Шефът на съветските терористите убит в Майнц, за да се прикрият следите на Кремъл
Георги Боздуганов, специално за Faktor.bg
Руската историография отдавна е оповестила кои са иницаторите и организаторите на най-кървавия комунистически атентат, извършен в катедралния храм “Света Неделя”. Съветското политическо ръководство възлага тази задача на Разузнавателното управление на Червената армия. Оперативният план се подготвя в задграничния център на военното разузнаване във Виена от Владимир Степанович Нестерович. Данните за него в публикуваните документи на ГРУ са оскъдни, но достатъчно красноречиви. Той е член на компартията от 1917 г., завършил е военно училище, военна академия и през Гражданската война се издига до командир на дивизия. “По разпореждане на РУ на РККА от август 1924 г. до април 1925 г. работи в Австрия по легална линия под името Ярославски с псевдоним “Ибрахим”. Координира действията на Военния център на Българската комунистическа партия. След взрива на 16 април 1925 г. в софийската катедрала напуска и заминава за Германия.” (1) През август същата година е отровен с кафе в германския град Майнц от агенти на кремълската политическа полиция. Вероятно е ликвидиран за
да бъдат заличени съветските следи в престъплението
В София подготовката на българските комунисти се направлява от агента на РУ Людвик Матвеевич Гавро (Лайош Гавро), установил се в страната под фалшивото име Франц Бауер. След атентата той се укрива в Пловдив, но е заловен от полицията и осъден на смърт чрез обесване. Впоследствие присъдата му е заменена с 12 години строг тъмничен затвор. С помощта на комунистически дейци успява да избяга от затвора и да се завърне в СССР.(2)
В московската преса масовото убийство е опредлено като борба на компартията срещу фашизма. В репортаж за атентата списание “Оганьок” отпечатва с дезинформационна цел стари снимки на непокътнатия храм “Александър Невски” и спестява на съветската общественост гледката на разрушената катедрала и смазаните трупове.
Повече от 10 години истината за ръководната роля на сталиновата върхушка в избиването на 213 български мъже, жени и деца е публично достояние. Повече от 10 години мнозина наши изследователи, на които са известни описаните факти и обстоятелства, мълчат или иползват евфемизми за едно от най-отвратителните престъпления в новата ни история. Сковаващият страх и кремълският слугинаж не могат да бъдат основания за изтриване или поругаване на националната памет, дами и господа.
—————————————————————
1. Лурье В. М., Кочик В. Я., ГРУ: дела и люди, “Нева”, Москва, “Олма-Пресс”, 2002, С. 442-443.
2. Кочик В., Разведчики и резиденты ГРУ, “Яуза”, Москва, 2004, Гл. 31.