В деня след Сретение Господне (2 февруари) се чества паметта на свети Симеон Богоприимец и на Света Анна. Според легендата Симеон бил един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетският цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил.

Според фолклорната традиция днес е зимният Симеоновден. Лятното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Тогава празнуват и носещите това име. Зимният Симеоновден, както и зимната Богородица, почитат главно бременните жени, младите невести и майките.

По това какъв човек първи ще дойде в къщата, се гадае какъв добитък ще се роди - мъжки или женски. Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон Бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет. Трети февруари е третият вълчи празник - не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците и да не нападат стадата.

Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома".

В народната памет 1, 2 и 3 февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат. Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифунци.