Муса Мамут – вечният пламък над Крим, изгорял заради съветските зверства

Д-р Евлоги Станчев

На днешната дата, 28 юни 1978 г., вследствие на тежките си изгаряния умира Муса Мамут – 47-годишен кримски татарин, който се самозапалва в знак на протест срещу опита на съветските власти да го депортират повторно от родния му Кримски полуостров.

Едва ли би било преувеличено, ако се каже, че историята на този човек е едно от най-ярките олицетворения на трагизма и страданието на кримскотатарския народ в ръцете на съветския тоталитаризъм. Нещо повече – невъобразимата саможертва на Муса Мамут се възприема като върховен символ на съпротивата на кримските татари срещу репресивните политики на Съветския съюз спрямо техния народ. Неслучайно Муса често е сравняван с Ян Палах – чешкия студент, който през януари 1969 г. се самозапалва в знак на протест срещу нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия.

*    *    *

Житейският път на Муса Мамут не би могъл да бъде разбран извън тежките исторически събития, сполетели кримскотатарския народ през съветската епоха. Муса е роден на 20 февруари 1931 г. в село Узунджъ, Балаклавски район на тогавашната Кримска АССР, в многодетно семейство на овчари. Спокойното детство на момчето е прекъснато от годините на Втората световна война, когато в Крим се водят едни от най-тежките сражения на Източния фронт.

Изтласкването на германските войски от полуострова от страна на Червената армия обаче далеч не означава край на страданията за местното население. Тъкмо напротив – в ранните часове на 18 май 1944 г. НКВД, по личната заповед на Сталин, започва

 операция по масовата депортация

 на целия кримскотатарски народ към Централна Азия (предимно в Узбекската ССР). В рамките на два дни близо 200,000 кримски татари са натоварени във вагони за добитък и прогонени на хиляди километри от своята родина.

Трагедията има ужасяващи мащаби: според различни източници до 46% от депортираните умират или по време на самото пътуване, или през първите години на изгнание. Като формална причина за тази изключителна жестокост съветската власт посочва предполагаемия „масов колаборационизъм“ на кримските татари с нацистките окупатори по време на войната – манипулативно твърдение, което не отговаря на историческата действителност. Въпреки това клеймото на „народ-предател“ по отношение на кримските татари остава основен мотив в съветската пропаганда практически до самия край на СССР. Не по-малко тревожно е, че днес, в условията на незаконната руска окупация на Кримския полуостров, агресивните наративи от съветско време отново придобиват чуваемост на фона на нова серия от репресии срещу кримските татари.

Веднага след депортацията в Централна Азия кримските татари са затворени в специални селища с ограничен достъп, намиращи се под директната юрисдикция на съветското МВР – т.нар. „спецпоселения“. Въдворените нямат право да напускат тези места, а всяко нарушение на този режим се наказва изключително сурово. Общността остава затворена в тези лагери до 1956 г., когато са разпуснати в контекста на инициираните от Никита Хрушчов

 политики на десталинизация

Както при всички депортирани, първите години на изгнание са невъобразимо тежки и за семейството на Муса. Двамата му по-малки братя и двете му сестри умират от недохранване. Самият Муса, тогава още юноша, е принуден да работи в памучна фабрика в Ташкентска област, където редовно е бил малтретиран от комендантите. През 1957 г. става тракторист в държавно стопанство. Впоследствие се жени за девойка на име Зекие, с която живее години наред в Янгиюл, Ташкентска област на Узбекистан.

Освен възможността за относително нормален цивилен живот, макар и на хиляди километри от родината, периодът след XX конгрес на КПСС бележи и началото на организираното кримскотатарско национално движение. През 60-те години активисти на общността инициират няколко петиции, подписани от десетки хиляди и адресирани до съветските власти с настояване кримските татари да получат пълна реабилитация и право да се завърнат в Крим. През 1967 г. Президиумът на Върховния съвет на Съветския съюз издава указ, който формално отменя обвиненията в „масов колаборационизъм“ с нацистите по време на войната, а също предвижда разширяването на някои национални права в централноазиатските републики, където са депортирани кримските татари. Основното искане на групата – правото да се завърне в историческата си родина – обаче е изрично отказано.

Решението е посрещнато с изключително недоволство от кримските татари. В следващите години хиляди кримскотатарски семейства се опитват самостоятелно да се заселят в Крим, въпреки съществуващите административни ограничения. Сред тези възвръщенци е и Муса Мамут. Той заминава със семейството си за кримскотатарското село Беш-Терек (дн. Донске), в близост до Симферопол, където купува къща. Подобно на останалите си сънародници обаче, той не успява да получи официална регистрация на местоживеене, нито му е разрешено да работи. Муса се опитва да оспорва този отказ в съда. Вместо това срещу него и съпругата му са образувани дела за „нарушаване на паспортния режим“, според който кримските татари нямат право да живеят на територията на Кримския полуостров. Осъден е на две години лагер с общ режим в Кременчук, Полтавска област на Украйна, а съпругата му получава две години условна присъда. След предсрочното си освобождаване Муса се завръща в Крим. Местните власти обаче отново му отказват регистрация и настояват да напусне пределите на полуострова.

На 20 юни 1978 г. срещу Муса и съпругата му е заведено ново дело за нарушаване на паспортния режим. Три дни по-късно, когато милицията пристига в дома им, за да депортира семейството,

Муса се залива с бензин и се самозапалва пред очите на своя 11-годишен син

 Умира три дни по-късно – на 28 юни, в болница в Симферопол, с 90% изгаряния. До сетния си дъх е в съзнание и казва, че е извършил този отчаян акт на протест срещу потъпканото право на кримските татари да живеят в своята историческа родина. Погребан е в Крим, а погребението му се превръща в масова протестна демонстрация на кримските татари, въпреки опитите на съветските власти да я предотвратят.

*    *    *

Муса Мамут не е единственият, който прибягва до подобен краен акт на протест – други кримски татари следват неговия екстремен пример в отчаян опит да привлекат обществено внимание върху несправедливото отнемане на тяхната историческа родина. Историята на Муса Мамут обаче несъмнено предизвиква най-широк обществен отзвук. Неговата саможертва оттеква не само в съветските дисидентски кръгове, но намира място и в полезрението на международната общност. През юни 1985 г. трагичният му живот е разказан в ефира на украинската секция на „Радио Свобода“ от кримскотатарската дисидентка Айше Сеитмуратова. Друг кримскотатарски активист, Решат Джемилев, публикува историята на Муса Мамут в самиздат, който е изнесен нелегално в Съединените щати и разпространен от кримскотатарската диаспора. 

Паметта на Муса Мамут е увековечена в поемата

„Факелът над Крим“

на поета, дисидент и правозащитник Григорий Александров. Улици в различни градове в Крим са кръстени на кримския татарин.

Бог да прости Муса Мамут и всички кримскотатарски мъченици! Нека паметта им бъде вечна и нека изстрадалият им народ бъде свободен в своята историческа родина – Кримския полуостров.