На днешната дата през далечната 1876 година издъхва един от сподвижниците на Иларион Макариополски – Рафаил Попов - апостолически администратор на българите - униати в Османската империя. Епископът починал неочаквано, часове след последната молитва отправена към Бога, а последните му думи били: "В Меджлиса ме почерпиха с черешово сладко…"
Роден през 1830 година в Стрелча, Панагюрско, през август 1854 година Рафаил Попов приел духовен сан в Карлуковския манастир “Света Богородица”, Плевенско и се подстригал за монах. Три години учителствал в Берковица, след което отишъл в Рилския манастир и приел предложението на Авксентий Велешки да бъде ръкоположен за дякон. През декември 1839 година двамата пристигнали в Цариград. На 3 април 1860 година служил заедно с Иларион Макариополски по време на Великденската акция, когато се отхвърлило името на гръцкия патриарх. На 18 декември 1860 година участвал в тържественото връчване на акта за присъединението в Цариград и се включил в унията. Участвал в делегацията на католиците от източен обред при папа Пий IX през пролетта на 1861 година. През 1862 година станал архимандрит.
На 10 февруари 1864 години с берат на Високата порта отец Рафаил Попов бил назначен за “патриаршески наместник и народен главатар на българите, съединени с Римо-католическата Църква”. На 14 март 1864 година папата утвърдил Рафаил Попов за апостолически администратор на съединените българи. На 19 ноември 1865 година бил ръкоположен за епископ в катедралната църква “Свети Йоан Златоуст” в Цариград.
Още от От редактора
Тъжен ден - залавят Апостола в Къкренското ханче
От тогава са изминали 152 години, но трагичните събития през онзи драматичен декемврийски ден са останали святи за българите
20 години от едно от най-страшните природни бедствия в света
Силно земетресение, последвано от цунами са отнели живота на 170 000 индонезийци, а други 1.7 млн. души са били разселени от четирите най-засегнати държави
Поклон пред идеолога на ВМОРО Даме Груев - 118 години от гибелта му
В стихотворение, посветено на него Иван Вазов възкликва: „О, Македонио, ти губиш своя Левски, най-верния си син, най-силния си меч...”