Най-развитите икономики в света предприеха безпрецедентна стъпка за стабилизиране на енергийните пазари. Международната агенция по енергетика (IEA) обяви, че ще освободи 400 милиона барела петрол от стратегическите резерви на страните членки, което е най-голямата подобна интервенция в историята на организацията.

Мярката цели да ограничи рязкото поскъпване на енергията, предизвикано от войната около Иран и фактическото спиране на товарното корабоплаване през Ормузкия проток – ключов маршрут за глобалните доставки на петрол. Решението идва след спешни консултации между водещите индустриални държави и е част от по-широк пакет за стабилизиране на световните енергийни пазари.

Според информация на Reuters, обемът от 400 милиона барела е повече от два пъти по-голям от количеството, освободено през 2022 г., когато страните членки на IEA реагираха на руската инвазия в Украйна.

Изпълнителният директор на агенцията Фатих Бирол подчерта, че мярката има за цел да смекчи непосредствения шок на пазарите. В същото време той предупреди, че истинското решение остава възстановяването на нормалния транспорт на енергийни ресурси през Ормузкия проток.

Конфликтът между САЩ, Израел и Иран доведе до сериозни нарушения в енергийните доставки. Техеран атакува търговски кораби в Персийския залив и удари инфраструктура в няколко страни производителки на петрол, което на практика блокира трафика през Ормузкия проток.

Този тесен морски коридор е един от най-важните енергийни маршрути в света – около една пета от глобалния петрол преминава през него.

В резултат на военната ескалация износът на суров петрол и рафинирани продукти от региона е спаднал до под 10% от нивата преди войната, показват данни на Международната агенция по енергетика.

Пазарите на природен газ също са под силен натиск. Азия се оказва най-засегнатият регион, тъй като доставките на втечнен природен газ от Катар и Обединените арабски емирства са силно ограничени.

По оценки на IEA глобалното енергийно предлагане е намаляло с приблизително 20%, което създава риск от нова енергийна криза.

Г-7 координира реакцията
Решението за освобождаване на резервите беше подготвено след среща на енергийните министри от Групата на седемте най-развити икономики (G7) – САЩ, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и Великобритания.

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че освобождаването на 400 милиона барела е изключително важна стъпка за стабилизиране на глобалните пазари. По негови думи количеството е еквивалентно на около 20 дни от обичайния петролен поток през Ормузкия проток.

Само страните от G7 ще осигурят около 70% от общия обем, като Франция ще освободи 14,5 милиона барела от собствените си резерви.

По-късно президентът на САЩ Доналд Тръмп също обяви, че Вашингтон ще използва част от Стратегическия петролен резерв, за да се опита да ограничи покачването на цените на горивата.

Ограничен ефект върху цените
Въпреки рекордния обем на освобождаваните резерви, част от експертите предупреждават, че ефектът върху пазарите може да бъде временен.

Енергийни анализатори отбелязват, че подобни интервенции могат да намалят краткосрочната волатилност на цените, но не решават основния проблем – прекъснатите доставки от Близкия изток.

Както отбелязва Reuters, някои експерти определят мярката като „временна превръзка“, която ще стабилизира пазара само ако конфликтът не се задълбочи.

Петролните доставки преминават през сложна логистична верига – от находищата, през рафинериите, до терминалите и бензиностанциите. Затова решенията на правителствата рядко имат незабавен ефект върху цените на горивата.

Според анализатори освобождаването на резерви може да предотврати резки скокове в цените на петрола и да успокои пазарите през следващите седмици, но продължителен конфликт в региона би ограничил значително този ефект.

Стратегическите резерви – инструмент за кризи
Международната агенция по енергетика създава системата от стратегически резерви през 1974 г., след арабското петролно ембарго, което предизвика глобална енергийна криза.

Днес страните членки на IEA разполагат с повече от 1,2 милиарда барела държавни стратегически резерви, както и с около 600 милиона барела индустриални запаси, държани от енергийните компании.

Тези резерви са използвани само няколко пъти през последните десетилетия – по време на войната в Персийския залив (1990-1991), след урагана Катрина през 2005 г., по време на гражданската война в Либия през 2011 г. и два пъти след руската инвазия в Украйна.

Настоящото освобождаване на 400 милиона барела е най-голямото досега и подчертава мащаба на енергийната криза, която се развива вследствие на конфликта около Иран и блокирането на Ормузкия проток.