За тях путин е Господ, прекланят се пред него и го величаят, в домовете им присъства червеното знаме, на стените им виси ликът на убиеца, а сърцата им страдат неутешимо по онова – миналото време, русоробското време на соца, на бозата, на мазната баничка, на сивотата и на мизерията
Тъжно звучат днес думите на поета: „Ние не ще да кажеме нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от умът си. Кой ни е крив когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!“ е девизата на нашият живот.”
