"По отношение на Украйна говорим за четири т.нар. същински международни престъпления - предполагаеми военни престъпления, престъпления срещу човечеството, геноцид и престъплението агресия, което е най-очевидно. В юрисдикцията на Международния наказателен съд попадат военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и геноцидът, но не и агресията. Ето защо в началото на пълномащабната инвазия Украйна лансира идеята за създаване на специален трибунал, който да съди руската агресия. Но пред създаването на нов механизъм - на нов съд - стоят много пречки, например финансови, както и политическа воля да се изправиш срещу Русия и да се гласува в подкрепа на съдебно преследване и осъждане на руските лидери. Следователно, това отнема време". Това заяви пред БНР д-р Катерина Бусол - украински адвокат, специалист по международно хуманитарно и наказателно право. 

"Украйна и партньорите й решиха да създадат този Международен център за разследване на престъпленията на агресията, който да се заеме с поне две съществени неща. Първото е да събира доказателства и да провежда предварителни разследвания и наказателни преследвания, така че доказателствата да бъдат анализирани възможно най-добре и да са готови за специален трибунал, когато и под каквато и форма да бъде създаден той. На второ място този център се намира в Хага, близо до Международния наказателен съд, с който се очаква да координира разследванията си, и ще си сътрудничи и с други съдебни институции, за да помогне в най-голяма степен на украинците и на украинските жертви", казва още Бусол. 

"Подчертавам, че съгласно международното право и фактите на терен руската агресия срещу Украйна не е започнала през февруари миналата година, а през февруари 2014-а - с окупацията на Кримския полуостров и последвалата прокси война в Източна Украйна. Европейският съд за правата на човека също наскоро потвърди, че Русия е имала контрол над въоръжени групи в Източна Украйна. Това на практика направи и съдът на Нидерландия с решението си по процеса за свалянето на пътническия самолет МН17. Така че още от 2014 г. украинските власти, гражданското общество и международни институции, сред които мисията на ООН в Украйна за наблюдение, събират доказателства за предполагаеми нарушения на човешките права. Събирането на доказателства в окупирани територии се възпрепятства от липсата на достъп до тях. Но, от друга страна, живеем в XXI век и повечето хора имат смартфони, така че са налице кадри, заснети от хора от тези територии. Жертви, оцелели и техните семейства носят със себе си доказателства за престъпленията, които са преживели или на които са станали свидетели. Съвременните технологии дадоха началото на т.нар. разследвания с отворен код. Пример за това е използване на сателитни изображения за доказване на контрол върху определена територия и извършване на престъпление. Русия твърдеше, че зверствата в Буча и други райони около Киев са били инсценирани от украинците и техните съюзници, което е лъжа. И всъщност „Ню Йорк таймс“ анализира сателитни изображения, на които се вижда, че телата на убитите по улиците и гробовете са били факт когато тези райони са били под руски контрол", категорична е Бусол. 

"На първо място трябва да окаже на подкрепа на украинските следователи и прокурори, защото Украйна все още е функционираща държава в неокупираните територии и има принципната отговорност да разследва и съди престъпленията. Проблемът е, че в момента са в ход най-малко 95 000 разследвания и органите се нуждаят от експертни съвети, подкрепа и координация, за да търсят връзката между отделните случаи. Подкрепа може да бъде осигурена и за криминалистични анализи под формата на материали и оборудване. На второ място са универсалните производства, които представляват съдебни решения за зверства, извършени в чужда държава в разрез с международния закон. Пример за такива са присъдите в Германия, Нидерландия и Швейцария за престъпления срещу човечеството, извършени в Сирия. Подобни присъди трябва да има колкото е възможно повече. Те ще облекчат украинското наказателно правосъдие и ще осигурят повече справедливост за жертвите", коментира юристката. 

"Южноафриканците трябва да пожелаят да са на правилната страна на историята. В международните отношения има много „сиви зони“, но при руската агресия срещу Украйна много неща са черни и бели. Важно е народът на Южна Африка да си даде сметка, че не иска да е на страната на военнопрестъпника, а на жертвите, търсещи справедливост. Това е от значение за южноафриканците, предвид тяхната собствена сложна история и борбата им за справедливост след ужасяващите форми на апартейд. Южноафриканците трябва да изпратят ясно послание на президента си Рамапоса, че на тяхна земя престъпници не са добре дошли и ако този посмее да дойде, трябва да бъде арестуван", допълни Бусол.