тази мръсна игра срещу демокрацията и свободния свят, Русия безцеремонно отказва да подпомогне разследването на отделните престъпления, като дори често се опитва да обвинява западни институции за извършването им.
  
При тази цинична ситуация Западът е изправен пред сериозното предизвикателство не просто да отговори на руските заплахи за ликвидирането без съд и присъда, а по мафиотски на противниците на режима в Кремъл, но да пресече в зародиш всички опити на руските тайни служби да продължат безнаказано да раздават свое правосъдие, пренебрегвайки международните договорености и закони. Санкциите срещу политиките на Путин остават работеща опция на бъдещето, в което Руската федерация не може да бъде припозната като приятел на демокрацията.