Предателствата над Украйна ще тежат на съвестта на няколко „световни лидери“, чиито имена историята едва ли ще запомни с нещо значимо

Д-р Евлоги Станчев

Едва ли някой е очаквал в нощта на 23 срещу 24 февруари 2022 г., че през следващите хиляда дни Украйна ще бъде обект на пълномащабна военна инвазия, безпрецедентна по своите мащаби и жестокост от годините на Втората световна война. Със сигурност и най-черногледите сред нас не са предполагали, че украинският народ ще бъде принуден да заживее в продължение на близо три години в спирала от всекидневно насилие и страх, постоянни звуци на сирени и бомбардировки, лишения от всякакво естество. Не просто да заживее, а да свикне с тях. Убеден съм, че тази война е вероятно най-значимото глобално събитие, на което ще бъдем свидетели през живота си (освен ако настоящото геополитическото противопоставяне не ескалира до още по-кървав и мащабен конфликт).

Какво видя Украйна, нейният народ и светът през изминалите най-тежки хиляда дни от една 10-годишна война?
Първият отговор, който веднага изниква в съзнанието ми (а, убеден съм, и в това на много от вас), съдържа една-единствена дума: 

ГЕНОЦИД

 През този хилядодневен период Украйна и нейният народ бяха подложени на варварски, открито заявен от кремълските пропагандатори геноцид, чиито мащаби вече дори надхвърлят ужасяващите кланета от Босна и Косово през 90-те години на миналия век. Места като Буча, Ирпин, Мариупол, Изюм бяха напоени с кръвта на неизвестно колко хиляди цивилни граждани. Майки, бащи, деца, възрастни хора – хиляди светове, угасени без време от руските терористи. русия отвлече и депортира десетки хиляди украински деца, чиято съдба и до днес остава неизвестна и чието връщане в тяхната родина представлява въпрос от първостепенна важност за Украйна и редица международни институции. Бяха измъчвани, екзекутирани, кастрирани, поругавани неизвестно колко украински военнопленници и други заловени. руската държава, без значение от нейните исторически превъплъщения (царска, съветска или постсъветска), винаги е издигала в култ подобен вид масово насилие. Достатъчна е историческата препратка към масовите убийства по време на Опричнината на Иван Грозни, избиването на близо 22000 полски офицери от НКВД в Катинската гора, опустошената Чечения и геноцида над чеченския народ и още много други. Желаното от всички нормално мислещи хора деокупиране на завзетите от русия украински територии би разкрило дори още по-ужасяващите мащаби на тези престъпления срещу човечеството.

Изминалите хиляда дни бяха свидетел също на нещо, което, сигурен съм, един ден ще се изучава в учебниците по история – несломимият дух на украинския народ, неговата безпределна жертвоготовност и издръжливост. Украинската армия успява да удържи хиляда километра фронтова линия и дори вече успя да осъществи няколко контраофанзиви, освобождавайки значителни части от Херсонска и почти цяла Харкивска област. Нещо повече, голяма част от цивилното население продължава да участва в различни доброволчески инициативи, ориентирани към борба срещу нашественика, въпреки постоянната опасност, умора и лишения. Тази драматична военновременна ситуация на практика създаде една 

нова украинска нация

Нация, изградена върху фундаментите на достойнството, героизма, смелостта и непреклонната съпротива срещу злото. Нация, чийто нов национален пантеон се ражда днес, пред очите ни. Едва ли може да има по-ясно свидетелство за това от отказа на преобладаващата част от украинските граждани тяхната държава да преговаря за мир при неизгодни за нея условия, което би довело до евентуална трайна загуба на окупираните територии.

През тези хиляда дни видяхме също най-различни реакции от страна на основните представители на международната общност. Украйна стана най-масово циркулиращата дума в политическия дневен ред. Уви, макар и център на внимание, украинската страна на практика беше до голяма степен 

пожертвана от западния свят

 пред необяснимия и все още нестихващ страх от путин и неговата армия под налягане, търсеща нови попълнения от… Северна Корея. Украйна не получи необходимото оръжие, с което да успее лесно да осъществи мащабна контраофанзива и да принуди кремълските сатрапи да седнат на масата за преговори преди собствената им империя на глинени крака да се разпадне в един зловещ римейк на руската Гражданска война отпреди век. Освен това Украйна не получи желаното още в началото на пълномащабната инвазия затваряне на своето небе – решение, което щеше да спаси живота на десетки хиляди, щеше да предотврати необратими поражения върху цивилната инфраструктура, културното наследство и природното богатство на тази страна. Тези и други предателства над Украйна не просто ще тежат на съвестта на няколко „световни лидери“, чиито имена историята едва ли ще запомни с нещо значимо. Изоставянето на Украйна ще нанесе неизлечимо петно върху историческата идентичност на онази част от света, която претендираше, че въплъщава и отстоява върховенството на правото, справедливостта в международните отношения, решителността за намеса срещу всяка агресия. 

Кога ще свърши тази война?

 Едва ли някой може да даде конкретен отговор на този интересуващ всички ни въпрос. Няма съмнение, че Доналд Тръмп не е способен да „спре войната за един ден“, както гласяха неговите популистки послания по време на предизборната му кампания. Нито очакваното от неговата администрация драстично намаляване на военната подкрепа за Украйна ще накара този мъченически, но героичен народ да сложи оръжие и да допусне московския окупатор да осъществи мечтания си „парад на победата“ в центъра на Киив.

Едно е сигурно. Без значение как и кога ще завърши тази война, рано или късно украинското знаме отново ще се развее над сградата на Върховната Рада (парламента на Автономна република Крим) в Симферопол, над руините на Драматичния театър в Мариупол (където руски бомбардировки убиха около 600 души, много от които деца), при Преображенския събор в Донецк, над хотел „Украйна“ в Луганск. А извършителите на хилядите военни престъпления ще носят отговорност за делата си. Дори руската империя временно да възтържествува в части от Украйна, нейният бъдещ край е неизбежен. Такава е историческата присъда над всяка тирания. Така гласи логиката на историята.

Слава на Украйна! Слава на Героите!