Преди дни стана известно, че лицето Деян Давидовски-Дешо, издиран с международна заповед за арест във връзка с нахлуването на демонстранти в парламента на РС Македония на 27 април 2017 година, се е предал на македонските власти на ГКПП "Деве Баир" при влизане в РС Македония от България. Това гласи съобщение на Министерството на вътрешните работи на РС Македония, цитирано от МИА.

Медиите от западната ни съседка уточняват още, че Деян Давидовски-Дешо от Скопие се е явил на граничния пункт "Деве Баир" в 10:30 часа, на 25 август след като 7 години се е укривал..

По време на редовния паспортен контрол е установено, че Дешо е регистриран в стоп-списъка с мярка "лишаване от свобода" за престъпление по чл. 313 от Наказателния кодекс на Северна Македония, за което Основният наказателен съд в Скопие на 18 декември 2017 година е определил мярка за неотклонение - лишено от свобода, поясняват от северномакедонското МВР.

След нахлуването в парламента на 27 април 2017 г. Деян Давидовски бяга в Швеция. Той е арестуван преди пет години от шведските власти, но след това освободен от шведския Върховен съд, който отхвърли искането на Северна Македония за екстрадирането му с мотива, че ставало дума за бунт, а не по подозрение за терористична заплаха срещу конституционния ред и сигурност в страната.

Завръщането на Давидовски в страната съвпада със смяната на правителството, оглавявано от ВМРО-ДПМНЕ, и особено след като новият директор на Дирекцията за изпълнение на санкциите Александър Пандов вече е подписал освобождаването на осъдените за погрома на 27 април, като обяснява, че всички те имат медицински документи за сериозни здравословни проблеми.

Кой "помилва" осъдените?

Александър Пандов е дългогодишен член на ВМРО-ДПМНЕ, а с решение на партията от 7 септември 2020 година е назначен за председател на Патриотичния институт на ВМРО-ДПМНЕ. Това реално претставлява един вид партийно надграждане и институционализиране на патриотичните дружества, формирани по време, когато македонските специални служби ръководеше братовчедът на тогавашния премиер Никола Груевски - Сашо Миялков. Същите служби взеха активна роля по време на "Кървавия четвъртък" в скопския парламент. Показателен е и фактът, че издигането на Пандов съвпада с времето, през което Дешо е издирван за престъпления.

Две любопитни фотографии - Александър Пандов, Орце Камчев и Миленко Неделковски

Активистът на ВМРО-ДПМНЕ е изключително близък с Миленко Неделковски и скандално обявения за "българския консул" Орце Камчев, санкциониран от САЩ. Човекът на Груевски и Мицкоски е в топли отношения и с руския олигарх Самсоненко - работеше в неговите компании в Македония.

От неочакваното предаването на Деян Давидовски-Дешо на властите в Северна Македония произлизат и много въпроси, на които българските институции трябва задължително да отговорят: 

1. Как Деян Давидовски-Дешо е минал българската граница при условие, че е издиран с международна заповед за арест?

2. Кога точно е влезнал в България, колко време е пребивавал в страната и къде точно е бил настанен?

3. Защо лицето Деян Давидовски-Дешо не е спрян на границата и дали е заявил на българските власти, че ще се предаде на македонските?

4. Дали Дешо пък случайно има българско гражданство и дали по някакъв начин това го е спасило от издирването?

5. Ако все пак издирваният престъпник  е бил с български паспорт, няма как да не попитаме – кой и кога му е издал документите за самоличност, а и на какво основание виден антибългарист е получил европейски паспорт от държава, срещу която той и партията му в Северна Македония работят активно?

От този индивидуален казус произлизат и много въпроси и търсене на конкретни действия от българските институции и евроатлантически партии:

1. Забравиха ли за аналитичният доклад на Управлението за сигурност и контраразузнаване (УБК) на Македония от 2018 година, в който се твърди че: "Център на руското военно разузнаване, известно със съкращението ГРУ (Главно разузнавателно управление), в София координира дейността на четирима руски агенти в Македония. Те са част от руската разузнавателна мрежа в съседната ни страна заедно с агенти на руската Служба за външно разузнаване (СВР), координирани от център в Белград, и на руската държавна агенция "Россотрудничество"". Какви мерки са взели за неотрализирането им?

2. Жертва ли е българската външна политика към РС Македония на руски хибридни действия, целящи връщане на политическите сили на "Кървавия четвъртък" на власт. Какво конкретно за българския национален интерес се постигна с тази външна политика, подкрепена с Рамкови позиции, Обяснителни меморандуми и ВЕТО ? От български национален интерес ли е връщането на власт на силите на "Кървавия четвъртък" в лицето на ВМРО-ДПМНЕ? Те  от самото начало се обявиха срещу Договора за добросъседство и залегналата формулировка в него "общата история, която свързва двете държави и народи", но и срещу вписването на македонските българи в конституцията, срещу започването на преговори на РС Македония с ЕС и индиректно заплахата с това да вкарат страната като бъдеща жертва в преговорите Белград-Прищина?

3. От документи на македонски тайни служби става ясна ролята на Горан Живалъевич, агент на БИА, в "Кървавия четвъртък", довело до прогонване на служителите на сръбското посолство в Скопие по време на управлението на Зоран Заев. Как се оценява фактът, че  днес вицепремиер в правителството на Мицкоски е Иван Стоилкович, политик, с който според македонски тайни служби Горан Живалъевич е осъществявал редовни контакти и през който е налагал сръбските национални интереси? Повече от видимо е, че Москва и Белград осъществяват своите интереси в РС Македония чрез ВМРО-ДПМНЕ. Тогава кои са политическите сили, на които може и трябва да стъпи София в дадения евроатлантически контекст. 

4. Дали част от патриотичните дружества, формирани по време, когато македонските служби ги ръководеше братовчедът на тогавашния премиер Никола Груевски - Сашо Миялков, взели активна роля в "Кървавия четвъртък", във времето са се трансформирали в "български културни клубове", на които от своя страна пак стъпи президентът Румен Радев? И ако това е така, били ли са финансирани от "българския консул" Орце Камчев, както твърди една македонска медия?

Историята с Дешо повдига много важни въпроси за България и за Северна Македония, но преди  всичко за тайните зависимости на дълбоката държава и връзките  и с режима в Кремъл.