Средата на 19 век, Япония – страна в изолация и потисничество. Краят на шогунатът Токугава, военна диктатура управлява страната от 1192 година. Времена на сблъсък между идеите на модерното и традициите, неизбежно довели до последната гражданска война – Бошин (1868-1869 г.).
Токийското пристанище, годината 1853 – американският военноморски командир Матю Пери акостира с флота си от модерни кораби пред погледите на слисаните японци. Време, в което срещата с чужденци е до голяма степен немислима. Това събитие ще принуди страната на изгряващото слънце да започне отварянето си към света.
Скоро след случилото се на пристанището на Токио последва договорът от Канагава, с който САЩ получава достъп до две от големите японски порта, отваря се първото консулство в Шимода.
Шокът за обществото е голям, разделението сред силните на деня се засилва, неизбежно водейки до сблъсък – от едната страна застават японският император Мейджи, подкрепян от фигури, стремящи се да изведат Япония на пътя на модерния свят и да възстановят властта в ръцете на императора, а от другата е шогунатът Токугава, продължител на военната диктатура на самурай, властваща от 1192 година.
Свидетел и деен участник в тези събития е френският офицер Жул Брюнет, изпратен по молба на шогунат Токугава от Втората френска империя на Наполеон III да окаже помощ в модернизирането на армията им.
Жул Брюнет във военна униформа и самурай в пълна бойна регалия, характерна за периода от средата на 19век - Wikimedia Commons
Истинската история на последния самурай
Роден на 2 януари 1838 г. в Белфор, Франция, Жул Брюнет прави военна кариера – като артилерист, участник в битки по време на войната в Мексико от 1862-1864 г., получава и най-високото френско военно отличие – Орден на почетния легион.
Цел на пребиваването му сред редиците на самураите е да обучи новата войска на шогуната да използва модерно оръжие и на съвременни бойни стратегии срещу императорските войски.
Първият сблъсък във войната е битката при Тоба-Фусими. В нея се изправят 15 000 души на шогуна Токугава срещу значително по-малобройната петхилядна армия на феодалите Сацума и Чошу, притекли се в подкрепа на императора.
Битката продължава четири дни. Въпреки превъзхождащия им брой, въоръжени основно с мечове и пики, войските на Токугава и Брюнет са разбити. Тази победа ще принуди много от феодалите да застанат на страната на императора. След сражението Брюнет и адмиралът на шогуната Еномото са принудени да бягат на север в столицата Едо.
След събитията от Тоба-Фусими, френската държава запазва неутралитет в конфликта, а възстановеният император принуждава мисията им да напусне страната. И докато повечето от съгражданите на Брюнет се завръщат в родината си, той избира да остана до Еномото.
Не са напълно ясни мотивите за оставането му при самураите на Токугава. Познавайки историята и характера му, изследователите смятат, че истинската причина е силното впечатление, което са оставили у него военния дух на самураите на Токугава, и усещането, че е негов дълг да остане и да им помогне, независимо от сериозната опасност за него, когато вече няма защитата на френското правителство.
Скоро след това столицата Едо е предадена от шогуна Йошинобу на императорските сили, подчинявайки се на волята на императора. Градът е предаден мирно, като малки групи военни сили на Токугава продължават да се съпротивляват.
Същата година, командващият силите на шогуната, Еномото Такеаки, отказва да се предаде на императора и се насочва на север, във владенията на клана Аюзу, което се превръща в новото ядро на така наречената Северна коалиция от феодали, присъединили се към останалите водачи от шогуната Токугава. Коалицията продължава самоотвержено да се бори с императорските войски, въпреки липсата на модерно въоръжение, до ноември 1868, когато са напълно победени.
В това време Брюнет и Еномото бягат на северния остров Хокайдо и с останалите лидери на Токугава създават Република Езо, която да продължи борбата срещу японската империя.
Самурай от клана Чошу по време на войната Бошин- Wikimedia Commons
Последната битка на самураите
На пристанището на Хакодате се състояла последната голяма битка между двете враждуващи страни – от декември 1868 г. до юни 1869 г. В нея един срещу други се изправят 7000 войници на императора срещу 3000 бунтовници на Токугава.
Жул Брюне и хората му водят смела борба с превъзхождащия ги числено и технологично противник. Боевете в пристанищния град на Хокайдо Хакодате, продължили половин година, са последният отчая опит за отпор срещу империята.
След разбиването на силите на Токугава, като високопоставен военен от губещата страна, Брюне е издирван в цяла Япония. И само щастливата случайност, че френският военен кораб Coëtlogon се оказва близко до Япония е шансът му да се спаси от наказание.
Завръщане в родината
Минавайки през Сайгон – по това време под контрол на Франция – Брюне успява да се завърне във Франция.
Въпреки исканията на японското правителство за наказание на Брюне заради подкрепата му за шогуната във войната, историята за пребиваването му в Япония му печели подкрепа сред френското общество. Вместо наказания, скоро след завръщането си в родината, той е върнат в редиците на армията и взима участие във Френско –Пруската война от 18470-1871, в която попада в плен при боевете при Мец. Взима дейно участие в потушаването на Парижката комуна през 1871 година.
В следващите години прави военна кариера, като от офицер достига до генерал, началник-щаб. В този период, приятелят му Еномото Такеави получава своята реабилитация от японския император и се издига до вицеадмирал в японския императорски флот. Скоро след това, използвайки влиянието си, реабилитира Жул Брюне пред императора, като дори го удостояват с ордена на изгряващото слънце.
Жул Брюне издъхва на 12 август 1911, признат за истинския „последен самурай“.
Превод: Faktor.bg