„Доживяхме този ден на историческа справедливост – венец от Националния съвет и парламентарната група на БСП, поставен на паметната плоча на цар Борис III в Деня за почит към спасителите на евреите в България“, написа Иван Сотиров.

Тази закъсняла почит на БСП към монарха и признаването на заслугите му за спасението на българските евреи е нещо наистина хубаво и обнадеждаващо.

Столетницата може някой ден да се превърне в нормална лява партия, ако Румен Радев не я унищожи. Или не може?

Чест прави на Крум Зарков, че започва лидерството си с този символичен жест. Да не забравяме, че Корнелия Нинова го започна с поставяне на цветя и групова снимка на нейното Политбюро пред паметника на Тодор Живков – нищо че той е изключен от партията.

Нинова наскоро потвърди пред БНТ, че разривът с Крум Зарков е бил принципен и е свързан с ратификацията на Истанбулската конвенция.

Той, моля ви се, подкрепял ратификацията и „така наречения трети социален пол“, което е довело до цивилизована, но окончателна раздяла.

Корнелка не пропусна да спомене нещо от рода на това, че БСП трябва да действа по комунистически, за да не изгуби твърдите си избиратели. На нея очевидно не ѝ е минало през ума, че партията се самоубива, ако разчита на сталинските мантри и на ядро, което е в пенсионна възраст. А и Истанбулската конвенция е лансирана от европейските социалисти, между другото.

Друг е въпросът, че Зарков не къса решително със зловещото минало на партията и дори още е фен на Георги Димитров. Фигурата на последния си стърчи в централата на партията и няма да мръдне оттам, защото другарите ще разкъсат лидера си, ако го направи. А и ще се обидят китайските другари. Те сега за партийните дейци са "като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Редом с Путин, разбира се. 

Да напомним: на 25 ноември 2025 г. в централата на БСП на ул. „Позитано“ 20 в София беше официално открит паметник на Георги Димитров. Тогавашният лидер на БСП Атанас Зафиров лично свали белия саван от паметника заедно с делегация на Китайската комунистическа партия, водена от другаря Сяо Дзие.

Това е въпросът – с китайските другари или със собствените си български Зарков ще се разбере по-лесно?