Капитан I ранг о. з. Николай Йорданов*
Беше март 1997 г. В пленарната зала на община Варна се състоя не особено рекламирано и съвсем не представено пред четящата и гледащата публика сибитие: среща с дисидента и писател-историк Виктор Суворов.
В препълнената зала бяхме двама офицери, моя милост и Асен Кожухаров (днес доцент и началник на катедра в Морското училище). Пред да тръгнем Асен ми постави въпроса как ще се облечем – цивилни или с военна униформа. Взехме решение да отидем военни, което впоследствие се оказа твърде важно.
По време на дискусията Суворов (с истинско име Владимир Богданович Резун) показа завидни знания и блестящо представи темите, по които бе написал доста книги („Ледоразбивачът”, „Денят „М“, „Последната република”, „Аквариум”, „Освободителят” и др.), които предизвикаха бум сред мислещите хора в целия свят. Естествено, в основата на изложението му лежеше замисълът да разгроми цялата архитектура от скалъпени съветски лъжи за подготовката, организацията и хода на войната за Червената армия.
През цялото време погледът му бе насочен към нас, сякаш водеше разговора единствено с нас. След края на официалната част му се представихме, като поканихме него, съпругата му Таня, Георги Цанков и Николай Колев-Босия в ресторанта на Военноморския клуб. Тогава разбрахме, че за първи път след Полша, Чехословакия, Унгария и Германия негова среща е посетена от униформени офицери. „За мен е гордост да видя колеги,
преодолели страхове и забрани,
с присъствието си да изразят отношение и разбиране към делото на моя съзнателен живот. Знам, че подобна постъпка би могла ди ви донесе неприятности, но всеки човек трябва да отстоява житейската си позиция”, заяви В. Суворов.
После в ресторанта, когато предложихме той и Танечка (както любовно наричаше жена си) да седнат по средата като почетни гости, той доста категорично отсече: „Не, отляво ще седне Танечка, отдясно аз, а по средата ще бъдете Вие, другарю капитан първи ранг”. Така и у мен остана незабравим спомен от вечерята с умния и смел писател и историк Виктор Суворов и съпругата му.
Тогава той обясни, че книгите му са оказали толкова силно въздействие върху военната аудитория в Русия, че е бил поканен на дискусия с цяла делегация мастити военни историци, професори, генерали и др. светила на съветската/руската военна мисъл. За предводител на кавалкадата е бил обявен последният главнокомадващ на Варшавския договор маршал Виктор Куликов.
„Отначало не можех да повярвам, че такава среща е възможна. Бях сигурен, че те няма какво да противопоставят на безбройните факти, на хилядите явни документи и мемоари. Бях сигурен, че в Русия няма по-подготвен човек от мен около подготовката, организацията и хода на войната в СССР. Но и те са го знаели. След два-три месеца в най-големите руски военни списания бе поместено кратко съобщение, че ако някой си е правил илюзии, че може да се състои среща с някой си Суворов, това няма как да стане. Защото този „Суворов” е душевно болен, злобен и объркан човечец, с когото високата военна и научна руска общественост няма как да седне да общува”, разказа писателят.
Самият Суворов постоянно твърди: „Аз не съм историк, а само писател”. С това не съм съгласен. Той се оказа не само голям историк, но и един от забележителните откриватели на исторически тайни през ХХ век. Без да разполага с грижливо скриваните секретни документи, на базата на преработените хиляди открити източници, мемоари и познати факти и събития, военният разузнавач и изследовател Виктор Суворов логически стига до два съществени извода:
1. Договорът за ненападение и вечна дружба, сключен между Хитлер и Сталин, задължително трябва да е придружен със секретен протокол, определящ продялбата на Полша, както и на съседните страни при евентуална война. Този протокол заедно със съпътстващата карта бяха публикувани от Борис Елцин, който ги намира в сейфа на генералния секретар на КПСС.
2. В книгите си Суворов
развенча мита за „освободителната“ мисия на СССР,
като доказа, че Втората световна война е подготвяна и започната едновременно от фашистка Германия и от комунистическия СССР, които заедно и подло нападат и унищожават независима Полша.
През 1999 г. началникът на Военно-историческия институт на Русия армейски генерал Махмут Гареев написа по повод на поредната годишнина: „За голямо съжаление и до днешен ден материарите за подготовката и организацията на СССР и въоръжените сили към Втората световна война са недостъпни и учените нямат възможност да боравят с истинските документи и факти. Наскоро бе взето решение тези тайни да бъдат скрити до 2040-2050 г. Всеки непредубеден човек може да си зададе простичкия въпрос: „Какви ли
срамни тайни има
в тези държавни и военни планове, карти и дании за стратегическото развръщане, оперативни директиви, карти с операциите и стрелките с близките и далечните задачи на армиите и фронтовете. Дали не стигат до Бискайския залив, дали не предвиждат „освобождаването“ на цяла Европа от капиталистическия гнет и създаване на „Съединени Европейски щати“?
Това е вечната фикс-идея на болшевиките. Има статия със същото заглавие от великия унищожител на Русия Владимир Улянов-Ленин.
В Русия честните хора, историци, изследователи и интелектуалци никога не са свършвали. Напротив, въпреки агресивно насажданите лъжи, въпреки прокламираните героични подвизи, въпреки яростната националистическа пропаганда и провъзгласяване на „праведни православни ценности“ се появиха множество мислещи хора, които създадоха книги, филми и публични изяви, с които помагат на сънародниците да прозрат недомлъвките от миналото, независимо от бляскавите паради и постоянното дрънкане на оръжия.
Каквото и да дърдорят кремълските политически технолози, няма как да отрекат, че Сталин и Хитлер се договарят да си поделят Полша, за което не може да има никакво оправдание. Нито Мюнхен, нито Версай, нито Светото писание.
После са „освободени” Литва, Латвия и Естония. И тъй нататък. До днес с Грузия, Украйна, Сирия...
Бог да пази България от "освободители"!
А ето я самата карта със 76-сантиметровия подпис на най-големия „миролюбец“ на планетата Йосиф Сталин. Отдолу се мъдри подписът на другаря по партия и по престъпления Рибентроп.
А ето го и самият протокол към „миролюбивия“ договор за ненападение:
Като капак идват снимките и спомените от братския съвместен парад в Брест-Литовск, тостовете за здравето на великите другари Хитлер и Сталин, речите и радостта на най-високопоставените лица от съветската и хитлеристката върхушка за ликвидирането на омразната полска държава.
Ето и картата, чието съществуване няма как да отрекат. Няма как да отрекат и факта, че на 23 май 1941 г. при Сталин се е състояло съвещание на висшите фигури от военното и държавното ръководство на СССР: наркомът на отбраната, началникът на Генералния щаб и техните заместници, командващите и началниците на щабовете на видовете въоръжени сили, на военните окръзи и др. Общо 30-40 души, което се вижда от присъствената книга, която се е водела изключително стриктно и днес представлява необорим разобличителен документ.
Такъв е манталитетът на мафията:
подло и тайно да се готвиш за взломни престъпления,
като на всеуслушание тръбиш, че се „бориш за мир”. И не оставяш никакви следи, свидетели и документи! Пълна омерта!!!
За сравнение даже при един от най-големите престъпници на човечеството Адолф Хитлер всичко се е записвало и оставало (за добро или лошо) за преценката на поколенията.
По повод на поредната Сталиномания в Русия привеждам сухи факти от гореспоменатия Виктор Суворов:
"Знамето на Хитлер е червено.
И на Сталин е червено.
Хитлер е управлявал от името на работническата класа, партията на Хитлер се е казвала работническа.
И Сталин е управлявал от името на работническата класа, неговата система на властта официално се е наричала диктатура на пролетариата.
Хитлер е мразел демокрацията и се е борел срещу нея.
Сталин е мразел демокрацията и се е борел с нея.
Хитлер е строял социализъм.
И Сталин е строял социализъм.
Хитлер е смятал своя път към социализма за единствено правилния, а всички останали пътища за извращение.
И Сталин е смятал своя път към социализма за единствено правилния, а всички останали пътища — за отклонение от генералната линия.
Хитлер безпощадно е унищожавал съратниците си по партия, които са се отклонявали от правилния път — такива като Рьом и неговото обкръжение.
Сталин също безпощадно е унищожавал всички, които са се отклонявали от правилния път.
Хитлер е имал четиригодишен план.
Сталин — петгодишни.
При Хитлер една партия е била на власт, останалите — в затвора.
И при Сталин една партия е била на власт, останалите — в затвора.
При Хитлер партията е била над държавата, партийните вождове са управлявали страната.
И при Сталин партията е била над държавата, партийните вождове са управлявали страната.
При Хитлер конгресите на партията са били превърнати в грандиозни спектакли.
При Сталин — също.
Главните празници в империята на Сталин са били 1 май, 7–8 ноември.
В империята на Хитлер — 1 май, 8–9 ноември.
Хитлер е имал хитлерюгенд — млади хитлеристи.
Сталин е имал комсомол — млади сталинци.
Официално са наричали Сталин фюрер, а Хитлер — вожд.
Извинете, Сталин е бил наричан вожд, а Хитлер — фюрер. В превод е едно и също.
Хитлер е обичал грандиозните съоръжения. Той е проектирал в Берлин да се изгради най-голямото здание в света — Домът за събрания. Куполът на зданието е с диаметър 250 метра. Главната зала е трябвало да побира 150–180 хиляди души.
И Сталин е обичал грандиозните съоръжения. Той е проектирал в Москва да се изгради най-голямото здание в света — Дворецът на съветите. Главната зала при Сталин е била по-малка, но пък цялото съоръжение е било много по-високо. Зданието с височина 400 метра е било един вид постамент, над който се е извисявала стометровата статуя на Ленин. Общата височина на съоръжението е 500 метра.
Работата по проектите на Дома за събрания в Берлин и Двореца на съветите в Москва се извършва едновременно.
Хитлер е планирал да разруши Берлин до основи и на негово място да построи нов град от циклопични съоръжения.
Сталин е планирал да разруши Москва до основи и на негово място да построи нов град от циклопични съоръжения.
За Германия Хитлер е бил външен човек. Той е роден в Австрия и почти до момента, когато идва на власт, не е имал германско гражданство.
Сталин е бил външен човек за Русия. Той не е бил нито руснак, нито дори славянин.
Понякога, много рядко, Сталин е канел чуждестранни гости в своя кремълски апартамент и те са оставали потресени от скромността на обстановката: обикновена маса, шкаф, железен креват, войнишко одеяло.
Хитлер е наредил да публикуват в пресата снимка на неговото жилище. Светът е останал потресен от скромността на обстановката: обикновена маса, шкаф, железен креват, войнишко одеяло.
Само че сивото одеяло на Сталин било на черни райенца, а Хитлеровото — на бели.
Същевременно на уединени места сред приказна природа Сталин е издигал доста уютни и добре защитени резиденции-крепости, които изобщо не са напомняли отшелническа килия.
И Хитлер на уединени места сред приказна природа е издигал непристъпни резиденции-крепости, не е жалел за тях нито гранит, нито мрамор. Тези резиденции изобщо не са напомняли отшелническа килия.
Любимата жена на Хитлер, Гели Раубал, е била 19 години по-млада от него.
Любимата жена на Сталин, Надежда Алилуева, е била 22 години по-млада от него.
Гели Раубал се самоубива.
Надежда Алилуева — също.
Гели Раубал се застрелва с пистолета на Хитлер.
Надежда Алилуева — с пистолета на Сталин.
Обстоятелствата около смъртта на Гели Раубал са загадъчни. Съществува версия, че я е убил Хитлер.
Обстоятелствата около смъртта на Надежда Алилуева са загадъчни. Съществува версия, че я е убил Сталин.
Хитлер е говорел едно, а е вършел друго. Както и Сталин.
Хитлер е започнал да управлява под лозунга „Германия иска мир“. След това завзема половината Европа.
Сталин се е борел за „колективна безопасност“ в Европа, не е жалел за това нито сили, нито средства. След това е завзел половината Европа.
Хитлер е имал Гестапо.
Сталин — НКВД.
Хитлер е имал Освиенцим, Бухенвалд, Дахау. Сталин — ГУЛАГ.
Хитлер — Бабий Яр. Сталин — Катин.
Хитлер е изтребвал хората с милиони. И Сталин — с милиони.
Хитлер не се е окичвал с ордени, и Сталин не се е окичвал.
Хитлер е ходел с полувоенна униформа без отличителни знаци.
И Сталин — с полувоенна униформа без отличителни знаци.
Ще ми възразят, че после Сталин е бил привлечен от воинските звания, от маршалските лампази и златните еполети. Така е.
Но Сталин си е присъдил званието маршал през 1943 г. след победата край Сталинград, когато е станало окончателно ясно, че Хитлер е загубил войната. В момента на присъждането на званието маршал Сталин е бил на 63 години. Маршалската униформа облича за пръв път по време на Техеранската конференция, когато се е срещнал с Рузвелт и Чърчил. В случая ние не можем да сравняваме Хитлер и Сталин просто защото Хитлер не е доживял нито до такава възраст, нито до такива срещи, нито до такива победи.
А в останалото всичко съвпада.
Сталин е без брада, но с прочути мустаци. Хитлер е без брада, но с прочути мустаци.
Къде тогава е разликата?
Разликата е във формата на мустаците.
Има разлика и в това, че светът смяташе действията на Хитлер за огромни злодеяния. А действията на Сталин — за борба за мир и прогрес.
Светът ненавиждаше Хитлер и съчувстваше на Сталин.
Хитлер е завзел половината Европа и целият останал свят му е обявил война.
Сталин е завзел половината Европа и целият свят го е приветствал.
За да не може Хитлер да удържи завзетите европейски страни, Западът е потапял германски кораби, бомбардирал е германски градове, а после е стоварил на Европейския континент свръхмощна армия.
А за да успее Сталин да завземе и удържи другата половина от Европа, Западът е подарил на Сталин стотици бойни кораби, хиляди бойни самолети и танкове, стотици хиляди най-добри в света военни автомобили, милиони тонове първокачествено гориво, боеприпаси, продоволствие и пр., и пр.
Но как е станало така, че Сталин е загубил войната, която е подготвял цял живот? (Става дума за войната за съветизацията на цяла Европа!).
Защо включването на Съветския съюз във Втората световна война през септември 1939 г. е било толкова бляскаво, а краят — толкова печален?
Защо Втората световна война е завършила за Съветския съюз с така наречената „велика победа“, която се е оказала по-лоша от всяко поражение?"
Като логичен завършек идва наум изводът на големия историк и писател Дмитрий Волкогонов от книга „Седемте вождове“: „Общата характеристика на всички тях и провежданата от тях вътрешна и външна политика се определя от кратката формула „Лъжа, лъжа и пак лъжа, а ако не мине – жестоко насилие, придружено пак с лъжа“!
Капитан I ранг о. з. Николай Йорданов в подводницата "Слава"
*Авторът е бивш началник на щаба на единствения дивизион подводници в българските ВМС, дългогодишен преподавател и началник на катедра „Морски оръжия и тактика на ВМС” във Военноморското училище.