Калин Димитров*

Втора част(Първа част)
Какво ни каза всъщност министърът на отбраната в допълнение на изказването на премиера?
Обясни ни, че за ново колело изобщо не е ставало дума. 
НО!
Можем да се повозим на тротинетката, останала от дядо и дори да поканим приятелчета да се повозят и те с нас, да видят що е то „ретро“. 

С други думи, ЕДНА от общо ШЕСТТЕ ни Бойни батальонни групи ЩЕ бъде (ах, обичаме го това бъдеще време) заплюта за НАТО-вска и приписана към НАТО (странно, аз все си мислех, че цялата Българска Армия е в НАТО, пък ти да видиш!). 
Да прочетем какво точно каза министърът на отбраната:
„Ние можем да обърнем словореда и да кажем, че сме съгласни да направим такава бойна група, но България да е домакин. Един български батальон да бъде направен и всичко ще става през национални комуникационни канали. Това значи, че този батальон, който ние посочим, ще увеличи темпа на обучение, подготовка и учения за различни сценарии…"
Нека направим един 

бърз разбор на тези думи, фраза по фраза:

a) „Един български батальон“ – т.е. вземаме един батальон от едната от двете ни механизирани бригади, които са попълнени с техника, в по голямата си част – връстник на бащите на настоящите войници (а вече приемаме за войници и 40 годишни). Тази техника в голямата си част е без съвременна криптирана радиовръзка, без така наречените блу форс тракери (blue force trackers) позволяващи на съюзническите ни сили да ни разпознават отдалече като свои, а не да мислят, че това е руска батальонна група и да ни засипят погрешка с огън и жупел (защото, уважаеми, това се случва редовно в хаоса на боя). Тя също така е несъвместима по калибри на боеприпасите с нито една друга бойна група на НАТО (значи ще си правим индивидуално снабдяване и ползата от НАТО я пращаме по дяволите, за кой ли път).

b) „всичко ще става през национални комуникационни канали“ – тези на пръв поглед много компетентни думи всъщност крият следното нелицеприятно значение: командната верига се запазва и решението дали нашата батальонна бойна група да бие противника, или да пече питки и чука сол на ситно, за да го посреща, ще бъде вземано отново на национално ниво (а времето на вземане на решение на национално ниво, ако не ви е известно, се мери в месеци – че един Консултативен съвет за национална сигурност при президента, че втори такъв при премиера, че парламент, че коалиционен съвет… че щаба на отбраната дали няма да реши да „не чуе“ какво му заповядва правителството и удобно да забави някоя заповед, ако разбира се това не е вече свършено от самия министър, ако и той вече не е решил да не чуе съвсем добре какво му казва премиерът, а вместо това да слуша президента ни, например… Изобщо, имаме предостатъчно механизми как да НЕ вземем навреме решение за пращане на едни зелени човечета там, където им е мястото.
 Украйна ни дава доста добри примери на такъв сценарий. Като цяло, 

батальонната ни бойна група си остава основно българска и само някак вторично – натовска

 Или както се казваше в култовото радиопредаване „Нивото на река Дунав в сантиметри“ – "Сон шонжмо" – демек „Преоблякъл се Илия – погледнал се – пак в тия“.

c) „Това значи, че този батальон, който ние посочим, ще увеличи темпа на обучение, подготовка и учения за различни сценарии…" Тук вече това обяснение преминава в административно-жаргонен фалцет, явно очаквайки, че слушателите ще изпаднат в екстаз от задоволство, вече напълно убедени, че българската армия е наистина способен страж пред лицето на надвисналата опасност. Какво не е наред – ще попитате? Ами, неизменно правило е, че при непосредствена военна заплаха се увеличава темпът на обучение и подготовка за ЦЯЛАТА армия, провеждат се дори сборове на резерва (бурен смях и трима припаднали в залата)… Но не така мисли господин министърът (както се казваше в армейските заповеди за наказание). Оказва се, че според него най доброто, което можем да предложим е…един батальон да потренира повечко. Тука бих запитал – при условие че сме почти осемнадесет години в НАТО, каква точно друга работа имат българските военнослужещи освен да тренират? За пилотите неотдавна ни се изясни, че летят по десетина часа на година, колкото да не забравят откъде се влиза в самолета. Нима и с пехотата е така? А аз горе-долу познавам дейността на армията и не се сещам за българско военно формирование, което да не е минало поне три пъти през полигоните край Ново Село, Хохенфелс и къде ли не още. 

d) А съюзниците ни? Те ще могат само да се „повозят“ на нашата дядова тротинетка – демек, да допълнят способностите ни там където те са малки или никакви. Т.е. в около 90% от нещата. Как точно това може да стане при описаните по-горе несъвместимости и различия, остава да гадаем.
Ако бях избирател на „N-зраждане“ щях да заподозра министъра на отбраната в пъклен план: да облече 1000 американеца в български униформи, да им боядиса бойната техника в роден зелен цвят и да ги кара да сричат на български, а за още по-дълбоко прикритие – да „плющят“ люта гроздова със салата, всяка вечер.
Но понеже не съм, очаквам да видя що за 

хибридно чудо

 ще е тази Батальонна Бойна Група. 
Т.е. на въпроса какво ще направи България за НАТО и срещу заплахата от Русия отговорът е като в предишната част: Нула. Nada. Nothing.

* Авторът е военен експерт с дългогодишен опит в доставките и в оперативните и технически характеристики на широк спектър най-съвременни въоръжения и бойна техника и в бойната подготовка на съвременните армии.