Интервю на Георги Лозанов, Дойче Веле

ДВ: Ваше високопреподобие, защо след като Българската православна старостилна църква (БПСЦ) съществува от толкова години точно сега Върховният касационен съд реши да я признае? 

Архимандрит Никанор: Старостилната общност в България се обособява още в края на 1968 г., след смяната на църковния календар. До 1993 г. тя съществува полунелегално, формално под юрисдикцията на Българската православна църква (БПЦ). След това, в условията на вече възникнал административен разкол в самата Българска църква, старостилците се отделят от църковно общение с останалите православни християни у нас и създават своя собствена йерархия с помощта на свои единомишленици от Гърция. Не ми е известно каква е причината първоначално, още през 90-те години, те да не потърсят официална регистрация по съществуващия тогава Закон за вероизповеданията. Но след 2002 г., с приемането на новия закон, в който Българската православна църква е обявена за „представител и изразител“ на Източното православие у нас, с правосубектност възникваща ex lege, става невъзможно регистрирането на друга институция, претендираща да е представител и изразител на същото това Източно православие. Неизменно при подаването на молби за официална регистрация на алтернативни православни общности, Дирекцията на Вероизповеданията се обръщаше към Св. Синод на БПЦ за мнение и получаваше отказ – на това основание самата тя издаваше отрицателно Становище, което пък служеше за мотив на СГС да отказва регистрациите. Тези действия може би бяха продиктувани от политически мотиви, свързани със страха от възникването на нов разкол като този от 1992 г. 

Новото сега е свързано с едно решение на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), според което не може държавата да решава богословски по същество спорове и да определя законодателно, в условията на секуларност, коя институция единствена може да „представлява и изразява“ определено вероизповедание. Това тълкование на европейския съд е задължително и за българските съдилища и в резултат имаме решението на ВКС за регистрация на втора православна църква у нас. 

ДВ: Какво трябва да знае обществото за БПСЦ? Под влияние ли е на Руската православна църква, доколкото и двете – за разлика от БПЦ – са старостилни? 

Архимандрит Никанор: На първо място трябва да подчертая, че не бива да се всява паника в обществото и да се правят аналогии с разкола, който вече имахме. БПСЦ е много специфична и достатъчно затворена религиозна общност, която строго богословски няма признаците на църква. Същевременно тя има качествата на различна от Източното православие конфесия. Що се отнася до връзката на БПСЦ с Руската църква, то такава несъмнено съществува, доколкото тази общност възниква на основата на белоемигрантските църковни общини, ръководени от неотдавна канонизирания архиепископ Серафим (Соболев), клирик първоначално на Руската задгранична църква, а след това и на Московската патриаршия. В БПСЦ на него се гледа като на баща-основател и там той беше канонизиран 15 години преди това да стане в БПЦ. Но в ново време между БПСЦ и Московската патриаршия има по-скоро антагонизъм, отколкото някаква свързаност. Още през 2014 г. старостилците у нас осъдиха руската агресия в Украйна, наричайки нещата със собствените им имена, и оттогава в тяхното богослужение са включени молитви за мир в Украйна – много преди фаталния 24 февруари 2022 г. 

ДВ: Може ли тогава БПСЦ да се превърне в алтернатива на БПЦ по културно-политическата ос Европа-Евразия? 

Архимандрит Никанор: БПСЦ по-скоро можеше да се превърне в алтернатива на БПЦ в един доста по-ранен етап от своето развитие, когато официалната ни църква бе раздирана от разкол и потънала в скандали от най-различен характер. Говоря за 90-те години на миналия век. Тогава бяха все още живи емблематични лица на старостилното движение като архимандрит Сергий Язаджиев и игумения Серафима Ливен, които имаха хиляди последователи в цялата страна, а двата старостилни манастира в Княжево и Жабляно имаха съответно 60 монахини и 36 монаси и послушници – нещо, невиждано и досега в рамките на БПЦ. Имаше и огромен заряд от религиозен ентусиазъм, както и желание на много хора да се дистанцират от обвързаните с бившата ДС църковни структури. Но новото ръководство на БПСЦ в лицето на епископ Фотий избра противоположен на очаквания от всички път и вместо като пълнокръвна църква се оформи като своеобразен клуб по интереси в областта на „чистото православие“. Несъмнено е, че БПСЦ стои много по-близо до Европа, отколкото до Евразия, но на настоящия етап тя няма капацитета да се превърне в реална алтернатива на БПЦ. 

ДВ: Основателно ли е напомнянето от патриарх Даниил по повод решението на ВКС, че Църквата може да е само една и тя е БПЦ, призната от останалите православни църкви? 

Архимандрит Никанор: Да, патриарх Даниил правилно е посочил, че Църквата може да бъде само една и единствена – така, както е посочено в 9-я член на Символа на вярата. Нужно е обаче да се уточни, че БПЦ е просто местния клон на тази Една Църква, за чието устройство и управление важат съборно приетите канони, някои от които изрично подчертават особените прерогативи на Вселенския патриарх в нея. Тоест за каноничността на БПЦ не е решаващо някакво неясно и размито признание от останалите православни църкви, а единствено Томосът за автокефалия, издаден на 22.02.1945 г. от Вселенския патриарх Вениамин. Това е важно да се помни, защото който е дал, той може и да вземе. 

ДВ: Има ли аналогия, каквато се прокрадна в изказването на патриарха по темата, със създаването през 2019 г. на Православна църква на Украйна, която се разграничи от Украинската православна църква, ръководена от Московския патриарх и чието право на съществуване българският патриарх очевидно не приема? 

Архимандрит Никанор: Няма никаква аналогия между признаването от ВКС на правото на религиозната общност, наричаща се БПСЦ, да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията на Република България и издаването на Томос за автокефалия на Православната Църква на Украйна от страна на Вселенската патриаршия. Това са две абсолютно несравними решения от две несравними сфери на битието. Очевидно е, че който е издал Томос за автокефалия на БПЦ, той има правото да издаде и Томос за автокефалия на ПЦУ. Да се твърди обратното е по същество отричане на каноничността на самата БПЦ, а оттам и на правото ѝ да претендира да бъде „представител и изразител“ на Източното православие в България. Ако приемем, че е така, тоест, че Вселенската патриаршия няма право да дава статут на автокефалия, то тогава следва, че източноправославните християни у нас трябва в църковно отношение да се подчиняват на Вселенския патриарх. Не мисля, че тази постановка на въпроса би удовлетворила Светийшия ни патриарх Даниил.  

ДВ: Считате ли за „безродници“, както се изрази патриарх Даниил, хората, които не приемат, че е подходящо българската патриаршеска катедрала да носи името на Св. Александър Невски – спорна историческа личност без връзка с България? 

Архимандрит Никанор: Считам ги за патриоти. А хората, които допуснаха това интервю с патриарха да излезе в този вид, считам за идиоти. Ако не се касае за нещо по-лошо. 

ДВ: Вие като духовник имате ли наблюдения – Александър Невски светец ли е за българите, молят ли се пред иконата му? 

Архимандрит Никанор: За вярващите, които активно посещават църковните служби в БПЦ, Александър Невски безспорно е светец и те възнасят молитви за неговото ходатайство пред Бога – както пред иконите му, така и пред частицата от неговите св. мощи, която е изложена за поклонение в катедралния храм. Като по-млад и аз съм му се молил. Истината за изкривения образ на този местен руски светец, а именно – замяната на завършилия живота си в покаяние монах Алексий с образа на страшния воин и княз Александър, излезе едва в последните години. Нека не съдим по човешки – та нали първият човек, влязъл в Рая, беше благоразумният разбойник, покаял се на кръста. Проблемът възникна тогава, когато неговият образ се заменя с този на Варава!  

ДВ: След избора на патриарх Даниил казахте, че „патриархът не е някакъв „православен талибан“ и всички ние трябва да се успокоим“. Продължавате ли да сте спокоен? 

Архимандрит Никанор: Да, продължавам да съм спокоен. Патриарх Даниил действително показва една извънмерна за моите представи толерантност към проявите на православния талибанизъм у нас, но самият той не се държи като такъв. Характерно за православния талибанизъм е отричането на всякакви форми на народно обредоверие, верска нетърпимост и омраза към Вселенската патриаршия като „източник на всякакви нововъведения“. Докато патриарх Даниил общува съвсем нормално с представителите на други вероизповедания, благославя и присъства на фолклорни празници и концерти и с радост прие коледари в салона на Софийската митрополия. Видяхме и как посрещна Вселенския патриарх в деня на своя избор, как прие представителите на Вселенската и Александрийската патриаршии по повод тържествата за катедралата, как доброжелателно се отнесе и към представителите на пропатриаршеското крило на светогорското монашество, слизайки от трона си, за да ги приветства в олтара на храма „Св. Неделя“. Наистина, патриарх Даниил забави своето мирно посещение във Фенер, но това е разбираемо предвид обстановката в самата БПЦ и в частност в Софийска епархия, чието управление той пое. Програмата му е претоварена. Вселенският патриарх от своя страна го очаква, както сам каза, на празника на българската църква „Св. Стефан“ в Цариград. 

ДВ: Извън засвидетелстваното уважение към Вселенската патриаршия не оставят ли обаче притесненията за зависимост на българския патриарх от  РПЦ, която е неприкрито подчинена на автократския режим на Путин? 

Архимандрит Никанор: Да, тези опасения ще останат до момента, в който видим Светейшия патриарх Даниил да говори и постъпва по начин, който не се вписва в наратива на текущата руска пропаганда. РПЦ си позволи да престъпи границата на православната ортодоксия, извинете за тавтологията, за да обслужи докрай тезите на държавната доктрина за „русский мир“, оправдаваща войната като законно и дори свещено средство за постигането на политическите цели на режима. Технически Руската църква е еретическа, тъй като неправославните учения на шахидизма, манихейския дуализъм и „християнския“ джихад са провъзгласени от самия руски патриарх ex cathedra. Но докато не се събере авторитетен църковен съд, като например Пентархията, за да се произнесе, името на руския патриарх продължава да бъде произнасяно наред с останалите православни патриарси. Тук трябва да отбележим, че до този момент патриарх Даниил, дори още в битността си на Видински митрополит, не е проповядвал подобни еретически тези. По-скоро е говорил удобни за руската пропаганда неща и е застъпвал руски позиции в споровете около прерогативите на Вселенската патриаршия. И същевременно той продължава да съслужава с петимата български архиереи, които вече влязоха в евхаристийно общение с представители на ПЦУ. Тоест виждаме, че нещата са нюансирани. Просто от негова страна са нужни още стъпки, за да бъдат разсеяни притесненията за неговата зависимост от руските тайни служби.