През 1924 г. поетът Владимир Маяковский провъзгласява В. И. Ленин за по-жив от живите, с което допуска огромна политическа и литературна грешка.
"От живите по-жив" се оказва Йосиф Джугашвили (Сталин).
Властва близо 30 години и умира на 74-годишна възраст, без да посочи конкретен наследник. Истинският му политически наследник се появи
47 години след кончината на Сталин
и продължава до ден днешен да следва делото на „вожда на всички времена и народи“.
Путин и Сталин имат толкова общи черти, че никой не би посмял да отрече принадлежността на политическото течение „путинизъм“ към съвременните форми на неосталинизма.
Концентрация на лична власт, вяра в могъществото на репресивния апарат, изграждане на уникална система за управление на държавата в интерес на лични цели, впрягане на идеологията и на пропагандата в служба на тези лични цели – това е съвсем кратка част от „длъжностната характеристика“ на путинизма.
Целите на двамата диктатори се различават: първият е обсебен от идеята за абсолютна власт и световно господство. Другият смята властта за инструмент, който служи за натрупване на богатства и на други атрибути за луксозна „жизнь“.
Омразата към Запада и либералните ценности, унищожаването на съдебната система, двуличието и лицемерието,
презрението към човешкия живот и човешката личност,
имитацията на демокрация са други характерни черти на „обществата“, форматирани при Сталин и Путин.
През сталинската призма съветската държава е постигнала такива спойки (скрепы) като морално-политическо единство на обществото, братска дружба между народите в СССР и съветски патриотизъм.
"Върху тази основа бяха създадени Конституцията на СССР от 1936 г. и пълната демократизация на изборния процес“, твърди Й. Сталин на партиен конгрес през 1939 г.
"Пълната демократизация" на изборния процес е предшествана от Големия терор през 1937-1938 г. На изборите за Върховен съвет на СССР през декември 1937 г. за „блока на комунистите и безпартийните“ (че то други не остават) гласуват 98 % от избирателите.
На същите избори в съюзните републики през юни 1938 г. за „блока на комунистите и безпартийните“ гласуват 99,4 % от избирателите.
Избори без избор
Путин плътно се приближава до процентите на предшественика си. И по изборни резултати, и по решителност на борбата срещу потенциални опоненти, срещу активни или мълчаливо несъгласни с кремълския режим граждани.
Сталинизмът на първо място се асоциира с рекордния брой на жертвите си. Жертви на колективизацията, на глада, на репресиите и на войната.
Десетки милиони човешки същества. Но морално и ментално осакатените са далеч повече. Съветският човек - Хомо советикус е
духовно и душевно осакатено същество
Днес сталинските душевни инвалиди заедно със синовете и внуците си са опора на путинизма. От гниещия труп на съветското минало се пръкна заразата, която трови настоящето и заплашва бъдещето ни.
Съществува една-едиствена рецепта за лечение: Диктаторите, живи или мъртви, да бъдат осъдени! Заедно с всички слуги, помощници и съмишленици, подпирали и аплодирали режима.
Необходим ни е не някакъв абстрактен, теоретично–засукан юридически диспут, а съвсем конкретен трибунал, където да бъде представен подробен списък на престъпленията и виновните да бъдат осъдени.
Публичният процес над сталинизма и следовниците му е необходим на Русия и на руското общество не по-малко, отколкото Нюрнбергският процес – на Германия и на света.
Добре би било съдът да се състои приживе, с личното участие на диктатора.
Сваленият и осъден диктатор е по-малко опасен от мъртвия параноик, починал в локва от собствената си урина.