Когато е необходимо, Русия може много бързо – по-бързо от всяка европейска администрация,  да мобилизира необходимото му икономическо и политическо влияние за постигане на конкретна цел

В Държави като България, Сърбия, Черна гора, Холандия, Италия и др. икономическият отпечатък на свързаните с Русия капитали, формира съществена част от икономиката на страната, казва пред Faktor.bg директорът в Центъра за изследване на Демокрацията


Тодор Галев е директор по научната дейност на Центъра за изследване на демокрацията. В момента работи по изследване на проникване на руски пари и руска дезинформация в Източна Европа.

Интервю на Анелия Димитрова

- Г-н Галев, ако може да се степенува, къде в една "класация" на концентрация на руски пари  се намира България?

- Трудно може да се каже в коя държава има най-голяма концентрация, най-вече защото говорим за финансови трансакции или потоци, които непрекъснато са в движение. Ще ви дам пример – през 2021 г. Газпром имаше над 5300 свързани компании в своята структура, от които над 4500 са в Европа. И това са само формално свързаните – със сигурност има още стотици, които са скрити чрез различни механизми. Ако разгледате само техните пазари и дейност, ще разберете за какви мащаби на финансови потоци, прекосяващи държавните граници, става дума. Умножете тези цифри по десетки и дори стотици пъти и ще добиете представа за дейността на руските банки в Европа. Затова е много трудно да се оцени концентрацията, тъй като тя непрекъснато се мени. Както показваме в серията публикации озаглавена „Кремълски наръчник“, има държави, през които влизат руските капитали в европейската финансова и корпоративна система – това са най-вече Кипър, Холандия, Британските вирджински острови, Швейцария и Австрия. По-голямата част от тези финансови операции представляват прехвърляне на собствен капитал и дълг между дъщерни дружества, базирани в Европа и техните дружества майки в Русия. Например общата сума на преките чуждестранни инвестиции в Европа с произход Русия, според данни на Централната руска банка, към края на 2019 год. са били почти 407 млрд евро, от които почти половината са в Кипър, следват от Нидерландия с над 34 млрд, Великобритания с около 19 млрд и Швейцария с почти 17 млрд.
Има и други държави като България, Сърбия, Черна гора, Холандия, Италия и др. където икономическото присъствие – или както ние го наричаме – икономическият отпечатък на свързаните с Русия капитали, формира съществена част от икономиката на страната. Например към края на 2018 г. почти 10% от общия оборот в националната икономика на Нидерландия се формира от директно или индиректно свързани с Русия фирми. Съответния дял за Италия е малко над 7%, а за Австрия – 5,6%. Към 2017 г. този дял в Кипър достига цели 20%. В Югоизточна Европа – България, Северна Македония, Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина, към 2018 г. този дял е средно около 5%, като е намалял два пъти в сравнение с 2014 г.. За България делът на директно или индиректно свързаните с Русия фирми от общия оборот на националната икономика намалява от близо 8% през 2006 г. до 4% през 2018 г.

- На какво се дължи тази тенденция към намаляване?

- Трябва да се отбележи, че това намаляване на руския икономически отпечатък в ЮИЕ до голяма степен се дължи на комбинацията от два фактора за периода до края на 2019 г., т.е. преди Ковид пандемията – понижаващите се цени на петрола и на природния газ, които са определящи за приходите на големите руски енергийни фирми в региона и ръста на националните икономики. Важно е да се отбележи, че Северна Македония, Косово и Албания представляват специфично изключение, тъй като при тях почти липсва присъствие на свързани с Русия фирми или финансови институции.
Така че, ако трябва да степенуваме, бих казал че по отношение на концентрацията на директно или индиректно свързани с Русия пари, България се намира някъде около средното за региона, както и за онези западно-европейски държави, които не представляват „предпочитан вход“ за руски капитали в европейската икономика. Трябва да се знае обаче, че инструментите, които Кремъл ползва за влияние върху националните политики са много по-ефективни в България, поради два фактора – силни дефицити в управлението, свързани с високи нива на политическа корупция и наследени от миналото мрежи на влияние, дълбоко вплетени в икономиката, политиката, правораздавателната система и сектора за сигурност. Много от примерите са известни, но искам да спомена  конкретен – в един период от около 2 години, международните корпоративни бази данни показваха, че нашият най-голям телеком – БТК е с краен собственик правителството на Руската федерация. По това време – много повече отколкото в момента, БТК осигуряваше свързаност на ключови държавни институции. Всеки сам може да прецени дали това е представлявало уязвимост – и политическа и икономическа. 

- В кои сфери се наблюдава най-голяма концентрация на руски пари?

- Ако руският икономически отпечатък в сраните от региона и в тези от Западна Европа, не изглежда впечатляващ за някои, трябва да се има предвид, че много голяма част от него е концентрирана в няколко ключови сектори – енергетика, телекомуникации, банки и финанси, и металургия, което увеличава многократно техния ефект върху съответната национална икономика – а оттам и върху националните политики. Стратегическите партньорства, които големите руски компании развиват в тези сектори, „заключват“ най-големите национални или дори мултинационални компании в положение на зависимост и ги мобилизират да оказват подкрепа на руските гео-политически интереси. Примерите със Северен поток 2, или с Турски/Балкански поток са показателни в това отношение. Така някои от най-големите фирми на Чехия, Австрия, Германия, Холандия и Италия, сред които Сименс, Шел, ОМВ, ЕНИ, имат подобни стратегически партньорства, което ги прави уязвими за руско влияние. Същото важи и за някои от европейските банки – напр. през 2017 г. австрийската Райфайзенбанк формира около 36% от цялата си печалба на руския пазар, където притежава активи за близо 12 млрд евро, или Уникредит Австрия банк, която формира около 5% от печалбата си в Русия, но притежава над 17 млрд в активи там.

- За какъв тип пари става дума - "чисти" или "мръсни", пари на мафията, пари на руската държава, пари на олигарси?

- В много голяма степен става дума за „чисти пари“ във формалния смисъл. Или поне нашите изследвания са насочени към анализ на легалните, т.е. законосъобразни финансови потоци и активи. Вероятно има някаква част от тях, които имат съмнителен произход, но дори със самото им влизане в легалната икономика, те вече са „изпрани“. Но не трябва да се забравя, че една – понякога съществена част от тези пари, служи за нелегитимни и често противозаконни цели. Както споменах и по-горе, корупцията – в широк смисъл, а не само като даване на подкуп, е сред обичайните инструменти, които Кремъл ползва за постигане на собствените си политико-икономически цели. Във всички корупционни скандали в България са замесени руски бизнес интереси, макар да не се сещам за нито един, който да е истински разследван, което пък от своя страна е друг ключов проблем на чуждото влияние у нас. Напр. руската фирма, подизпълнител за удълбочаването на Варненския канал работи в нарушение на правилата за обществени поръчки, белоруските и руски фирми, участващи по неясни правила в строежа на Турски/Балкански поток в България, текущото все още разследване срещу отравянето на Емилиян Гебрев с обявената все пак от прокуратурата руска следа, и много други.  

- Възможно ли е да се проследи и определи влиянието на тези пари в икономиката, финансовата сфера, медиите, политиката, правителствените решения? 

- Една от особеностите на руското икономическо и политическо влияние в Европа, която поне европейските институции доскоро подценяваха сериозно, е фактът, че Кремъл контролира и използва не само държавните фирми и финанси, но в много голяма степен и икономическата мощ на частни фирми, притежавани от олигархичните кръгове, близки до Кремъл. И това, което виждаме е, че когато е необходимо, Кремъл може много бързо – по-бързо от всяка европейска администрация, да не говорим за колективните решения на институциите на ЕС, да мобилизира необходимото му икономическо и политическо влияние за постигане на конкретна цел. 
Понякога влиянието на тези пари може да има ясно видими резултати, макар да е възможно да се оспори каузалната връзка между причина и следствие или да се търсят други причини. Дали например похарчените пари за поддръжка на съветски тип бойни самолети, които за периода откакто сме член на НАТО са повече от инвестицията за придобиване на „натовски“ самолет, са резултат от чуждо влияние в политиката? Или въпроса за ценообразуването на горивата на Лукойл и „изнасянето“ на печалбата към компанията майка? Категорично обаче може да се каже, че проследяването и определянето на влиянието на тези пари е осъществимо. И това е, което Центъра за изследване на демокрацията прави с поредицата си „Кремълски наръчник“, но не само. Това, което мен ме изненадва постоянно през последните 10 години, откакто започнахме да се занимаваме с темата за руското икономическо влияние в Европа, е колко малко е направено в тази посока - както от държавни, така и от международни организации. Дори след окупацията на Крим през 2014 г. все още много правителства и институции в Европа не искаха дори да чуят данните, а те бяха налични. Едва през последната година и особено след нахлуването на Русия в Украйна, европейски и национални институции „прогледнаха“ за тези възможности.

Специфичен интерес през последните пет години за нас представлява например медийният сектор и по-точно какви са взаимовръзките между (про)руската дезинформация и пропаганда в медиите и инструментите за контрол върху редакционните политики. Тук в много по-малка степен, отколкото при другите икономически сектори, става дума за собственост. Много по-често това са други инструменти и механизми, които се проследяват по-трудно. Сред тях попада финансирането през рекламни бюджети, идващи както от свързани с Русия бизнеси, така и от държавни институции, които „възнаграждават“ определени редакционни политики с публични средства. Или договорите за препредаване и представителство на руски медии. За тях още през 2018 г. описахме в един от докладите ни, как правата за излъчване на три руски канала се държат от фирми, които според собствените им финансови отчети би трябвало да са в технически фалит от години, защото нямат никакви декларирани доходи, но въпреки това продължават да съществуват на пазара. Така че може да се търси както проследяване, така и определяне на степента на влияние, дори и разчитайки само на публично достъпни данни и информация. А в много по-голяма степен това важи при евентуално разследване и анализ със средствата на съответните държавни институции. 

- Проследява ли се връзката руско-финансиране-заемане на определени позиции от конкретни субекти или личности? 

- Това е един от въпросите, на които се натъкваме постоянно в анализите, които правим. Такива връзки съществуват или поне може да се твърди, че съществуват множество сигнали или знаци, показващи тази връзка. Но много рядко – да не кажа никога, тази връзка може да бъде доказана без формално разследване от съответната отговорна институция. Това, което ние можем да покажем, са имено характерните типове сигнали или знаци, които насочват вниманието към определени механизми и процеси. И отговорност на правоприлагащите институции е да поемат инициативата за конкретното разследване.  

- Проследявана ли е някога връзка руски пари-дестабилизация на ситуацията в дадена страна, конкретно България?

- Да и то нееднократно. Най-вече по отношение на най-сериозния риск за енергийната сигурност на страната – а именно зависимостта ни от Русия по отношение на вноса на петрол, газ, ядрено гориво и ядрени технологии. За съжаление нищо или много малко, беше направено, за да се преодолеят тези рискове. Както сега всички усетиха през високите цени на енергийните ресурси, това може да бъде дори фактор за дестабилизация на икономиката. Руската дезинформация и пропаганда, разпространявана широко в българските медии, се засилва с всяка следваща година. Това води след себе си увеличени рискове от политическа дестабилизация. Хибридните атаки или война, които Русия води срещу ЕС, НАТО и демократичните институции много често ползват руските пари и стоящите зад тях мрежи, за да постигнат целта си. 

- Може ли да бъде посочен пример за блокиране на руски авоари, за които е ясно, че имат за цел прокарване на руски интереси?

- Всички икономически санкции, които бяха наложени през последните седмици срещу Русия, са точно това. Някои от тях засягат и опериращи в България руски бизнеси. Например санкциите срещу руски банки, включително ВТБ, която има клон и в България. В международен план такива примери има също много – напр. блокирането на лицензирането на Северен поток 2 или излязлата преди десетина дни новина, че белгийското правителство е блокирало над 196 млрд евро руски финансови трансакции – основно свързани с пазара на ценни книжа.

- Има ли в момента в България авоари на банки, компании или личности, които са под санкции? Каква е реакцията на българските власти?

- За момента поне на мен не ми е известна потвърдена информация за някакви авоари или лица, които са обект на санкции.