Милен Радев, de-zorata.de/blog 

Преди 8 години на 12 юли 2014, си отиде Валерия Новодворская. 

Тя напусна този свят в разгара на първата руска агресия срещу Украйна и заграбването на Крим, на големи части от Луганска и Донецка области. Напусна го тогава, когато нейният глас срещу злото от Кремъл бе н а с ъ щ н о нужен… 
Днес сме ужасени свидетели на новата, вече пълномащабна война на путинския фашистки режим срещу Украйна. 
Как може да не си спомним за Валерия Илинична и нейните постоянни 

предупреждения и предвиждания на това, което се случва днес

 Почувствах нужда да напиша нещо в нейна памет, да припомня за тези, които я ценяха и да поясня за по-младите, нейната уникална фигура на борец за правдата и свободата. 
Но след като извадих от архива тези редове, писани 2014, вечерта след новината за смъртта й, разбрах, че нищо друго и нищо повече от казаното тогава не мога да добавя. Всяко изречение стои, сякаш съм го писал днес. 

Покрусени. Осиротели

В Москва почина Валерия Новодворская

На 64 години, поразена от „инфекциозна интоксикация“ тя намира покой след своя безпокоен, пламенно и честно изживян, наистина героичен живот.

Тя намира покоя, който Воланд бе обещал на измъчения Майстор, но нейният покой е покоят на непобедената човешка личност.

Както само малцина по света, след преживените от нея затвори, лагери, психушки и спецучреждения, след десетилетията на тормоз, подигравки и преследвания при „реалния социализъм“ и „нереалната перестройка“, та чак до днешния модерен ретро-сталинизъм, Валерия Новодворская остана несломена, непобедена и съвършено безстрашна. 

Най-свободният човек, когото познавам

И човекът, който най-осмислено и убедено ненавиждаше болшевишката съветска власт и комунистите. Ненавиждаше ги по собствените й думи „заради пошлостта, жестокостта, глупостта и несвободата“

Хилядите й читатели, поклонници и почитатели стоим днес пред една незапълнима празнота.

Тъй уникален и въодушевяващ бе гласът й, такава виталност, ирония, остроумие и изстрадана мъдрост бликаше от нея, тъй световно неповторима бе фигурата й на независим и нестрахуващ се от никого борец за свободата, за истината и достойнството на човека, че липсата й няма как да не направи живота ни по-беден и сив.

От тук нататък само ще препрочитаме и ще се ровим из стотиците й статии, ще слушаме и гледаме незабравимите й спонтанни, лакътушещи като джазова импровизация видеокоментари по злободневни и вечни теми. Но никога повече няма да чуем мнението й за актуални събития, няма да сравняваме с нея оценките си за този и онзи прославил или опозорил се съвременник, за тази смела или онази мърляшка постъпка на хора, на политици и държави.

Немногобройната читава Русия осиротя. Човешкото пространство в тази днешна истинска империя на злото, както винаги я наричаше покойната Валерия, се свива до неразпознаваемост.

В Москва властва изчадието на кремълския трон, поддържано от одобрителното ръмжене на многомилионна тълпа хипнотизирани, оскотели русияни. Хищно настървени за чуждо щастие и за чужди трудови блага.

Без умната, благородна и непреклонна човешка фигура на Валерия Новодворская Русия  все по-неудържимо се превръща в 

лагер на чумавите и прокажените,

 страшен пример за сплашване на непослушни деца и на лекомислени народи, един реално осъществен земен ад под синьото небе…

В дългия си и незабравим разговор с украинския журналист Дмитро Гордон през 2008 г. Валерия Илинична бе споменала, че след 40 години дисидентски стаж, тя като стрелян човек е виждала и много по-страшни образи от Путин и такъв като него не може да я изплаши. Ако се наложи, продължи тя, сама съм готова да изпия чашката с полоний, защото такава смърт е къде, къде по-лека от онова на което той и колегите му са способни.

Днес така и не знаем дали все пак не е изпила наистина чашката…

Валерия напуска нашия свят в тези дни, в които руски военни части с танкове и ракетни установки пресичат границата с Украйна, навлизат в украински градове и вече без намигвания и преструвки започват своя поход на Запад, срещу демокрацията, срещу европейския ред, срещу цивилизацията и хуманизма.

Затова, когато желаем светъл път на тази измъчена душа, когато се заричаме паметта й да бъде светла и вечна, не може да не се провикнем след нея:

Валерия Илинична, бъдете наша застъпница г о р е, защото идва нужда велика!

Мракът над Русия е от вчера още по-безпросветен.

Затова пък на небето свети нова звезда, по която можем да се ориентираме…

Берлин, 13 юли 2014 г. 

Б.Р. Чуйте автентичния глас на Новодворская и едно от последните и пророчества: