Александър Ротерт, Дойче веле
Сърбия се въоръжава: днес тя е най-силната във военно отношение страна на Западните Балкани. Но какви цели преследва? Дали наистина Белград планира да нападне съседни държави, каквито предупреждения се чуват от Косово?
Планира ли Сърбия да дестабилизира или дори да нападне с военна сила съседните държави Косово и Босна и Херцеговина? Президентката на Косово Вьоса Османи и босненският ѝ колега Денис Бечирович наскоро предупредиха за опасността от такъв сценарий.
В телевизионно интервю през септември Османи заяви, че има надежда Западните Балкани да се присъединят към ЕС и НАТО, "но предпоставка за това е Сърбия да бъде третирана като това, което е: сателитна държава на Русия, която задълбочава военното, икономическото и политическото си сътрудничество с нея".
Още по-настоятелно прозвуча предупреждението на Бечирович относно териториалните амбиции на Сърбия: "Бих искал да предупредя световната общественост, че ръководството на Република Сърбия за пореден път заплашва суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина."
Белград се въоръжава
От години Белград масово превъоръжава армията си с модерни оръжейни системи: закупени са френски изтребители и руски бойни хеликоптери, които сръбският президент Александър Вучич нарече "летящи танкове". Малко след руската инвазия в Украйна Белград си осигури китайски системи за противовъздушна отбрана. Има и съобщения, че Сърбия е закупила от Иран хиляди безпилотни летателни апарати - като тези, които Русия използва почти ежедневно срещу украински градове.
Още през 2021 година британският "Икономист" написа, че с покупките си на оръжие Белград плаши съседите си. А през 2022 година шведският институт СИПРИ отбеляза, че бюджетът за отбрана на Белград в размер на 1,3 млрд. евро е десет пъти по-голям от този на Косово.
Арсеналът от бойни танкове добре илюстрира военното превъзходство на Сърбия: страната разполага с около 250 такива бойни машини, което е повече от всички останали бивши югославски републики, взети заедно. (За сравнение: германската армия разполага с 295 танка.) На второ място е Хърватия със 75 броя, следвана от Босна с 45 и Северна Македония с 31. Черна гора и Косово нямат никакви танкове.
Вероятно това е една от причините, поради които малките, зараждащи се въоръжени сили на Косово бяха оборудвани с турски безпилотни самолети "Байрактар" миналата година, а през тази и с 250 американски противотанкови ракети "Javelin".
Проектът "Сръбски свят"
Възниква въпросът защо Белград от години трупа огромен арсенал от оръжия, без съседните държави да представляват някаква заплаха за Сърбия. Дали президентът Вучич планира да нападне съседни държави, каквито предупреждения се чуват от Косово?
Поведението на сръбското ръководство подхранва подобни опасения: Белград пропагандира проекта "Сръбски свят", който изглежда като умален модел на по-амбициозния план на бившия сръбски президент Слободан Милошевич за "Велика Сърбия" - и който среща положителен отклик сред сърбите в Косово и Босна.
За да осъществи националистическата си цел за Сърбия - обединението на всички населени със сърби райони на бивша Югославия, през 1990-те години Милошевич предизвиква четири войни, в които загинаха над 130 000 души.
Няколко високопоставени членове на сръбското правителство са служили при Милошевич, включително президентът Александър Вучич и министърът на вътрешните работи Ивица Дачич, които са оглавявали пропагандния апарат на Милошевич.
В началото на юни 2024 г. Вучич председателства в Белград тъй нареченото "Всесръбско събрание" с представители на сърбите от всички части на бивша Югославия - стратегическа среща, на която в т.нар. "Всесръбска декларация" на практика бе формулиран планът за осъществяване на "Сръбския свят". В нея Косово е описано като част от Сърбия, а Република Сръбска - доминираната от сърби част от Босна и Херцеговина, е дефинирана като "национален интерес на Сърбия".
Нова война на Балканите?
Нито една от съседните държави, които очевидно са обект на териториалните амбиции на Белград, не разполага с подготвени за война въоръжени сили. Затова без защитата на двете западни мироопазващи мисии - на НАТО в Косово (KFOR) и на ЕС в Босна (EUFOR/Althea) - те биха били лесна плячка за Белград.
През последните години няколко струпвания на сръбски войски по границата с Косово и нападението на сръбска паравоенна част срещу косовски сили за сигурност предизвикаха вълнения и безредици. Защото именно подобни събития маркираха началото на войната в Хърватия през 1991, а година по-късно и на тази в Босна.
Тъй като САЩ и НАТО реагираха бързо и остро на тези инциденти, Белград все пак се отдръпна. През август 2024 г. Вашингтон отново се намеси, изпращайки в Босна и Херцеговина директора на ЦРУ Уилям Бърнс, за да охлади сепаратистките страсти на лидера на босненските сърби Милорад Додик, който беше предприел стъпки за провъзгласяване на независимостта на Република Сръбска.
Политиците в Сараево се подготвят за сценарий, при който Република Сръбска ще поиска да се отдели от Босна и Херцеговина. Ако това ескалира във въоръжен конфликт, твърде вероятно е Белград да изпрати танкове в помощ на босненските сърби.
Следователно не е изключено да се стигне до нова война на Балканите. А със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом не е много ясно как ще реагира суперсилата САЩ в такъв случай. В Сърбия зетят на Тръмп Джаред Къшнър има сериозни бизнес интереси.