Анастасия Голубьова, Би Би Си
След началото на войната в Украйна, в Русия зачестиха случаите на премахване на паметници на чуждестранни военни и на репресирани чужденци.
В медийни публикации има информация за най-малко 15 такива случая — съборени са 11 паметника на репресирани чужденци и четири паметника на чуждестранни военни.
В абсолютното мнозинство от случаите паметниците се премахват тайно, а кой и по чие разпореждане го прави не е известно. Местните власти най-често не реагират по никакъв начин при такива новини и по правило не признават да имат нещо общо.
Какви паметници са премахнати и на кого са пречили?
Неидентифицирани вандали
В Якутск през миналия месец изчезна паметник на заточени по царско време поляци и репресирани от съветския режим техни сънародници. На него са били поставени и табели с имената на четирима изследователи от полски произход, които във времената на царска Русия са изпратени на заточение в Якутия, а след това са се заели с изследвания за живота в региона.
През лятото на тази година с паметника започват да се случват странни неща, отбелязва изданието SakhaDay. Първо около него е поставена ограда, след това е покрит със син полиетилен, а после изчезват табелите с имената на поляците. И никой не знае защо, по чие разпореждане и кой е свалил табелите. Различните градски инстанции в Якутск така и не дават отговор на тези въпроси, пише изданието.
Къде е изчезнал след това паметникът и по чие нареждане – не се знае.
Преди няколко години е повдигнат въпросът за ремонтирането му, но властите в Якутск отказват да се заемат с това, защото Полша е „неприятелска страна“.
От началото на войната това е единадесетият известен случай на премахнат или повреден паметник на репресирани чужденци в Русия. При това в повечето случаи не е ясно, кои са извършителите и чия е инициативата.
През ноември 2022 г. в Томска област по едно и също време са повредени три мемориала на репресирани поляци. Първо на Булеварда на паметта, в центъра на Томск, неидентифицирани лица свалят паметната плоча от паметник на поляци, репресирани по времето на Сталин. Това се случва на 11 ноември – в Деня на независимостта на Полша. Премахната е и мемориална плоча от сградата на Полския детски дом.
През същия ден – на националния празник на Полша, изчезват мемориални табели на репресирани поляци от паметник в село Белосток, Томска област. Освен това от паметника е изкъртен католически кръст. Същевременно венец с руския флаг, който е бил поставен на мемориала, остава недокоснат.
Село Белосток е основано през XIX век от заточени поляци. По време на „Полската операция на НКВД“ мъжкото население на селото е
разстреляно заради „подозрение в шпионаж“
в полза на Полша. През 1958 г. жертвите на репресиите са реабилитирани.
Кръст и мемориална плоча са разбити също и в бившето полско село Полозов в Томска област. През 1938 г. 33-ма жители на селцето са обвинени в сътрудничество с антисъветска полска организация. При този мемориал се провеждат акции в деня на жертвите на политически репресии.
През април 2023 г. на мястото на несъществуващото вече село Галяшор в Пермския край е съборен паметник на литовски преселници. Той е издигнат със средства на частни лица до гробището, където са погребани преселените литовци и поляци, отбелязва местното издание „Звезда“. Паметникът се е намирал в гората, далече от населени места. Не се знае кога точно е премахнат и от кого.
Това не е първият скандал с полско-литовското гробище в Галяшор. През 2019 г. организацията „Мемориал“ (обявена от руските власти за „чуждестранен агент“ и впоследствие ликвидирана) организира на това място експедиция с участието на граждани на Литва и на Италия, с цел да бъде почистено и благоустроено гробището. Впоследствие двама литовски граждани са били глобени за „самоволно заемане на горски участъци“, а срещу местен жител, който ги е подслонил, е заведено наказателно дело за „фиктивна регистрация на чужденци“. По-късно, при обжалвания пред апелативни съдилища, и тримата са признати за невинни.
В Свердловска област през юни 2023 г. са разрушени гробовете на полски преселници в с. Костоусово и с. Озерное. Става дума за гробове на поляци, които са били заточени в Урал през 1939 г. От паметниците им са премахнати табелите с имената, както и кръстовете, оставени са голи монументи. Паметниците са поставени по-рано по инициатива на двама полски граждани, чиито родители са били заточени в тези села. Президентът на Полското общество „Полярос“ – Марина Лукас, свързва унищожаването на монумента със „съвременната геополитическа ситуация“.
Аналогична история се случва в Бурятия. В село Речка Мишиха, край езерото Байкал, е унищожен мемориал на заточени поляци — махнат е кръстът и е открадната паметната плоча. Отново не се знае кой го е направил.
В Петербург, на Левашовското гробище, са повредени два мемориала. През февруари неидентифицирани лица изрязват част от табелата на кръст, поставен в памет на репресирани украинци. На нея е пишело „Вечна памет на невинно убитите украинци“, а след изрязването се четат само думите „Вечна памет на украинците“.
През месец юни от същото гробище изчезва паметник на репресирани поляци. Администрацията на гробището твърди, че не е в течение на станалото.
Има обаче и случаи, когато властите официално заявяват, че
паметниците на чужденците трябва да бъдат съборени
В село Пивовариха в Иркутска област са премахнати полски паметник и литовски кръст, които са били част от мемориал, посветен на жертви на политически репресии. Монументите са поставени със средства на частни лица. Според властите в Иркутска област, около мемориала на жертвите се провеждало благоустройство, а полският и литовският паметник пречели да се стига до мемориала и били поставени „без съгласуване“. Паметниците били „предадени за съхранение“, според твърденията на местната управа.
Империята срещу паметта
„След 24 февруари (24 февруари 2022 г. – началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна – б.р.) наблюдаваме промяна в отношението към паметта, на първо място към съветския държавен терор, но и към руското дореволюционно държавно насилие.“ — коментира пред Би Би Си изследователката на паметта от организацията „Мемориал“ Александра Поливанова.
По думите й, масовите събаряния на паметници на репресирани – именно като масово явление, са започнали след началото на пълномащабната война, но и преди това е имало подобни случаи. Най-широко известният е от 2020 г. Тогава в Твер изчезват от фасадата на бивша сграда на НКВД две мемориални плочи – поставени в памет на разстреляни полски военнопленници и на разстреляни в същата сграда съветски граждани.
„Важно е да сме наясно, че паметниците или мемориалните плочи не са просто истукани или табели, това е концентрация на ценности и смисли, които са се опитали да предадат тези, които са ги поставили в памет на жертвите на държавния терор или съпротивата срещу него.“ — подчертава Поливанова. „И разбира се, тези ценности, свързани с правата на човека, влизат в противоречие с държавните манипулации по отношение на паметта. Тези паметници напомнят за престъпление на държавата по отношение на собствени или чужди граждани, те десакрализират държавата и изобщо говорят, че тя може да бъде престъпна.“ – констатира Поливанова.
Тя отбелязва, че в повечето случаи изследователите са убедени, че зад уж анонимното премахване на паметници стоят властите. Например, на Ленинградското гробище е съборен масивен паметник, който „малка група хора трудно би могла просто така да отнесе“.
Това, че на първо място страдат паметниците, поставени в памет на чужденци, Александра Поливанова определя като „десубективизация и нивелиране ва страданията“.
„Държавната ксенофобска и имперска политика заличава опита за индивидуална идентичност. Но сама по себе си участта на тези жертви е последица от имперската политика на Русия и СССР, в резултат на която поляци, латвийци и литовци са били изпращани в Томск, Иркутск, Пермския край или Якутия.“ — казва изследователката.
„Събарянията на паметниците — това са важни събития, това е такава руинизирана памет. Може да се каже, че паметта за съветския терор до 24 февруари не изпълни функцията си по отношение на настоящето и бъдещето, защото ние като общество допуснахме тази война. И сега обществото преработва тази памет, търси нови пътища за нея.“ — отбелязва Поливанова. Като пример тя посочва това, че в много случаи руски граждани, желаещи да почетат загиналите украинци, поднасят цветя именно пред паметниците на жертви на държавния терор и че хората създават собствени импровизирани мемориали на мястото на съборените.
Паметници на помирението или на раздора
В Русия се премахват не само паметници на репресирани чужденци, но и чужди военни монументи. Около последните обаче има публични спорове, за разлика от случаите с паметници на репресирани. От началото на войната станаха известни четири случая на премахнати паметници на чуждестранни войници.
През януари в Ленинградска област е демонтиран паметник на финландски войници, загинали по време на съветско-финландската война и на Втората световна война. Паметникът се е намирал в Приморск – бившия финландски град Койвисто (завзет от Русия през първата половина на 40-те години на ХХ в.).
За разлика от всички предходни случаи този паметник е съборен официално, със съдебно решение. Съдът постановява, че каменното надгробие и табелите с имената са „самоволно строителство“ – това става през септември 2022 г., но властите не бързат с премахването на паметника. Демонтират го непосредствено след визита на Владимир Путин в Санкт Петербург, отбелязва финландски вестник.
Около паметника на финландските войници в Приморск се разразява скандал още след поставянето му през 2019 г. Той е изграден от гранитни плочи с имената на загиналите финландци. На него е бил поставен надпис на финландски и на руски език: „На загиналите герои на Койвисто“.
След съветско-финландската война Койвисто за кратко е принадлежал на СССР, а в началото на Втората световна война е зает от финландските войски, воюващи на страната на Германия. След войната в гробището в Койвисто са погребани падналите финландски войници от този град.
Инициативата за мемориала е била на финландските власти – именно те са се занимавали с поставянето и оформлението на паметника.
Веднага след като той е монтиран Москва предявява претенции, че надписът „На загиналите герои на Койвисто“ не съответствал на руско-финландските договори за опазване на военните гробища – според тях в Русия не бивало да се героизират чуждестранни военни. Това предизвиква гневна реакция сред част от местните жители.
Няколко седмици след поставянето на паметника надписът е заменен с друг, който гласи: „На падналите във войната жители на Койвисто“. И този надпис обаче поражда недоволство у някои местни жители, които сформират инициативна група и започват да пишат писма до федералните власти с молба за премахване на паметника.
В крайна сметка се стига до съд.
„Трябвало е още тогава да се мисли и да не се позволява“, смята Ирина Колотова, бивш директор на Приморския краеведски музей.
„Воювали ли са тези хора срещу Съветския съюз? Да, воювали са. Съветско-финландската война е била от наша страна война за територия и ако Съветският съюз е нападнал Финландия, значи те са защитавали земята си. (…) Памeтникът е открит като символ на помирението, както и всички останали паметници на Карелския провлак. Те са над 20. И никой не ги маха. Вижте как се преобърна светът.“ – коментира Колотова.
Още един паметник на финландски военни е съборен в Приозерск, Ленинградска област, през септември тази година, но този път тайно. Приозерският паметник, както и приморският, е поставен през 2019 г. по споразумение между Финландия и Русия. „Изчезването на паметника е забелязано от местни жители, които са се обърнали към властите, но в районната администрация твърдят, че не отговарят за паметника и нямат информация къде се е дянал.“ — съобщи изданието „Фонтанка“.
Подобно нещо се случва и с мемориали на италиански военни във Воронежка и в Белгородска област.
През април във воронежкия Росош неидентифицирани лица унищожават паметник на помирението с Италия. Изданието „Новости Воронежа“ отбелязва, че паметникът е бил поставен през 90-те години от Италия в знак на помирение с Русия и признаване на вина от страна на италианците за събитията по време на Втората световна война. Мемориалът обаче от самото начало не се харесва на част от местните жители, които го наричат „паметник на фашисти“ и в продължение на няколко години настояват да бъде премахнат.
Никакво официално решение обаче не е имало. Паметникът просто изчезва, постаментът му е повален и върху него се появява
изписана с боя буква Z
Подобен случай има и с паметник в Белгородска област, където неидентифицирани местни жители пристигат с трактор, свалят мемориала на загиналите във Втората световна война италиански войници и го откарват – неизвестно къде. По време на войната в Белгородска област са отблъснати нападения на италианските сили, а през 90-те години роднини на загиналите италианци постигнаха споразумение за издигането на паметника. Изданието Mash пише, че той е премахнат от „анонимни патриоти“.
След станалото с паметниците във Воронежка и в Белгородска област, към местните власти се обръща асоциацията „Военни мемориали“ — специална организация, която следи за чуждестранните военни гробове в Русия, за да поддържа договорености с други страни, в които са погребани съветски войници. Асоциацията отправя молба към местните власти да намерят „законно основание“ за тезата, че паметникът „вече не ни е необходим“.
„Ако нещо е поставено неправилно, обърнете се към съответните органи, получете решение и тогава действайте. За да може, когато ни попитат италианците, да кажем, че всичко е по закон.“ — пояснява представител на „Военни мемориали“. Коментарът е направен във връзка с това, че ако Русия събаря паметници на чуждестранни войници, то и в другите страни ще се замислят за премахване на мемориалите на съветските военни.
***
Руската служба на Би Би Си е открила информация за 15 паметника на чужденци, демонтирани по време на пълномащабната война на Русия срещу Украйна. Посочва се, че те може да са много повече, тъй като новините за унищожаване на паметници най-често идват от местни жители или изследователи, а не от официални лица, се казва в публикацията.
Превод:Faktor.bg