Николай Василев

Новите словесни престрелки между президента Радев и македонския премиер Ковачевски са поредното отдалечаване от духа и буквата на "Илинденския" договор от 2017 г.
Твърдението на Ковачевски, че дискурсът на България спрямо Северна Македония напомнял на този на Русия спрямо Украйна е разбира се остро несъстоятелно, но начинът по който бе изложена българската позиция през последните години я прави уязвима за подобни обвинения.

За разлика от Русия, България никога не е нападала Македония, никога не е отправяла териториални претенции спрямо Северна Македония и никога не се е обявявала срещу членството на Северна Македония в която и да е международна организация. Напротив. Подкрепи Северна Македония за членството на Северна Македония в НАТО и подкрепи европейското предложение (направено по време на френското председателство), за започване на преговори за членство на Северна Македония в ЕС при спазване на опредени условия. Но българската позиция на отричане правото на Северна Македония сама да определи какъв да бъде нейния официален език и как да го нарича, дава основания не Ковачевски да прави неприемливи сравнения. Защото част от суверенитета на всяка страна е да опрели какъв да бъде нейния официален език и как да го нарича. Люксембург например кодифицира люгсембургски език на базата на говори, считани за немски през 1984 г., обяви го за свой официален език и това не предизвика възражения нито в Германия, нито в Белгия, където една от провинциите се нарича "Люксембург".Същото се отнася до т.н. "Рамкова позиция", до Меморандума и т.н.

Размяната на реплики относно Гоце Делчев обаче подсказват, че

и двете страни не се придържат кум духа на "Илинденския" договор.

Да припомним. Радев поиска от Северна Македония час по-скоро да включи в своята конституция "сънародниците на Гоце Делчев". Един вид обяви, че само македонските българи са наследници на Гоце Делчев. В противоречие с Договора, България (и македонските българи) ще продължи да настоява за монопол над цялото българско по характер културно наследство, а ако някой се определял като македонец, негова воля, ама да признае, че няма нищо общо с Гоце Делчев и с всички възрожденци и революционери, които са се определяли за българи. На което Ковачевски отвърна, че скоро наследниците на Гоце Делчев ще включат "сънародниците на Радев" в конституцията. Един вид, вписването на българите в конституцията на Северна Македония няма да бъде съпроводено с обективизация на историята и личности като Гоце Делчев ще продължат да бъдат представени като "етнически" македонци, които нямат нищо общо с българите. Т.е. промяната на конституцията ще бъде

само едно отбиване на номера пред ЕС

(Според Ковачевски Северна Македония преговаряла с ЕС, не с България, което разбира се не е вярно, защото България е член на ЕС).

"Илинденският" договор ясно заявява, че имаме две държави, два народа, които обаче са свързани с обща история. Щом историята е обща, тя не може да бъде нито само на единия народ, нито само на другия!

Гоце Делчев, по признанието на много македонски историци и общественици е бил "етнически" българин, който говори (дори със селяните), пише и преподава на книжовен български език. Като млад се подготвя да стане български офицер. Организира подготовката за  въстанието както в Македония, така и в Одринска Тракия. Довежда в организацията много свои приятели - българи от Княжеството.  Същевременно с това той не е оръдие на българската политика. Отстоява независимостта на освободителното движение. В никакъв случай не е "етнонационалист".  И делото му спомага за формирането на съвременния македонски идентитет.  Много след смъртта му, както пише Стефан Дечев,  в България и в Югославия се

лансират фалшиви образи на Гоце

и за съжаление Радев и Ковачевски се придържат към тях, а това е път за никъде.

Както днешните българи, така и днешните македонци, сме наследници на Гоце Делчев. Той е важна част от нашата ОБЩА история. Част от македонските българи от времето на Гоце Делчев, включително и по-голямата част от неговото семейство си остават българи и до днес. Друга част формира съвременната македонска нация и език и това се оказва единственият начин да изведат част от Македония от "международно признатите" граници на Сърбия и днес да не живеят под чужд суверенитет.  Процесът на формирането на македонската нация понякога е болезнен. Често разкъсва семейства и приятели! Но в крайна сметка, макар родния град на Гоце да е опожарен и там почти да няма "нашенци"... по-голямата част от Македония и части от Одринско вече не живеят под чужд суверенитет. 

Ако Гоце ни гледа от небето, сигурно би искал да ни каже: "Престанете с този безумен конфликт, който напомня на войната от "Пътешествията на Гъливер", където две царства били в конфликт около това дали яйцата трябва да се чупят от острата или от тъпата страна. Обичайте се и си помагайте!".