Едвин Сугарев

Покрай суматохата около пришествието на Тръмп остана някак си незабелязано едно наистина феноменално интервю на неговия съветник и специален пратеник в преговорния процес за войната в Украйна Стив Уиткоф пред Фокс нюз. Което е наистина жалко – тъй като от него много ясно се личи какво е отношението на администрацията на Тръмп към тази война – и каква е ролята, която е отредена на тъй наречените „преговори за мир“.

Първото, което поразява в неговите думи пред основната републикански медия в САЩ, е 

пълното невежество и отчайващата неподготвеност за мисията, 

която му е поверена. Бидейки основен преговарящ за Украйна, Уиткоф дори не успява да назове регионите, към които Русия предявява претенции. Според него регионите са четири и става дума за Донбас, Крим и… още два, чиито имена съветникът очевидно не си спомня. Всъщност регионите са пет – и са Донецк, Луганск, Херсон, Запорожие и Крим, а що се отнася до Донбас, това не е точно регион, а събирателно понятие за индустриалния Изток на Украйна. Съвсем очевидно преговарящият дори не познава териториите, които се кани да хариже на Русия – а подобно невежество говори само за едно: че администрацията на Тръмп изцяло е загърбила интересите на Украйна и гледа на тази страна само като на разменна монета, която ще бъде подхвърлена на Путин – в името на бъдещи сделки между Русия и САЩ, а защо не и в името на „новия световен ред“, който предполага поделяне на света между днешните „велики сили“ – в лицето на Русия, САЩ и Китай.

При това положение изобщо не е чудно, че Уиткоф изцяло споделя вижданията на Путин за „правото“ на Русия да владее частично завоюваните до този момент региони. По неговите думи „в Русия има чувствителност, че Украйна е просто една фалшива страна, че те просто са залепени заедно в този вид мозайка, тези региони, и това е основната причина, според мен, за тази война, че Русия смята тези пет региона за свои по право след Втората световна война – и това е нещо, за което никой не иска да говори“. За това, че Русия има всички основания да смята петте региона за „свои“, Уиткоф привежда като аргумент 

една от основните руски опорки,

 че техните обитатели са „рускоезични“ – ерго  де факто са руснаци. 

Това, разбира се, изобщо не е вярно – вярно е само, че в тях има рускоезично малцинство – факт, който Русия използва, за да оправдае своята агресия като застъпник на неговите интереси и „нарушени“ човешки права. Последното също е опашата лъжа: именно руските окупационни власти нарушават правата на живеещите в тези региони украинци, като допускат само руско гражданство и обучение на децата само на руски език. Който не е съгласен, бива прокуден от дома си – или попада в стаите за изтезания, които бяха открити на много места във възвърнатите от украинската армия градове – примерно в Херсон. Ако, разбира се, не изчезне безследно и не попадне в някой от многото масови гробове, осеяли украинските земи.

Всичко това няма никакво значение за Уиткоф. Нещо повече – той аргументира правата на Русия над частично окупираните региони и с основната тези на самия Путин – че обитателите на тези региони били искали да живеят в Русия, като доказателство за това били проведените там референдуми по въпроса. Очевидно фактът, че няма цивилизована страна в днешния свят, която да признава тези референдуми, няма никакво значение за пратеника на Тръмп, а многобройните доказателства за това, че става дума за долнопробна фалшификация на резултатите – също.

Третият шокиращ елемент в неговото интервю са многобройните комплименти, отправени към Путин. За Уиткоф руския лидер, отговорен за безброй военни престъпления, е „супер умен“, а освен това и „не е лош човек“. Освен това бил „милостив“ и „откровен“ при разговорите си с него. Нещо много характерно – разбира се, не толкова за самия Уиткоф, колкото за неговия шеф: сред основните достойнство на Путин е и това, че при опита за убийство по време на предизборната кампания на Тръмп 

той се бил молил за него

 Което впрочем може и да е истина: за Путин по-голям подарък от идването на Тръмп на президентския пост в САЩ едва ли може да бъде измислен.

При подобно правене на мили очи не е за чудене, че Уиткоф изцяло се е вживял в руските опорки, свързани с войната в Украйна – и преговаря за мир именно с оглед на руските интереси. Например застъпва тезата, че Украйна е „фалшива държава“. В същото време руската теза, според която 

Украйна не бива да стане член на НАТО,

 е определена от него като „общоприета“, а намерението на ЕС и Великобритания да продължат подкрепата за Украйна и да осигурят гаранции за траен мир, са посрещнати с меко казано обидни квалификации – например намерението на британския премиер Киър Стармър за създаване на т. н. „коалиция на желаещите“ е определено като „комбинация от стойка и поза, и опростяване“. 

В заключение Уиткоф изплюва камъчето, като хвърля известна светлина върху действителния смисъл на своята мисия като преговарящ за мира в Украйна. „Кой не иска да има свят, в който 

Русия и САЩ правят съвместни добри неща заедно,

 обмисляйки как да интегрират своите енергийни политики в Арктика, може би да споделят морски линии, да изпращат втечнен газ в Европа заедно, може би да си сътрудничат заедно в изкуствения интелект?“ – пита той с цялото си простодушие. И това е реалната цел на цялата тази галимация, което ни позволява да направим и съответните изводи, а именно: 

1. Режимът на Тръмп изобщо не се интересува от мира в Украйна, нито пък от бъдещето на тази страна, нито пък от чувството за справедливост и ценностите, които до вчера бяха определящи за мирното съвместно съществуване на нормалните демократични страни.

2. В контекста на „новия световен ред, замислян както от Путин, така и от Тръмп, Украйна е важна само като разменна монета, която ще бъде дадена на Русия, като в замяна САЩ ще получи ключови позиции за перспективни сделки с режима на Путин, отнасящи се до суровинните бази на РФ, енергетиката, разработването на изкуствения интелект и възможностите за овладяване на космоса – с всички, включително военни последствия от това.

3. В замяна на тези сделки САЩ ще помогнат на Русия да преодолее международната си изолация и да преодолее санкциите, наложени вследствие на агресията в Украйна. Друга разменна монета ще бъде вероятно 

съдбата на Източна Европа, 

като е напълно възможно в перспектива САЩ да подкрепят тъй наречените „зони на влияние“, гарантиращи уж сигурността на Руската федерация.

4. Основна жертва от сговарянето между САЩ и Русия ще бъде и ЕС – тъй като самият факт на това сговаряне ще изиграе ролята на клин между съставящите го страни, а в икономически план интеграцията на техните енергийни политики ще постави Европа в клещи, от които измъкването е трудно и проблематично.

5. Тъй като сдружаването на САЩ и Русия е възможно само при драстично нравствено равнодушие спрямо ценностите на европейската цивилизация, то ще доведе в перспектива до нов ценностен код, според който не силата е в правото, а правото е на силния – което само по себе си предполага нова ценностна деградация на днешния свят и завръщането му към имперската психика, която през ХХ  век доведе до двете най-големи касапници в историята на човечеството.

Както се казва, това е положението. Но има едно „ако“ – ако си налягаме парцалите и се снишаваме по стар български обичай, както правят нашите политици. Мислете за това – снишаването не е глобално природно бедствие. То е винаги индивидуален избор – и за последствията от него всеки носи своята персонална отговорност.