Георги Георгиев, специално за Faktor.bg
В социокултурното и политическото пространство все по-често ще се среща един термин обобщаващ новата шовинистична идеология - РУСИЗЪМ, като означение на сливането на неофашисткото, съветското, панславянското и имперското както в културен, така и в политически аспект, който започва да се превръща в доктрина за Кремъл и русите.
Социокултурен тюрлюгювеч, имащ за цел да обедини максимален брой поддръжници.
Нещо повече, за Русия и радикалния ислям има пълно съвпадение на врага – Западът и демокрацията като цяло. От десетилетия Русия създава и финансира радикални ислямски групировки, за да държи в несигурност и дестабилизация основния си конкурент в производството на газ и нефт – арабския свят. За целта активно използваха и кадри на нашата Държавна сигурност, а България така и няма да получи милионите долари, които даде на Саддам под натиска на Кремъл. Неслучайно Русия години наред финансираше и подкрепяше терористични режими като на Саддам и Кадафи, а сега налага „вето” в Съвета за сигурност на ООН за намесата на мироопазващи сили в Сирия. Русия беше и единствената държава, която възрази срещу бомбардировки на позициите на Ислямска държава в Северен Ирак и Сирия, а след атентата в Париж от Русия се чуха и видяха единствено коментари от рода на „Получихте си го!”
Шизофренната раздвоеност на русина,
която ескалира през последните десетилетия се поражда от факта, че той използва в бита си основно западни стоки – коли, компютри, телефони, лекарства, софтуер и хардуер, дрехи и изобщо всички постижения на западната цивилизация, но в същия момент истерично й се противопоставя, хули я, заклеймява я. Харесва западния модел, иска и емигрира на Запад, но в същия момент се страхува от него.
Столетия наред русинът не мисли, не и самостоятелно. От столетия той разчита, че вместо него мисли Кремъл. Русинът не предприема нищо без Кремъл да е разрешил или одобрил. От времето на Иван Грозни, Петър Първи и Екатерина, та до Сталин и Путин - русинът се фашизира все повече и повече. Тежестта на огромната неусвоена имперска територия подтиска психиката му с натрапчивата мисъл, че без Кремъл той ще я загуби. Нихилизмът му идва като оправдание за агресията: ”Ние мачкаме собствения си народ, защо да не мачкаме и други народи? Ние страдаме, защо да не страдат и други?
Ние сами сме си избили най-много руснаци, що да не избиваме и други народи?”
С демографския срив сред рускоезичното население и все по-увеличаващо се население от десетките етноси в империята, най-вече мюсюлмани, той е изправен пред дилемата да продължава ли с тихия апартейд, докато ескалира в явен и законово уредени апартейд и сегрегация или да се опита да бъде що-годе демократичен, да се нормализира и да загуби империята си. Точно поради тази раздвоеност той не знае и не може да защити нито с морални, нито с исторически, особено пък с икономически аргументи претенцията си да се меси във вътрешните и външните работи на другите народи. Тази несъстоятелност ясно си пролича в жалките опити да се обясни героизмът на украинския народ и борбата му за по-достоен и по-честен политически и социален живот.
В един и същи ден в медии, интернет и дори официални руски политици тръбяха, че протестиращите милиони украинци на Майдана в Киев и в цяла Украйна са фашистка банда, нацисти, бандеровци. Други говореха, че на Майдан са и сирийски джихадисти, трети - че е дело на Запада и НАТО, четвърти – че е заговор на световния еврейски незнамкакво си.
Пълната идиотия на пръв поглед не е случайна
Всяко едно от тези идиотски послания има своя целева група, която подема рефрена и го повтаря до втръсване. Целта е една – само и само да не се допусне вътре в Русия осъзнаването на простия факт, че империята претърпява поредния си провал, че моделът й е несъстоятелен и че русинът всъщност се превръща във фашист.
А, повярвайте ми, мнозина руснаци наистина вярват в тия идиотщини.
(Всъщност малцина от тях знаят, че Бандера е хвърлен в нацисткия концлагер Заксенхаузен, заради отказа си да сътрудничи с тях).
Забележете, че насилието, терорът, антисемитизмът, завладяването на чужди народи и територии от Руската империя до 1918 г. беше обяснявано с мракобесието на царизма и аристокрацията, а обикновения трудов руски човек нямал нищо общо с това.
Геноцидът над украинския народ през 1932 -33 г. и 6 милиона украински жертви, Гулаг, нападението над Полша заедно с Хитлер, после на Прибалтика и Финландия, избиването на всички полски офицери в Катин, репресиите, депортацията на цели народи и милионите избити в СССР бяха оправдавани с болшевизма, Сталин, грешки в растежа и отново обикновения руски човек няма нищо общо с това.
Нахлуването в Унгария, Чехословакия, Афганистан бе в името на социалистическото единство, но обикновеният руски човек отново нямаше нищо общо с това !?
Не се съмнявайте, че руснаците ще лазят в калта,
трева ще пасат, ще мизерстват, но няма да се откажат от имперската политика на Путин. В голямата си част те не са готови да се справят с нормалните предизвикателства в свободния свят, да развиват собствен бизнес, да работят. Те нямат друг избор. Онези от тях, които го могат вече емигрираха - над 10 милиона. Други 20 милиона също биха го направили веднага, ако могат. Поне според техния Росстат. Вътре в Русия целият бизнес се ръководи от бивши кадри на КГБ, организираната престъпност – също. И се управляват директно от Кремъл. Природните ресурси са в ръцете на олигарси, назначени от Кремъл, а там където нямат техологии и познания да ги добият, биват давани на концесии на западни компании като British Petroleum, Shell, Chevron Texaco, Total.
Какво да очакваш от империя, в която 95% от брутния вътрешен продукт се формира от добив и износ на суровини. От столетия тази империя живее на принципа на циганския катун – каквото там докопаме наготово от природата или успеем да завлечем от съседите.
А след тях навсякъде – корупция, мизерия, терор, престъпност, деградация и демографски срив. Посочете една държава, в която да е стъпил руския ботуш и това да не е последвало. България е най-яркият прлимер за това, а самият факт, че над 30% от икономиката ни и днес е директно в ръцете на руския империализъм идва да потвърди думите ми.
Но мнозинството руснаци не е непригодно за нормални, демократични механизми на живот, непригодна е и империята, защото ще се разпадне, защото няма нито интелектуалния и граждански потенциал, нито икономическия. Россия е обречена на имперщина. Това иска руснакът, с него той се чувства сигурен, както прасето в кочината, на което му сипват в копанята. Той се страхува, че без империята си ще е НИКОЙ.
Не че сега е някой!
Русинът е уникален. Той може
да се моли в църква и в същия момент да възхвалява Путин,
когато бомбардира православна Грузия, за да отцепи от нея парче в полза на ислямските сепаратисти в Абхазия и да се радва когато Кремъл праща чеченски главорези в Украйна (вероятно да налагат православните ценности).
Само русинът може да мрази Америка и Европа и да ги псува, докато чака пред чейнджбюрото, за да си купи долари и евро.
Русинът може едновременно да плаче, да се смее, да се мрази и да се обича . Утре за всичко ще е виновен царят, губернаторът, Сталин, Путин, но той – обикновеният руски човек няма да има нищо общо с това. Ще е виновен РУСИЗМЪТ, но той - обикновеният руски човек няма да има нищо общо с това. С избитите полски офицери в Катин, с нахлуването във Финландия, със смазването на Пражката пролет, с милионите жертви в Афганистан, с геноцида над украинския народ, с бомбардировките на Грузия, с окупацията на Литва, Латвия и Естония, с потушаването на унгарското въстание, със снайперисткия отстрел на невъоръжени украинци, с нахлуването в Крим...
Виновен ще бъде РУСИЗМЪТ. Но той – обикновеният руски човек - няма да има нищо общо с това...
И после ще заснеме „Особености на руския национален лов 5”. Обикновен русизъм.