Николай Василев

Исторически двойни стандарти

В пространното си интервю пред американския журналист Тъкър Карлсън, на въпроса "Защо нападнахте Украйна", руският президент се впусна в дълга историческа лекция, простираща се от 9-ти до 21 век. В нея могат да се открият някои неточности и поне една лъжа. Но най-очевидни за всеки запознат с историята на Русия и Украйна са

двойните стандарти

Путин започна историята на Русия с появата на ранносредновековната Рус. Новгородските старейшини поканили викингския княз Рурик да им стане владетел. Неговият правнук, вече установен в Киев приел православното християнство и скоро на голяма част от териториите на днешните Украйна, Беларус и около Москва се говорело на един език (Путин не спомена откъде е дошла неговата писменост) и имало една вяра, а и хората се определяли като руси. От тук трябва да последва, че и днес тези територии трябва да са в една държава или поне в един геополитически блок. Но Путин не спомена, че по онова време на повече от 90% от територията на днешна Русия не е имало никой който да е бил православен или да е говорил на този "общ" език. Малцина живели тогава по долината на река Волга са виждали човек от Рус, а повечето жители на Урал, Сибир и днешното Тихоокеанско крайбрежие на Русия не са подозирали за съществуването на тази страна. И никой в Киевска Рус не е чувал за Сахалин или Камчатка. 

Чак към края на интервюто Путин патетично спомена, че всички огромни територии, които днес са руски "дошли в Русия" и тя се отнасяла с голямо уважение към местните култури, което разбира се не отговаря на истината. Дори да приемем (което е доста спорно), че днешните руснаци, (а не днешните украинци или белоруси) са легитимните наследници на "Киевска Рус", на какво основание те могат да претендират за "изгубените територии" на Рус, а да не приемат претенции на други народи за земите присъединени към Русия, много по-късно? Двойният стандарт е очевиден. 

Путин обаче призна, че историята на Москва и тази на земите около Киев през следващите векове е доста различна, (макар че пропусна да спомене, че местните говори еволюират в различни езици). Киев е изцяло овладян от Татарите, докато Москва запазва определена автономия, макар под суверенитета на Златната орда. По-късно земите на Украйна стават част от Литванското кралство, което пък става част от Полско-литванското кралство. Предците на днешните украинци не се чувстват особено щастливи под полската корона и по времето на хатмана Богдан Хмелницки търсят помощ от царя в Москва. Путин не споменава, че неговата държава се нарича Московия и едва десетилетия по-късно ще приеме името Русия ( и претенцията за наследник на Киевска Рус). Руският президент посочи, че след войната с Полша ( по силата на Андрусовския договор от 1667 г.) земите на днешна Украйна, разположени на изток от река Днепър, но и град Киев са присъединени към това, което все още не се нарича Русия. Според Путин, по-късно Екатерина "си върнала" всички руски земи.

Руският президент подсказва бегло, че днес би приел някакъв договор за подялба на Украйна. Загатна, че Унгария би имала легитимно право да си поиска част от Украйна, където и днес живеят унгарци. 
Путин обаче отново

избегна да покаже голямата картина

По времето когато се сключва Андрусовски договор, авангардите на Московия проникват в източен Сибир и се сблъскват с авангардите на Китайската империя, управлявана от династията Чинг. През 1689 г. между Московия и Китай е сключен Нерчинския договор, който регламентира границите между двете империи за цели 169 години. Той признава за части от Китай значителни територии, които днес са част от Русия и на които тогава и през следващите близо два века не живеят никакви руснаци. Когато обаче настъпва това, което Китай нарича "века на униженията", Русия откъсва територии от Китай по силата на Айгунския (1858 г.) и Пекинския (1860 г.) договори. 

Когато Русия лансира т.н. "специална военна операция", тя се похвали със завоеванията си в Далечния изток на специално табло поставено на оградата на руското посолство в София. Сериозно ли Путин мисли, че Китай е преглътнал айгунското и пекинското унижение!

Многословният Путин не спомена нищо за хатмана Мазепа и за това, че по времето на "Северната война" между Русия и Швеция, украинците се съюзяват с крал Карл XII. Споменава само, че когато в началото на 19 век се зародило украинското националистическо движение, неговите поддръжници настоявали за "много близки" отношения с Русия. Според Путин идеологията на "украинизма" била формирана в украинските земи, които били част от Австро-Унгария, но не спомена, че основните идеолози на тази национална доктрина Тарас Шевченко и Леса Украинка не са живели в Австро-Унгария, а основните представители на Лвовската школа са бежанци от Руската империя. Не споменава за насилствената русификация, за забраната на ползване на украинския език в училищата и университетите и за публикации, освен такива свързани с народното творчество. 
Путин не пропусна да подчертае, че руснаците откъсват северното крайбрежие на Черно море от Османската империя и то нямало нищо общо с понятието "Украйна". Било наречено "Новоросия". Не спомнена нищо за съдбата на кримските татари. С една дума - това което е завладяно за Русия си е руско. Това, което е откъснато от Русия... пак е "руско"! 

В следващата част на интервюто Путин обясни как земите на Украйна престанали да бъдат руски. Той не спомена, че Украйна обявява независимост по време на Първата световна война, и че Съветска Русия признава нейната независимост по силата на Брест-Литовския мирен договор, която е потъпкана както от белите, така и от червените. Не спомена нищо за армията на Петлюра, която се сражава както с комунистите, така и с монархистите. Не спомена. и че една от причините червените да спечелят гражданската война е, че обещават автономия на украинците, за разлика от белите, които се обявяват за "единна и неделима Русия". Путин се направи на озадачен - защо Ленин проформа спазва обещанието си и дава на Украйна статут равен с този на Русия в рамките на СССР. 
Нещо повече... Путин упорито поставя 

знак за равенство между понятията "Русия" и СССР",

макар през цялото съществуване на Съветския съюз Русия да е само (проформа) равноправна част от него! Путин спомена, че Сталин предложил всички народи да имат автономия в рамките на СССР, но Ленин настоял републиките да имат (формалното) право на отделяне. Всъщност Сталин предлага всички народи и народности да имат автономия в рамките на "Съветска Русия", но Ленин налага идеята Русия и по-големите съветски народи да формират Съветския съюз.

Путин упорито отказва да признае, че Украйна, макар и съветизирана е член основател на СССР, а и на ООН! Защото Сталин договаря Украйна и Белорусия да имат свое отделно представителство в световната организация! Той разбира се прави това защото иска да има повече гласове в ООН. Настоява всяка република да бъде представена поотделно, така както са били представени британските доминиони (Канада, Австралия и Нова Зеландия), които обаче към 1945 г. са на практика независими държави. 
Възползвайки се от двусмислието Русия - СССР (особено силно на Запад, където и през годините на СССР често наричаха страната "Русия") Путин изрича и една очевидна лъжа. Според него през Втората световна война (всъщност по силата на Пакта Рибентроп - Молотов) Западна Украйна била присъединена към "Русия". Истината е, че областта Галичина никога не е била част нито от Руската империя, нито от Руската съветска федеративна социалистическа република. Тя става част от Украинската съветска република, и по-късно от независима Украйна. 
В края на войната Сталин присъединява към Украинската СССР и Задкарпатието - което е било част от Унгария в рамките на Австро-Унгария и от Чехословакия в междувоенния период. 

В интервюто

Путин казва и една истина,

често премълчавана от путинистите. Че ръководството на Русия (а не да кажем Вашингтон или "колективният Запад) изиграва основна роля в разпускането на СССР. Всъщност американският президент Джордж Буш старши до последния момент се опитва да запази цялостта на СССР! Според Путин Русия се съгласила на появата на независима Украйна защото вярвала, че икономическите, културните и личностните връзки между двете страни ще ги запазят в една общност. Той обаче очевидно не вярва, че дивергенцията, настъпила между Украйна и Русия през последвалите десетилетия, се дължи до голяма степен на характера на неговия режим, а прехвърля "вината" за този процес изцяло на злонамерения колективен Запад. 

За това ще поговорим в Част Втора.