6 юли
Преподобни Сисой се родил в Египет. Бил ученик на св. Антоний Велики, който го въвел в строг монашески живот. След смъртта на своя учител преподобни Сисой се поселил да живее в една пустинна планина, наречена Антониева, понеже на нея по-рано се подвизавал сам св. Антоний. След непрестанни постнически подвизи и молитвени бдения Сисой стигнал до такова духовно съвършенство, че станал незлоблив като дете. Затова Бог го надарил с благодатна сила да изцерява болни, да изгонва нечисти духове и да възкресява мъртви. Цели 60 години преподобни Сисой се подвизавал в пустинята. При него идвали за съвет монаси и миряни от далечни места. За тях той бил извор на жива мъдрост. Преди смъртта лицето му засияло като слънце. Монасите стоели около него и се чудели на това явление. А когато старецът издъхнал, цялата килия се изпълнила с чудно благоухание. Св. Сисой починал в дълбока старост през 429 година.
От младини обикнал Бога, преподобният Сисой поел игото на кръста и с усърдие последвал Христа, подвизавайки се в египетските пустини с подвизите на поста. Той водел равноангелски живот и със смирение и молитва побеждавал пълчищата на невидимите врагове. Блаженият Сисой пребивавал на една пустинна планина, където преди се подвизавал преподобният Антоний Велики, и бил подражател на неговото житие. За своето смиреномъдрие той получил такава благодат от Бога, че дори възкресявал мъртви.
Патерик или Отечник - книга от отците или за отците, с кратки повести за живота на подвижниците или от техни поучителни слова, разказва следната история за свети Сисой:
"Един мирянин се отправил при авва Сисой на Антониевата планина за благословия заедно с малкия си син. Случило се така, че по пътя момчето се разболяло и починало. Но баща му не се смутил и с вяра го отнесъл при стареца. Когато влязъл в килията, той паднал пред него и положил в нозете му умрелия си син, сякаш изпросвал благословията и молитвите на преподобния. След като старецът се помолил и подал благословията си, мирянинът излязъл и оставил умрялото дете в нозете му. Свети Сисой не забелязал, че детето е мъртво, и като предположил, че още очаква благословия, казал:
- Стани, дете, и си върви.
И мъртвият веднага възкръснал и тръгнал след баща си.
А той, като видял сина си жив, се върнал с него при стареца и му благодарил. Като разбрал, че е възкресил мъртъв, светецът много се натъжил, защото не желаел славата на чудотворец, и забранил на човека да разказва за случилото се до самата му кончина.
Веднъж братята попитали боговдъхновения отец:
- Ако някой брат падне в грях, достатъчна ли ще е една година, за да се покае?
- Жестоки са тези думи - отговорил старецът.
Тогава братята казали:
- Значи съгрешилият трябва да се кае само шест месеца?
- Много е - отговорил старецът.
- Може би - отново попитали братята - за покаянието му са достатъчни четиридесет дни?
- И това е много - пак отвърнал той.
После добавил:
- Вярвам в милосърдието на Човеколюбивия Бог, и ако човек се покае от цялата си душа, Бог ще приеме покаянието му до три дни.
Един брат отново попитал стареца:
- Как да постъпя, отче, понеже паднах в грях?
- Изправи се, чедо - отговорил старецът, - и ще се спасиш.
- Но след като се изправих, паднах отново - отговорил братът.
- Отново се изправи - казал старецът.
- Докога - запитал братът - ще продължава моето падение и изправяне?
- Докато не дойде краят ти и те застигне или в добро, или в зло. Затова трябва винаги да пребиваваме в изправяне, та в него да ни застигне кончината ни.
Преподобният отец имал един ученик на име Аполос. По силата на вражеското коварство сред другите изкушения у него се появило желанието да придобие свещенически сан. На сън му се явили бесове в образа на светители, които го хиротонисали за епископ. Когато се събудил, той започнал да моли стареца да му заповяда да иде в града при архиерея, за да приеме ръкополагане за свещеник. Но старецът му забранявал и с поучения го вразумявал да не търси сан, по-висок от своето достойнство. Огорчен от постоянните поучения и наставления на стареца, Аполос тайно избягал от него и се отправил при свои роднини в Александрия, за да може с тяхно съдействие по-скоро да получи презвитерски сан. Когато вървял по пътя, срещнал бяс в образа на необикновено висок човек. Той бил гол и черен, с отвратително лице, с дебели устни и железни нокти. Бил подобен на звяр, но в същото време приличал и на мъж, и на жена. Разпространявайки смрад, бесът показвал пред Аполосовите очи такова безсрамие, че дори не може да се опише. Той се хвърлил на врата му, прегръщал го и често го целувал. Аполос се ограждал с кръстното знамение и се опитвал да се отскубне от ръцете му.
Но бесът му казал:
- Защо бягаш от мене? Знай, че си мой и аз те обичам, защото изпълняваш моите желания. Затова и дойдох да те съпровождам, докато не изпълня всичките ти желания докрай.
Аполос не бил в състояние да понесе неговия смрад и безсрамие, вдигнал очи към небето и високо извикал:
- Боже, по молитвите на моя отец Сисой, помогни ми и ме избави от тази напаст!
Тогава бесът отстъпил от него, преобразил се в красива гола жена и му казал:
- Ела и удовлетвори желанието си, защото много пъти си ме успокоявал с помисли в сърцето си!
- Исках - добавил бесът - да те направя свещеник и епископ, но молитвите на Сисой, сластолюбивия старец, ме прогонват от тебе.
С тези думи бесът станал невидим.
Обзет от силен страх, Аполос се върнал при стареца и като паднал пред него, му изповядал всичко и молел за прошка. Той разказал и на братята какви страдания е претърпял от дяволската прелест и как му помогнали молитвите на преподобния Сисой.
Наистина молитвата на преподобния била силна да прогони бесовете. Тя прогонила измъчващия го нечист дух и от друг ученик на стареца, на име Авраам. Всички зли духове бягали от него и не смеели да се приближат до храбрия и непобедим Христов воин.
Преподобният Сисой живял в пустинята шестдесет години. Когато вече бил на смъртен одър, заобиколен от братя, лицето му се озарило от светлина и той им казал:
- Ето, дойде авва Антоний.
После помълчал малко и отново казал:
- Ето, дойде ликът на пророците.
И отново просиял и казал:
- Ето, дойде ликът на апостолите.
И двойно просияло лицето му и той беседвал с невидимите лица.
Братята го молели:
- Отче, кажи ни с кого беседваш?
А той отговорил:
- Ангелите дойдоха да ме вземат, но аз ги моля да ме оставят още малко, за да мога да се покая.
- Ти нямаш нужда от покаяние, отче - казали му братята. На това старецът отговорил:
- Наистина не зная дали съм положил поне началото на своето покаяние.
Но всички братя знаели, че той е съвършен в добродетелите.
След това отново, още по-силно просиял и лицето му станало като слънце, а всички много се изплашили.
Тогава старецът казал:
- Ето, иде Господ, гледайте всички. Той казва: донесете Ми избрания съсъд от пустинята!
С тези думи преподобният предал духа си на Господа. В този момент блеснала мълния и килията се изпълнила с благоухание."
Преподобният Сисой Велики починал около 429 г.
Завършил с такава блажена кончина временния си живот, преподобният Сисой се преселил във вечния. И сега съжителства с Христа и се наслаждава на Неговото Лице, заедно с онези ликове на светиите, които видял при кончината си.
По молитвите на преподобния наш отец Сисой да се сподобим и ние с тази радост чрез благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава во веки. Амин.
Църквата почита още свети свщмчк Валентин, презвитер Римски