На 7 август 1977 в килията си в Пазарджишкия затвор по особено мъчителен начин е убит журналистът, поетът и политически затворник Георги Заркин.
Кой е Георги Заркин?
На 15 юли 1968 г. Георги Заркин, 28-годишен политически затворник, пише остро разобличително писмо до Тодор Живков:
"Ако Данте беше жив и живееше в съвременна България при условията, в които живеем ние, работниците и селяните, той би разбрал, че картините, които е описал в неговия „Ад”, са истински рай в сравнение с днешната горчива комунистическа действителност.
Преследват се всички ония, които в борба за издигане на нацията разголват робската действителност. Как може един български гражданин да защитава своя народ, когато няма право на собствено мнение, свобода на словото и печата?
Зад фасадата на „демокрацията” в България е създаден един диктаторски режим със система от закони и съдилища, задушаващи осеммилионния народ.
Защо след като ръководителите на българското правителство са подписали Общата декларация за правата на човека в ООН на 10.XII.1948 г. и сега се чества Двадесетгодишнината от подписването й, не спазвате нито един от 30-те члена, залегнали в нея?"
С това писмо - изключителна проява на смелост и на достойнство, Георги Заркин обявява гладна стачка като протест срещу суровия режим в затворите и ненамаляването на присъдите след приемането на нов наказателен кодекс.
Потъпкването на Пражката пролет
През есента на 1968 след смазването на Пражката пролет, Заркин отказва да работи и изпраща протеста си писмено до заместник началника на Старозагорския затвор:
„Изчезна българският дух, потиснат под ботушите на поробителите.
Ако трябва да вярвам, че Русия е „освободител” на България, то все едно да повярвам, че вълкът е тревопасен.
От кого освободиха петте варшавски армии Чехословакия?
Да! Те наистина я освободиха от Свободата”.
За тези протести и за стиховете си, писани в затвора, Заркин получава вътрешна присъда от 5 години затвор.
След още една вътрешна присъда от 1974 г. той е преместен в „прославения” с убийствата на политически затворници Пазарджишки затвор.
Мъката на майката
Всяка сутрин по изгрев слънце майката на Георги Заркин неизменно заставала с поглед в посока към Черната скала, където заедно с други невинни българи е хвърлен и зловещо убит съпругът й Атанас на 1 октомври 1944 година и нареждала:
"Атанасе, ти знам, че няма да си дойдеш...".
И после повтаряла в унес като заклинание:
"Георги, поне ти си ела, сине, изгладила съм ти ризите, чакам те, пазя ти мед, чакам те"...
Не го дочаква жив милата му майчица. Не й дават дори тялото му - за да не се види и разчуе за садизма, с който е убит синът й.
Баба Гена погребва затворническите дрехи на сина си под овошката до чешмата и там му пали кандилце, докато е жива.
В писмо до майка си, Георги Заркин пише:
"За мен честта и достойнството са по-скъпи от всичко друго. Знам, че ти не би се съгласила да стана подлец, но все се молиш да мина между капките. А това може да стане, ако съм по-дребен от самите капки..."
Заркин не е бил дребен, бил е духовен гигант
Достойнството му и куражът му вбесяват комунистическите палачи и те го погубват по най-мъчителен начин в килията му в Пазарджишкия затвор.
Малкият му син остава без баща. Неописуема е мъката на двете му сестри, на брат му и на майка му.
Как се стига до убийството му?
През пролетта на 1975 Георги Заркин трябва да бъде освободен, но за Държавна сигурност е ясно, че не е пречупен.
На 9 март 1974 председателят на Комитета за държавна сигурност ген. Григор Шопов дава указание:
"Със Заркин следва да се проведат сериозни мероприятия. Очертава се като заклет враг и непоправим бандит." Държавна сигурност започва разработка, която да доведе до нова вътрешна присъда. През юли 1974 Заркин отхвърля поредния опит на началника на затвора да го вербува за агент на ДС. В края на август след обиск на личния багаж на Заркин, при който в цигарена кутия са намерени негови стихотворения, Държавна сигурност започва следствие. Заркин е обвинен за това, че е създал в затвора контрареволюционна група и е разпространявал своите стихотворения.
Пред съда прокурорът прави литературен анализ на стихотворението "Присъда":
"Какво говори и пише Заркин, другари съдии?
Той пише, че "Русия ни доведе до просия"...
А нима този стих на Заркин не говори за известни и определени антинародни отношения към известни политически тенденции? А народът на СССР ни помага и неслучайно Георги Димитров е казал, че: "Дружбата ни със Съветския съюз е тъй жизненонеобходима, както слънцето и въздуха за всяко живо същество."
На 23 декември 1974 старозагорският съд осъжда Георги Заркин на още 8 години лишаване от свобода.
В началото на 1975 по искане на Шесто управление на ДС Георги Заркин е преместен в Пазарджишкия затвор.
Първоначално е в V отряд, а от юни 1975 по докладна на началника на затвора Ангел Топкаров е строго изолиран в единична килия, в която имат достъп само определени от Топкаров надзиратели.
В тази килия е садистично убит на 7 август 1977.
Едва 37- годишен...
Присъда
Георги Заркин
Бих предпочел най-страшен звяр да бъда,
но никога, о хора, комунист.
По-страшна няма, зная, от това присъда
да ме наричат комунист.
Привет, о братска нам Русия,
що ни доведе до просия.
1968, Старозагорският затвор
*
...
”Нам нужни са ни храбреци -
...
Поне станете, вие, мъртъвци,
защото живите са мъртви…“