Ще бъде ли простено движението на Радев срещу БСП?

Президентът, който се бореше за титлата „Обединител срещу режима на Борисов“, се превръща в обединител на съпротивата срещу Нинова и партийните ѝ душмани

Авторът

Авторът

Иван Сотиров

Всички помним как назначената от БСП за вицепрезидент на Радев, Йотова го предупреди публично: „И най-малкото движение срещу БСП няма да ви бъде простено!“
Е, днес вече можем да констатираме поне две сериозни движения на Радев срещу БСП, но за съжаление Йотова е болна и не можем да чуем нейната реакция.
Първото движение той направи в интервюто си с Бойко Василев в „Панорама“ на 13.11.2020 г. където допусна, че има фактори, при които може да направи собствена партия. И това не беше изпусната реплика, а многократно повторено при няколко последователни въпроса по темата:
        БВ:  Г-н президент, ще правите ли партия?

        РР: Моята партия е партията на почтените българи – демократи и родолюбци. Срещам ги по площадите в цялата страна. Това което ги обединява е убеждението, че този режим е компрометиран, че трябва да си върнем закона и справедливостта. Бъдете уверен, че ако се наложи да създавам партия, Вие първи ще разберете.

        БВ:  Така ли? Тоест не изключвате този вариант?

        РР:  Зависи от обстоятелствата.

        БВ:  А докато сте президент?

        РР: Много са факторите. Докато съм президент аз имам своите конституционни задължения. Така че факторите са време, обстоятелства, много неща.

        БВ: А да подкрепите някоя партия от зараждащите се мислите ли?

        РР:  Отдавна съм заявил - подкрепям всяка една партия, която поставя България и българския народ на първо място.

        БВ:  Да Ви разбирам ли така: Не изключвате възможността в бъдеще да направите партия, но в момента няма да правите?

        РР:  Това зависи, казвам Ви пак, от факторите, а те са много.

        БВ:  Ако много Ви ядосат, ще направите ли партия?

РР: Аз трудно се ядосвам. Така ме е научила моята професия – да потискам гнева, да потискам чувствата и мисля, че това е полезно.
Второто движение Радев направи като се 

самоиздигна за втори мандат

 без това дори да е обсъдено с ръководството на БСП, която го направи президент.  Това беше  втори тежък удар срещу ръководството на партията, който не може да бъде прикрит, въпреки опитите на Нинова да го неглижира с протоколни поздравления за това, че Радев се е кандидатирал и че тя е знаела за това. Тук е важно да се отбележи, че тя не казва, че е била уведомена лично от Радев, а че е знаела. Така освен, че се опита да покаже, че уж не е сюрпризирана, тя реши да контраатакува като направи интрига в екипа на президента. 
А и Радев при самоиздигането си заяви, че не е водил преговори с политически партии, но с обидно великодушие заяви, че от БСП имат правото да го издигнат първи: 
„Не съм водил преговори с политически партии за подкрепа за нашата кандидатура, най-малкото  защото социалистите, които издигнаха кандидатурата ми през 2016 имат правото да се произнесат първи.“
Разбира се Нинова не пропусна и да контрира откровения опит на Радев да я изнудва да го подкрепи преди предстоящите избори, като препотвърди позицията си, която беше изразила в края на миналата година, че въпросът за кандидат за президент на БСП ще се решава, чак след парламентарните избори. Нинова не прикри своите 

раздразнение и притеснение

 от първото движение срещу БСП от страна на Радев, като го иронизира за прибързаното му самоиздигане с думите: „Това изявление беше необходимо точно в този момент с една цел - да се спрат внушенията, че президентът ще прави собствена партия и ще се явява на парламентарните избори.“.  И без това изявление на Радев беше ясно, че той тази година няма да участва на парламентарни избори, но след евентуален негов провал на президентските, очевидно е, че той ще се хвърли в партийната битка. 
Дали конфликтът, който тлее между Нинова и Радев ще прерасне в пожар ще видим, но този конфликт е очевиден. С последните си действия Радев, който се бореше за титлата „Обединител срещу режима на Борисов“, се превръща в обединител на съпротивата срещу Нинова и партийните ѝ душмани веднага се строиха зад генерала.  Тя пък не пропусна да постави на водеща позиция в листите на БСП, освободения от Радев негов началник на кабинета.  
Симптоматичен е и фактът, че Радев се изживява като представител на „социалистите“. Говорейки за социалисти, той ловко избягва говоренето за БСП или за нейното ръководство. 
Най-същественото, което прозира от обръщението на Радев е това каква е стратегията на тези, които го направляват. Отчита се необходимостта от мощна политическа алтернатива с решимост за промяна на България:
 „За да преодолеем институционалната криза и върнем страната в руслото на закона, за да победим бедността и безправието и съберем най-сетне разделените семейства на емигрантите, България се нуждае от мощна политическа алтернатива с решимост за постигане на тази първостепенна цел.“
И понеже ДС-стратезите, около президента съзнават, че това няма да се случи, са му задали линия на 

разграничение и бягане от отговорност: 

„Ако това не се случи, след изборите може да се стигне до обичайните пазарлъци между партии и нов мандат на грабеж и застой, на фалити, бедност, обществена депресия и ускорена емиграция. Предвид възможната патова ситуация в новия парламент, може да се стигне и до правителство на задкулисието под благовидния предлог на национално обединение, национално спасение, експертен кабинет или други подобни формировки.“ 
Естествено, в обръщението на Радев се пропуска обстоятелството, че  според заложената в конституцията процедура, няма как да се състави експертно правителство на задкулисието без водещата роля на президента. Но очевидно Радев има намерението да се яви на предстоящите президентски избори, като алтернатива на това, в което е участвал като ключова фигура, така както днес се представя за алтернатива на статуквото след като е избран за президент благодарение на издигането му от БСП и официално заявената подкрепа на ДПС – партиите, които са фундамента на олигархично-мафиотското статукво у нас. 
Тук е важно да се разбие един мит за „мощната“ подкрепа, която бил получил Радев при избора му за президент. Истината е, че Радев е президентa получил най-ниската подкрепа на първи тур през цялата история на прехода, което може да се види от приложената таблица.  Тази подкрепа се припокрива с твърдите електорални ядра на подкрепилите го партии, а трябва да отчетем, че той още на първия тур реализира поне 200 хиляди гласа антивот срещу Борисов, който допусна грубата грешка да заяви, че ще си подаде оставката, ако ГЕРБ не е първа политическа сила на първия тур. Доказан принцип при изборите е, че гласуването ”за” е на първия тур, а на втория тур се гласува „против”. В този смисъл допълнителните над един милион гласа, които Радев получи на втория тур не са за него, а против неговия конкурент.  
Радев бе измислен, като контрапункт на Борисов и ще стане непотребен, дори опасен за създателите си при провал на Борисов. На пръв поглед може да звучи парадоксално, но 

шансовете на Радев за втори мандат минават през изборния провал на Нинова,

 защото синдромът Гоце в БСП е много силен и за лидера на БСП ще бъде въпрос на оцеляване препъването на Радев за втори мандат.  

prezident_izbor.jpg