Да плача ли, да се смея ли, да емигрирам ли трайно, или направо да се самоубия?

Екатерина Бончева

Да плача ли, да се смея ли, да емигрирам ли трайно, или направо да се самоубия?

Клоня към второто – трайното заселване в западната чужбина, но преди това ще се изкажа по тема, която разбирам.

18 години Комисията по досиетата работеше без скандал, 

произведе 15 километра архив,

 издаде 60 сборника с хиляди документи, създаде модерна база и чудесно работеща обща и архивна администрация. Извади на светло мръсните тайни на проклетото комунистическо минало и показа на публиката как безмилостно е действала срещу България Държавна сигурност, колко съдби е пречупила, как е слугувала на КГБ и т.н. и т.н. През тези години бяха направени 

7 неуспешни опита тя да бъде закрита

 Преборихме се, победихме лошите. Обществото и медиите ни подкрепяха. Но сега накъде?

Радев подмами наивните, глупавите и заблудените българи, за да спечели огромна власт. С която явно не знае какво да прави. „Кошницата с обещания“, замени с „кошница с грижа“, която се оказа с продънено дъно. Прочу се с всекидневните си гафове и арогантно поведение. Кратка справка – Иво Христов с „изтекъл срок на годност“ и Слави Василев, по-известен като „малкият хладилник“, с нравоученията си към журналистите. Безобразната политика вече не е тайна дори за немалка част от онези, които навремето се подмамиха от вдигнатия юмрук...

Но да сътвориш за има-няма 10 дни 3 (три!!!) гафа и то в една обществено значима и все още болезнена за обществото тема си е 

истинско ноу-хау:

1. Властта поиска да затвори Комисията чрез преходните и заключителните разпоредби на бюджета, явно не знаейки становищата на КС – отмяната на закон през бюджета може да става само ако той, законът, има сходна материя с тази на бюджета. Къде го чукаш, къде се пука. Идеята пък да стопиш чрез 2,8 милиона евро, колкото е годишният бюджет на Комисията, може да влезе в Книгата за рекордите на Гинес. Кой юридически и финансов гений сътвори това безобразие? Ало, И. Христов и Г. Донев, чуваме ли се? Моля, скъсайте си дипломите. А може и още някой друг. Да не се изброяваме поименно. Вие си се знаете.

2. Дни по-късно самият т.нар. вицепремиер Г. Донев си направи публично харакири, съобщавайки, че Комисията нямало да бъде закрита през бюджета, а „само ще бъде намален раздутият ѝ щат“. Имате ли, господин Донев, поне малка представа какви ги говорите? Щатът на общата и специализираната архивна администрации никога през тези 18 години не достигна определения му брой от 90 души. Съкратете я и заповядайте с уважаемия И. Христов да обработвате, подреждате и подготвяте 15 км. архив. Но и тук ще се провалите, защото лично аз като Раймонда Диен ще легна пред Банкя. За ваше сведение, господа вицепремиери, там има не само минерална баня и обиталище на Бойко Борисов, но и огромното модерно архивохранилище.

3. За отсъствието на всякаква връзка с главния мозък говори и съобщението, не знам последен или предпоследен факт, че председателят на Комисията Пламен Тончев немедлено ще бъде депортиран обратно в ДАНС. Не питам кой роди тази гениална идея, щото е ясно. Познати са симпатиите на самия т.нар. министър-председател Радев към бившия шеф на ДАНС, чийто указ за освобождаване Радев точи и точи няколко седмици, докато накрая му се намери, явно временно, „топло местенце“. Но то не е топло за онези, чиито рани от комунизма още не са зараснали.

И докато съм на тема Комисия по досиетата, ще кажа, че моят опит, европейска практика, възможност да се запази архивът и свещеното право на информация е 

изграждането на Институт за национална памет

 чрез нов законопроект. База за това има. Който да бъде сред приоритетните закони през есенно-зимната сесия. Всички останали фокуси са „много исках, но нямах желание“.

Че зад тези решения стои освен неграмотност, липса на професионализъм и проболшевишка политика, а най-вероятно и трите, е кристално ясно. Поне за мен.

В заключение – от 1990 година до днес в България са управлявали 28 правителства – 16 редовни и 12 служебни. С изключение на злощастното правителство на Андрей Луканов, никое друго не е изваждало хората на улични протести преди заветните и лелеяни от всяка власт 100 дни толерантност. Е, Радев и това го умее. И тук успя.

Така е, когато не знаеш какво да правиш с властта и тя те тегли към дъното като воденичен камък. Но защо и ние да потъваме заедно с нея или в „най-добрия“ случай да поемем към Евразия?

Това може да е фейлетон, но може и да не е. Вие сами си преценяйте.