Огнян Минчев*
Съветът на Европа е на път окончателно да загуби правото да се нарича по този начин. В Европа има различни възгледи и социални ценности, свързани с определянето на човешките права в сферата на пола и това обстоятелство най-после трябва да бъде известно на доминирания от крайни политически - леви радикали Съвет на Европа. Правата на човека са естествени, и/неотчуждаеми, и задължение на всяко демократично общество е да гарантира тяхното спазване и да санкционира нарушението им - особено масовото им нарушение. Но правата на човека са неотменими именно защото не са разтегателни.
"Правото" да превръщаш ексцентричните си политически възгледи в задължение на цялото общество не принадлежи към компендиума на човешките права. Един от основните стълбове на всяко общество е съгласието за естествения процес на съзряване на децата и юношите - за тяхната социализация. Този процес приключва на 18 години (според някои гл. точки - на 21 години) и дотогава родителите имат задължението да упражняват отговорно своите родителски права - да носят отговорност за действията на своите деца. Задължения към социализацията на децата има и държавата, призвана да осигурява спазването на законите, гарантиращи съзряването на личността до нейното пълнолетие. Опитите да се отменят тези отговорности на родителите и на държавата към социализацията на децата с идеологически аргументи са съвършено неприемливи - дори и когато става дума за правата на човека - на практика когато става дума за доктринерска политическа злоупотреба с правата на човека, с правата на детето.
Пубертетът е възраст на изграждане на личността и всеки родител, отгледал дете е добре запознат с това колко сложен и противоречив е процесът на психологическо съзряване на едно дете в тази възраст. Този процес е особено труден и болезнен при деца, преживели семейни конфликти, преживяли физически или психологически травми в ранна - формативна за личността им възраст. Радикалните доктринери от Съвета на Европа искат да превърнат в закон своето право да манипулират детската психика чрез "неправителствена" дейност, законово гарантирана от държавата с цел да се проблематизира половата идентичност на децата и юношите в процеса на нейното формиране. Нараства броят на сериозните медицински и психологически изследвания, които еднозначно доказват, че радикалните мерки за "смяна на пола" в детско-юношеска възраст нанасят непоправими поражения върху детската психика и физиология, създават предпоставки за крушение на човешки съдби, водят до нарастващ брой самоубийства и т.н. "Правото" да осакатяваш децата на едно общество не е човешко право - това "право" е престъпление. Не бих искал да живея в държава, която ще узакони подобно престъпление. Независимо от това кой го препоръчва - Съветът на Европа или друга общност на самозабравили се радикализирани левичари от какъвто и да е "бранд".
Транссексуалността е факт при определен брой хора, които имат проблем със съответствието между своята физиологична и психична идентичност. Когато един човек е достигнал личностна и социална зрелост, той може да взима решения за практикуването на своята собствена идентичност и да се разпорежда с нея при внимателно определени условия, характеризиращи неговата психична и личностна пълноценност. Тези условия могат да бъдат обект на дебат в правозащитен контекст. Но никой няма право да превръща интимната идентичност на един или друг човек в политическа кампания за постигане на антихуманните цели на една поредна левичарска дистопия. Като общество, преживяло "диктатурата на пролетариата", задължението за "социално равенство" и репресията срещу всеки несъгласен да си сложи главата в примката на комунистическото 'светло бъдеще", ние едва ли ще бъдем лесно убедени, че трябва да приемем безкритично поредния идеологически идиотизъм на "прогресивните сили", тръгнали с поредното си "светло бъдеще" да осакатяват човешки - включително детски съдби.
*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg