Димитър Иванов

Утре – в сряда, на 19-ти юни, ще продължат с второ за т.нар. Лятна сесия и едва осмо от началото на годината заседание патриархът и митрополитите от Синода. На този ден се чества паметта на бащата на Българското възраждане – св. Паисий Хилендарски, който в своята История славяноболгарская пробужда народа, споменавайки и за множеството велики българси патриарси и владици от миналото. Колко жалко! Каква българска йерархия преди и каква днес? Дано синодалната сбирка да не послужи за поругание паметта на видния народен будител!

Вече цяла седмица, откакто БПЦ отново е в същински истински разкол! Но, уви, нито Държава, нито общество, нито вярващи пък камо ли свещеници на държавна бюджетна хранилка реагират на случилото се. Приключилият през 2004 г. разкол е възроден с нова сила, която е с тенденция да го разрази силно в най-близкото бъдеще, най-вече по процеса на избор за наследник на Неофит. 

Миналата сряда на 12-ти юни Светият Синод порица на своя официален сайт Видинския владика Данаил.  От неговите деяния в Москва и изпратени писма със становища по всички Православни църкви по света, патриарх Неофит и  останалите български владици ясно се разграничиха. Повод станаха проруските настроения на Данаил по украинския църковен казус и извършваната от него прокремълска пропаганда.

Много по-сериозно, обаче, е най-тежкото разделение в Църквата – скъсване на евхаристийното общение между две Епархийски църкви в рамките на БПЦ. Това вече е факт. Митрополит Николай, който е радетел за независима Украинска църква и подкрепя Вселенския патриарх Вартоломей, и митрополит Данаил, който е против автокефалията на Украйна и поддържа Руския патриарх Кирил, са постъпили както църковните предстоятели, на които симпатизират. Кирил Московски скъса евхаристийното общение с Вартоломей през август миналата година. Данаил и Николай на 12-ти юни т.г. също на заседание на Св. Синод са декларирали, че 

скъсват евхаристийното общение помежду си,

заедно няма да съслужават и да се молят като един на друг си забраняват служението, влизането и преминаването съответно за Николай във Видинска епархия и за Данаил в Пловдивска. По-трудно се очертава да е за Данаил, защото той е родом от Смолян, Пловдивска епархия и тя е по-трудна за заобикаляне при предвижване от една локация до друга в рамките на българския църковен диоцез, поради разположението й и териториалните й размери.

Този разлом води БПЦ към състояние, което всички помним до каква омраза и агресия между свещеници се изроди в края на миналия и началото на настоящия XXI-ви век. Разцеплението в Църквата ни засега е в съотношение три към едно. 75% покрепят Николай, а 25% са на страната на Данаил. Това много ясно се открои вчера на празника Св. Дух. По този повод в Монтана, Видинска епархия митрополит Данаил бе поканил патриарха и владиците за освещаване на новооткрит храм. Голям показател бе, че патриархът, който бе приел поканата е отказал на Данаил да участва или присъства на църковното тържество в Монтана. Отказали са и другите владици. Изключение прави само Ловешкият владика Гавраил и групата около него. Присъствието му се обяснява с неговото нескрито угодничество на Кремъл. В духовните среди се знае, че той е издигнат в църковната ни йерархия от комунистическия генерал Славчо Трънски и близкия на Раиса Горбачова Питирим Волоколамский.

Горещо е това лято не само според климатолози, но и според богослови и канонисти най-вече за сънародниците ни синодали, които всички ние като данъкоплатци издържаме, барабар с подопечните им.

Очаква се на утрешното заседание да се разгледа Особеното мнение, с което е гласувал Данаил. Притесненията на някои от митрополитите са, че то е с аргументи в полза на патриотично настроените църковници в БПЦ, което предполага ченгесарски сблъсък вътре в Синода, инспириран от олигархични и ДС контрагенти, нежелаещи Българската църква да е част от цялата Православна църква реално, а само формално. Това се прави, за да няма наблюдение, контрол, санкция или препоръка отвън. Да се управлява Църквата по болшевишки само от пагони или пари на пагони от страната, но не и от Съборите на Църквата като този в Крит от 2016 г. или от Вселенската патриаршия, или от Синаксиса на патриарсите във Фенер, Истанбул. Тази изолация на БПЦ от 75 години реално е унищожила както съборността, така и единоначалието в Църквата, чиято симбиоза е нейният реален активен живот. Играта на националистическа основа отново се разиграва от Данаил с цел – откъсване от Цариград, но е риск за Българската църква, тъй като етнофилетизмът е осъден на Светия и Велик Събор от 1872 г. и предоставя правна възможност на Вселенския патриарх 

да наложи схизма 

на ересиарстваща Църква, към която Данаил целеустремено насочва БПЦ.

Т.нар. пропатриотични аргументи на Данаил обаче са напълно измислени и това се потвърждава от факта, че той, който не приема “колективното мълчание на Св. Синод” (както пише в Особеното си мнение) много активно говори и пише, та дори блъскайки с ръка по зелената маса в заседателната зала на Синодната палата в София, много активно обаче мълчи по всеобщото предателство на националните ни интереси и християнската братсвеност относно църковния въпрос с Църквата в Северна Македония. От Видин отношението му към Киев се измерва с любовта му към Москва, а отношението му към Скопие сигурно се формира от обичта му към Белград. Странно е как български владика не търпи синодалното мълчание за Украйна, но трайно го търпи и проявява, когато става въпрос за сънародниците ни оттатък Вардар.

На утрешното си заседание Св. Синод трябва да реши дали приема поканата на Кипърския архиепископ Хризостом II, отправена с благословението на Вселенския патриарх Вартоломей, за участие в неформална среща на делегации на Поместните православни църкви относно украинския църковен въпрос. Според Александрийския патриарх Теодор II решение за Православната църква на Украйна е подготвено и би могло да подлежи на обсъждане, след което да бъде предоставено на патриарх Вартоломей за преценка по компетентност и за произнасяне, съгласно привилегиите, дадени му от Халкидонския IV-ти Вселенски събор. Ако Синодът приеме едно такова участие в среща на Църквите, то следва да състави делегация, която при отказ от страна на патриарх Неофит, следва да се ръководи от Старозагорския митрополит Киприан, който е председател на Комисията по украинския църковен въпрос и който следва да се произнесе и по Особеното мнение на Данаил, което е неособено, а постоянно мнение пък на Кремъл.

Сложността в отношенията между Църквите и християнските деноминации поставя утре Св. Синод и пред ангажимента да изиска от Сливенския митрополит Йоаникий обяснение за изказванията на неговия викарий – епископ Йеротей, за папа Франциск при неговото посещение в България, че папата е “защитник на педофилите, антибългарин, йезуит и покровител на мафията”. Такива изказвания на висш духовник – кандидат за митрополит и с неприкрита амбиция за Великотърновския епархийски престол при жив владика, уронва престижа не само на БПЦ, но и на България пред света. Духовник да хули военен блок като НАТО, към който страната принадлежи би могло да се приеме за неквалифицирано отношение към армейското въобще, но оплюването на изключително голям световно всепризнат духовен водач и държавен глава, който е официален гост на Републиката е 

безобразие, което не може да не се санкционира,

тъй като е в пълен разрез с архиерейските клетви за вярност и подчинение към Патриарха и Синода от страна на Йеротей. А конотацията на принадлежността на папата към Йезуитския орден с употребата на самата дума “йезуит” в българското му разбиране е чиста проба йезуитщина по българското възприемане. Самата Българска католическа църква нарича йезуитите с българската дума в превод иисусовци. Та грозно ли е папата да е иисусовец? И това да се тиражира заедно с обвиненията в покровителство на мафия, педофилия и т.н. е наказателен състав и по смисъла на НК и на НПК, особено след публично известните педофилски скандали в църковните семинарии и хомосексуалните скандални отношения между монаси в българските манастири.

Св. Синод следва да се запознае и с резултатите от публично обявения таен търг с тайно наддаване за изкупуване на дълг на Гигинския манастир по повод необслужван кредит към КТБ. Синодът трябва да разбере защо никой от Софийска митрополия не се е явил на търга на 14-ти т.м. от 11:00 ч. в централната сграда на КТБ. Засега все още никой не е изявил намерение за закупуване на дълга на манастира. През м. юли има пак насрочен търг от синдиците на банката. По отношение на тази света обител и задълженията към КТБ Св. Синод следва да се произнесе и по процесуални документи, свързани с разследване на Прокуратурата и експертизи на вещи лица, разкриващи истинността за други лица, но църковни. Тук е от значение Св. Синод да прецени какви са правомощията на викария на Софийския митрополит епископ Поликарп във връзка с издавани от него документи на Софийска митрополия и то с невярно съдържание.

Св. Синод следва да се запознае и с доклад на Ловчанския владика Гавраил – ръководител на Културно-просветния отдел при Синодалната канцелария във връзка с ръководеното лично от него активно мероприятие, състояло се във все още безигуменния Троянски манастир като среща между Църква и медии (но само приближени - б.а.). Този “пъблик рилейшън” е с цел борба с фалшивите новини. Борбата, обаче, нямало да е с информация и отговори от страна на Църквата относно публикации, които я касаят, а ще е със създаването на други по-фалшиви новини, които, видите ли, всички трябва да приемат като истина и важни и значими. При нито един скандал в Църквата, станал обществено достояние чрез медиите не е имало публична изява на висше църковно представителство (няма и на нисше), което да даде опровержение, обяснение, изясняване и т.н. Кога Българската църква е дала брифинг, пресконференция или каквото и да било, така както го правят другите Църкви? Кога патриарх Неофит е давал сериозно интервю или пресконференция по наболели проблеми или църковни скандали, както го правят другите патриарси? Или за “агент Симеонов” доклади и доноси да се пишат е далеч по-лесно и по-приятно, понеже е тайно?!

Църковните съобщения до медиите са от рода на: “… при молитвеното участие на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит се отслужи …” или “…Българският патриарх Неофит лично отслужи/извърши…”. Това са абсурди. Кой знае дали едно участие в някой ритуал е молитвено или не?! Как една безлична (поне засега) фигура извършва нещо лично?! Парадокси!

Борба на една, за огромно съжаление, фалшифицирана институция с фалшивите новини. Бля, бля, бля… Казано е в Светото Евангелие, че по плодовете им ще ги познаваме. Не по известията (т.е. съобщенията в техния руски вариант).

По представените от миналата седмица теми от Дневния ред на Св. Синод, коментирани във Faktor.bg, синодалните ни старци, които тогава започнаха заседанията си и ги прекратиха, сега – една седмица по-късно, когато са ги подготвили началниците им, които ги управляват по споменатите въпроси ще ги разгледат, освен ако и тези три заседания не приключат в един ден с псевдо скандали, запълващи времето.

Единствената нова тема, която е съвсем топла и всички очакват нейното разглеждане е произнасянето от страна на Св. Синод относно суперкомпютъра на ЕС, който следва за заработи в София. Това е толкова абсурдно само по себе си, че Св. Синод е напълно в състояние да го извърши. Очаква се IT да заменят синодалния IQ.