Горан Благоев

В историята, казват, няма нищо случайно. Когато Путин е разпореждал военната операция срещу Украйна да започне на 24 февруари, едва ли е знаел какво се е случило на същата дата, но преди 80 години. Тогава съветска подводница Щ-213 торпилира българския кораб „Струма“, стоящ на рейд на 10 мили северно от Босфора. На борда му има над 760 пътници – еврейски бежанци, които търсят спасение в Палестина от хитлеристкия геноцид в Европа. От пасажерите на кораба се спасява само един – 18 годишен младеж. Всички, включително и българският екипаж, загиват. Невинни, цивилни хора. На съвестта на съветския подводен флот в Черно море от това време тежи и още един български кораб, пак с еврейски бежанци. И той, както и „Струма“ не са били военни обекти, така че смъртта на пасажерите им, причинена от съветските военни, е престъпление, което не може да бъда оправдано по никакъв начин. Както и 

днешната агресия срещу Украйна

Но ако тогава, преди 80 години цинизмът на съветската военщина отразява тежките поражения на атеизма, то днес, гледайки през иначе непопулярната призма на вярата в Бог, на християнството като битие, трябва да се запитаме - защо се случва това? Войната  в Украйна е разпалена от лидер, който руските медии услужливо ни показват как набожно се черкува по големите празници, известно е, че има изповедник и т.н. и т.н. Т.е. иде реч за личност, която ни се представя като силно религиозен православен човек, т.е. християнин. И в това е голямата гавра с всичко онова, което ни се демонстрира от Путин и чрез Путин. С днешната агресия срещу Украйна той хвърля в ступор Европа, демонстрирайки военна мощ, която обяснимо защо е обратно пропорционална на жизнения стандарт на редовия руски поданик в необятната руска провинция. С тази война Путин денонсира пред света православието като религия на мира и братолюбието. С тази война Путин 

затвърждава представата за православието като синоним на насилие, на агресия, 

на ксенофобия – държава, която претендира да е християнска, нахлува в друга, християнска държава. Случвало се е и преди по тези земи – руските князе, васални на монголите, проливат единоверно християнска кръв, за да разширяват владенията си. Сега Бог на чия ли страна ще бъде?   

Днес няма трезвомислещ и достатъчно образован човек, който да има съмнение, че православието в Русия и Руската патриаршия са една от колоните на путинския империализъм в света. Достатъчно показателно е само скорошното настъпление на Руската църква в Африка, която от православна гледна точка е част от диоцеза на друга, самостоятелна църква – Александрийската патриаршия. Това на църковен език се нарича противоканонично деяние, иначе казано – духовна агресия. Руската църква спуска 

нова желязна завеса – между т.нар. гръкоезични и т.нар. славяноезични православни църкви,

както е било и по времето на Сталин. На този фон заявленията на висши руски йерарси, като главата на Украинската православна църква към Московската патриаршия – митрополит Онуфрий, че войната е пагубно дело, са само трафарети, без реално приложение. Ако патриаршията в Москва и подопечната ѝ йерархия в Киев бяха истински миротворни църкви, то отдавна да са наложили епитимия (църковно наказание) на Путин заради неговата военнолюбщина. В историята на православната църква има такива примери!   

От 1944 г. насам Българската православна църква е под тоталната зависимост от Руската патриаршия – ще рече, че е присъставна на една от колоните на руския империализъм. Много от неадекватните 

решения на Светия Синод в София са взети под диктовката на Москва

По важни общоправославни проблеми, по въпроси, свързани със своя вътрешен живот и интереси (включително и отказаната подкрепа за Македонската архиепископия), БПЦ се изявява не като автокефална, т.е. самостоятелна църква, а като част от задграничния диоцез на Руската патриаршия – Задунайска епархия.

Утре и в други ден предстои да бъдем свидетели на подобна изява. Началникът на отдела за външноцърковни връзки на Руската патриаршия – митрополит Иларион (Алфеев), пристига в София (виж ТУК  за истинската цел на посещението му, бел.ред.) за празника на новоканонизирания руски светец Серафим Соболев, титулуван Софийски. Иде реч за външния министър на Руската църква, който идва у нас заради празника на Соболев, който досега не е удостояван с такова височайщо църковно присъствие от Москва. Сега обаче -да. Защо?

Визитата на Иларион (Алфеев) е синхронизирана с българския Синод поне от седмици. Както от седмици са планирани и детайлите на руската агресия срещу Украйна. Нали няма наивници, които да мислят, че всичко, което се случва днес, е спонтанно, а онова, което планира като задгранични инициативи Руската църква, не се одобрява от руската държава?! Спомнете си само колко често руският посланик в България Е. Митрофанова открито демонстрира присъдружие на съвместни българо-руски православни инициативи, а уж и в България, и в Русия Църквата била отделена от държавата?! Гостуването на външния министър на Руската патриаршия точно в  момента, когато ракетите свистят над Украйна и сеят разруха и смърт, освен подозренията за определени финансови отношения (за което съответните служби трябва да имат информация), има една, друга, основна цел. 

Москва ни показва, че в България има непоколебимо верен съюзник в лицето на архиереите на БПЦ,

колкото и българската държава – кога хилаво, кога последователно – да се заявява като член на ЕС и НАТО. Иначе казано – вие българите се правете на европейци и евроатлантици, обаче ние имаме своите троянски коне сред вас, обяздени с руски сбруи, отхранвани с руски зоб, сплашвани с руски камшик. 

Ето защо, всеки българин, който претендира, че е православен, трябва да призове БПЦ да престане да се държи като Задунайска епархия на Руската патриаршия, а българският Синод да покаже духовна зрялост и цивилизационен ръст като направи

няколко много логични и простички неща: 

1.Да осъди руската агресия в Украйна.

2.Да откаже гостоприемство на руския митрополит Иларион (Алфеев) точно в този момент.

3.Да не приема руски дарения (ако такива се подготвят) за реставрацията на „Св. Ал. Невски“, защото тази катедрала някога е строена с дарения от целия български народ и днес не сме чак толкова бедни, за да не я ремонтираме сами. 

4.Още утре да обяви всенародна молитва за мир в Източна Европа и за солидарност със страдащия украински народ, а в събота, когато е Задушница – да включи в заупокойната литургия и жертвите на руската агресия. 

5.Да организира акция за подпомагане на евентуалните бежанци от Украйна у нас, включително и като предостави църковни имоти за тяхното безвъзмездно настаняване.

6. В близко време да признае независимостта на Украинската православна църква.

7. Да осъди противоканоничното нахлуване на Руската патриаршия в диоцеза на Александрийската патриаршия. 

Нека всеки, който не желае православието да се използва за политически цели, да бъде то синоним на агресия и братоубийство; всеки който иска Българската патриаршия да бъде истинска, независима, Христова църква, а не десеторазрядна марионетка на Москва – да подкрепи този призив! Ако сме истински християни и все още е останала у нас частица човешко достойнство.