18 Ноември, 2026

България къса с демокрацията

Радой Ралин остава един от символите в борбата срещу тоталитаризма, радетел за демокрация, която днес губим, Снимка: Семеен архив

Закриването на Комисията по досиетата е поредното доказателство за гузната съвест на наследниците на комунистическата и десарската номенклатура, връщат на тепсия България на Русия

Таня Стоянова

Държавите от Източния блок скъсаха с комунистическото минало, създадоха институти за национална памет и музеи за жертвите на безумните репресии. България скъса с демокрацията

Докато повечето страни от бившия Източен блок направиха решителни стъпки към разграждане на тоталитарното наследство, България избра пътя на половинчатите мерки, прикритието, а в последните години държавата тръгна по пътя на открита реставрация  на падналия с гръм и трясък тоталитаризъм.

Какво направиха другите страни от бившия Източен блок

След 1989 г. Полша създаде своя Институт за национална памет (IPN) – мощна институция с достъп до архивите на комунистическите тайни служби, която не само разсекрети досиетата, но и разследва престъпленията на режима. Провежда се дори реставрация на унищожени досиета, сред които на полския Папа Йоан Павел Втори. Чехия, Словакия, Унгария, Балтийските държави и дори Румъния въведоха различни форми на лустрация, след процес на обстойни проверки и отстраняване и публично разкриване на бившите агенти и сътрудници на тайните служби от високите държавни постове. Германия предоставя ксерокопия при желание на изследовател да се запознае с досиетата на бившата ЩАЗИ.

Стотици хиляди жертви на репресиите бяха почетени с мемориали, музеи и държавна политика на паметта, за да не се допусне повторение на зловещите престъпления. Архивите бяха отворени в най-голяма степен, за да може обществото да се изправи пред истината. Тези държави скъсаха не само символично, но и институционално с Москва и преминаха към НАТО и ЕС, диверсифицираха енергийните си източници и преориентираха външната си политика към Запада.

Българският модел

 предложи най-затворените досиета. И липса на каквато и да е лустрация. Напротив, стари ченгета дефилират по националните медии да нареждат, че видите ли, Държавна сигурност била пазила националната сигурност през всички тези години, нищо че е била през цялото време на къса каишка на КГБ, но нали и Русия ни е “освободител”.

България остана трайно изключение в НАТО и ЕС. Законът за досиетата беше приет едва през 2006 г., като условие за членството ни в ЕС, и остана един от най-ограничените в региона. Можеш да видиш какво са писали за теб ченгетата, а за родители и прародители - с удостоверение за наследници, ако са починали, или с пълномощно, ако все още са живи. Не можеш да стигнеш до архивите за починали лица, заемали важни държавни и партийни постове, ако нямаш позволение от наследниците им. Не можеш да прочетеш нищо, ако досиетата са унищожени, и макар копия от доносите да съществуват в оперативните дела на агентите, трябва да искаш пълномощно от ченгето, което е донасяло, да си даде достъп до своето досие. До сега такъв случай не се е чул и видял. 

Когато писах книгата си за Радой Ралин през 2011-2012 г., чието досие е унищожено в същия ден с това, на Георги Марков - 21 януари 1990 г., от тогавашната Комисия по досиетата ми намекнаха, че всички доноси срещу Радой са запазени, но в папките на водещите офицери на ченгетата, които са донасяли срещу него, както и в оперативните дела на самите ченгета. Дадоха и “жокер”: една майка и сина ѝ от блока ни  донасяли най-редовно за него и всичко било запазено. В кооперацита ни живееха точно шест тъмночервени бабички с комунистическите им изчадия, които мразеха не само Радой, но и мен и децата ми, а съпругът ми - малкият син на Радой - го имаха за идиот. Да, попитах един от тези синчета, в чийто дом дори се живели руснаци в стаята, с обща стена до кабинета на Радой,  дали не би искал да ми предостави достъп до неговото и на майка му досиета. Отговорът беше уклончив, без никакво развитие. И все пак от отчетните годишни и месечни доклади на ДС, от справки за различни събития и от други досиета, стана възможно да се очертае чудовищната дейност на ДС срещу Радой и малкия му син, моят съпруг. Би могло да се направи реставрация за чудовищната дейност на ДС срещу всеки един българин, живял по времето на мракобесния соц. Но не и с руски проксита на власт, като Радев и Йотова. Те 

връщат България на Русия на тепсия

Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към Държавна сигурност работи при тежки ограничения – много файлове остават недостъпни, голяма част от материалите са унищожени или „изчезнали“, а би могло да бъде възстановена цялата картина на дейността на ДС и особено на КГБ,  чиито следи се намират зад всеки един държавен преврат, атентат или терористичен акт по целия свят. Все още дела от Военното разузнаване не са предадени за изследване и разсекретяване. Лустрацията като такава в България не само практически не беше проведена, а нагло и демонстративно са назначавани агентите на комунистическите тайни служби и техните наследници на стратегически постове. 

Няма ефективно отстраняване на бивши сътрудници от ключови позиции в администрацията, съдебната власт, медиите или политиката. Вместо това – десетилетията на публични разкрития и Решения за разсекретяване на агенти не доведе до реални последици и не отмени нито едно назначение, нито една кандидатура. Много от хората с досиета продължават да заемат влиятелни постове без никакви последствия.

Реставрацията на тоталитаризма при Радев и Йотова достигна своята кулминация.

С идването на Румен Радев и вицепрезидентката Илияна Йотова процесът на отдалечаване от комунистическото наследство не просто спря – той се обърна назад.

На фона на кървавата руска агресия в Украйна, с десетки хиляди убити цивилни, военни престъпления и опити за унищожаване на украинската държавност, българското президентство, а вече и Министерски съвет и Парламент, последователно заемат позиции, които омаловажават руската отговорност, призовават за „дипломация“ и „мир“ на всяка цена, т.е. капитулация на Украйна, и се противопоставиха категорично на военната помощ за Киев.

Това не е просто „прагматизъм“. То върви ръка за ръка с реабилитацията на тоталитарните наративи у нас: толериране на проруски и носталгични по комунизма гласове, нулев отпор срещу руската хибридна пропаганда и липса на ясна държавна политика за почитане на жертвите на комунизма.

Докато Полша, Балтийските държави и други комунистически сателити виждат в руската агресия директно продължение на империалистическата и тоталитарна логика от XIX и XX век, в България част от елита предпочита да пази „историческите връзки“ с Москва.

Русия тепърва губи, а България се оставя да бъде завлечена в същата бездна

Русия вече плаща висока цена за своята агресия – икономическа изолация, огромни човешки загуби, технологично изоставане и трайно превръщане в парий на международната сцена. Но истинската загуба за нея тепърва предстои.

Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-ясно става, че имперският, авторитарният и тоталитарният модел е исторически обречен.

 Страните, които скъсаха радикално с комунистическото си минало, днес са по-свободни, по-богати и по-сигурни. Онези, които не го направиха или се връщат назад – рискуват да останат в периферията на Европа.

България все още има шанс да промени посоката, но са нужни съвместни усилия, непримирими протести и 

общ фронт срещу червената чума

 Но за това е нужна политическа воля, която в момента изглежда липсва на най-високо ниво в демократичната общност.

Време е да отворим досиетата докрай, да направим истинска лустрация и да почетем жертвите на тоталитаризма – вместо да реставрираме неговия дух под нова форма.

Сподели:
За първи път на български - пророческа повест, предвестник на „Фермата на животните“ на Джордж Оруел

За първи път на български - пророческа повест, предвестник на „Фермата на животните“ на Джордж Оруел

На 24 ноември в Американския център при Столична библиотека Издателство "Шар" и Общество "Ген. Иван Колев" ще представят „Бунтът на животните“ на украинеца Николай Костомаров

Пометен ден: 35 години от първия свободен митинг, на който никой не поиска "смърт" на комунизма

Пометен ден: 35 години от първия свободен митинг, на който никой не поиска "смърт" на комунизма

Абсурден е фактът, че по време на митинга не е допуснат да говори нито един автентичен антикомунист и политически затворник като Илия Минев

Единадесет години без проф. Пламен Цветков

Единадесет години без проф. Пламен Цветков

Един от малцината съвременни български историци, които искаха да учим родната история не от русофилска, а от българска гледна точка

Коментари (0)