България къса с демокрацията

Таня Стоянова

Държавите от Източния блок скъсаха с комунистическото минало, създадоха институти за национална памет и музеи за жертвите на безумните репресии. България скъса с демокрацията

Докато повечето страни от бившия Източен блок направиха решителни стъпки към разграждане на тоталитарното наследство, България избра пътя на половинчатите мерки, прикритието, а в последните години държавата тръгна по пътя на открита реставрация  на падналия с гръм и трясък тоталитаризъм.

Какво направиха другите страни от бившия Източен блок

След 1989 г. Полша създаде своя Институт за национална памет (IPN) – мощна институция с достъп до архивите на комунистическите тайни служби, която не само разсекрети досиетата, но и разследва престъпленията на режима. Провежда се дори реставрация на унищожени досиета, сред които на полския Папа Йоан Павел Втори. Чехия, Словакия, Унгария, Балтийските държави и дори Румъния въведоха различни форми на лустрация, след процес на обстойни проверки и отстраняване и публично разкриване на бившите агенти и сътрудници на тайните служби от високите държавни постове. Германия предоставя ксерокопия при желание на изследовател да се запознае с досиетата на бившата ЩАЗИ.

Стотици хиляди жертви на репресиите бяха почетени с мемориали, музеи и държавна политика на паметта, за да не се допусне повторение на зловещите престъпления. Архивите бяха отворени в най-голяма степен, за да може обществото да се изправи пред истината. Тези държави скъсаха не само символично, но и институционално с Москва и преминаха към НАТО и ЕС, диверсифицираха енергийните си източници и преориентираха външната си политика към Запада.

Българският модел

 предложи най-затворените досиета. И липса на каквато и да е лустрация. Напротив, стари ченгета дефилират по националните медии да нареждат, че видите ли, Държавна сигурност била пазила националната сигурност през всички тези години, нищо че е била през цялото време на къса каишка на КГБ, но нали и Русия ни е “освободител”.

България остана трайно изключение в НАТО и ЕС. Законът за досиетата беше приет едва през 2006 г., като условие за членството ни в ЕС, и остана един от най-ограничените в региона. Можеш да видиш какво са писали за теб ченгетата, а за родители и прародители - с удостоверение за наследници, ако са починали, или с пълномощно, ако все още са живи. Не можеш да стигнеш до архивите за починали лица, заемали важни държавни и партийни постове, ако нямаш позволение от наследниците им. Не можеш да прочетеш нищо, ако досиетата са унищожени, и макар копия от доносите да съществуват в оперативните дела на агентите, трябва да искаш пълномощно от ченгето, което е донасяло, да си даде достъп до своето досие. До сега такъв случай не се е чул и видял. 

Когато писах книгата си за Радой Ралин през 2011-2012 г., чието досие е унищожено в същия ден с това, на Георги Марков - 21 януари 1990 г., от тогавашната Комисия по досиетата ми намекнаха, че всички доноси срещу Радой са запазени, но в папките на водещите офицери на ченгетата, които са донасяли срещу него, както и в оперативните дела на самите ченгета. Дадоха и “жокер”: една майка и сина ѝ от блока ни  донасяли най-редовно за него и всичко било запазено. В кооперацита ни живееха точно шест тъмночервени бабички с комунистическите им изчадия, които мразеха не само Радой, но и мен и децата ми, а съпругът ми - малкият син на Радой - го имаха за идиот. Да, попитах един от тези синчета, в чийто дом дори се живели руснаци в стаята, с обща стена до кабинета на Радой,  дали не би искал да ми предостави достъп до неговото и на майка му досиета. Отговорът беше уклончив, без никакво развитие. И все пак от отчетните годишни и месечни доклади на ДС, от справки за различни събития и от други досиета, стана възможно да се очертае чудовищната дейност на ДС срещу Радой и малкия му син, моят съпруг. Би могло да се направи реставрация за чудовищната дейност на ДС срещу всеки един българин, живял по времето на мракобесния соц. Но не и с руски проксита на власт, като Радев и Йотова. Те 

връщат България на Русия на тепсия

Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към Държавна сигурност работи при тежки ограничения – много файлове остават недостъпни, голяма част от материалите са унищожени или „изчезнали“, а би могло да бъде възстановена цялата картина на дейността на ДС и особено на КГБ,  чиито следи се намират зад всеки един държавен преврат, атентат или терористичен акт по целия свят. Все още дела от Военното разузнаване не са предадени за изследване и разсекретяване. Лустрацията като такава в България не само практически не беше проведена, а нагло и демонстративно са назначавани агентите на комунистическите тайни служби и техните наследници на стратегически постове. 

Няма ефективно отстраняване на бивши сътрудници от ключови позиции в администрацията, съдебната власт, медиите или политиката. Вместо това – десетилетията на публични разкрития и Решения за разсекретяване на агенти не доведе до реални последици и не отмени нито едно назначение, нито една кандидатура. Много от хората с досиета продължават да заемат влиятелни постове без никакви последствия.

Реставрацията на тоталитаризма при Радев и Йотова достигна своята кулминация.

С идването на Румен Радев и вицепрезидентката Илияна Йотова процесът на отдалечаване от комунистическото наследство не просто спря – той се обърна назад.

На фона на кървавата руска агресия в Украйна, с десетки хиляди убити цивилни, военни престъпления и опити за унищожаване на украинската държавност, българското президентство, а вече и Министерски съвет и Парламент, последователно заемат позиции, които омаловажават руската отговорност, призовават за „дипломация“ и „мир“ на всяка цена, т.е. капитулация на Украйна, и се противопоставиха категорично на военната помощ за Киев.

Това не е просто „прагматизъм“. То върви ръка за ръка с реабилитацията на тоталитарните наративи у нас: толериране на проруски и носталгични по комунизма гласове, нулев отпор срещу руската хибридна пропаганда и липса на ясна държавна политика за почитане на жертвите на комунизма.

Докато Полша, Балтийските държави и други комунистически сателити виждат в руската агресия директно продължение на империалистическата и тоталитарна логика от XIX и XX век, в България част от елита предпочита да пази „историческите връзки“ с Москва.

Русия тепърва губи, а България се оставя да бъде завлечена в същата бездна

Русия вече плаща висока цена за своята агресия – икономическа изолация, огромни човешки загуби, технологично изоставане и трайно превръщане в парий на международната сцена. Но истинската загуба за нея тепърва предстои.

Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-ясно става, че имперският, авторитарният и тоталитарният модел е исторически обречен.

 Страните, които скъсаха радикално с комунистическото си минало, днес са по-свободни, по-богати и по-сигурни. Онези, които не го направиха или се връщат назад – рискуват да останат в периферията на Европа.

България все още има шанс да промени посоката, но са нужни съвместни усилия, непримирими протести и 

общ фронт срещу червената чума

 Но за това е нужна политическа воля, която в момента изглежда липсва на най-високо ниво в демократичната общност.

Време е да отворим досиетата докрай, да направим истинска лустрация и да почетем жертвите на тоталитаризма – вместо да реставрираме неговия дух под нова форма.