Иван Николов*

Някак си скрито за българското малцинство в Сърбия остана посещението на премиера Кирил Петков в Белград и срещата със сръбската му колежка Ана Бърнабич. Остава ни само да се надяваме, че освен обичайните въпроси от областта на двустранните икономически отношения, инвестициите, енергетиката, търговията и пр., ще се сетят и за проблемите, застрашаващи съществуването на българите в Западните покрайнини. Да се надяваме също така, че съветниците на премиера са използвали поне част от масивите информация, натрупани във Външно министерство, за нарушаването на правата на българите в Сърбия и са предложили на премиера Петков най-важното.

За да е наясно, че от 120 000 българи, които България е била принудена да остави 1919 г. на Държавата на сърби, хървати и словенци, през 2011 г. бяха останали само 18 500, вследствие на прилагането на всички известни в света методи за разселване и асимилация на чуждо население.

Да е наясно, че тия методи се използват и до днес. Например, в областта на обучението на български език резултатите са съвсем мижави. Трийсетината учебници преведени досега от сръбски на български език, както и изучаването на български език и българска история в българските училища в Сърбия съвсем не си заслужават коментара, и че три десетилетия се правят безуспешни опити да се възстанови обучението на майчин български език в Босилеград и Цариброд.

Да е наясно, че

най-лоялното българско малцинство в Сърбия, се намира в най-окаяно положение!

Да има на ум, че опитите за почитане на паметта на невинните жертви, избити от сръбския четнически комендант Коста Печанац в Босилеградско през 1917 г., и стартиране на процеса за национално помирение между българи и сърби, като първа стъпка към решаване на жизнено-важните проблеми на българското малцинство в Западните покрайнини, приключи с арестуването на паметната плоча с техните имена. Благодарение на намесата на президента Румен Радев, плочата беше върната, но и до днес не е поставена.

Да не забравя, че всяка година на 8 септември в центъра на Босилеград, на три крачки от паметника на Левски, се отбелязва „Денят на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация“?

Да има на ум, че антибългарската пропаганда в Република Сърбия продължава целенасочено и систематично и че дори и неговата домакиня премиерката Ана Брънабич и нейните министри съвсем не се свенят от антибългарски изказвания, когато трябва да омаловажат постиженията на европейска България.

Да не забравя, че в Босилеград и Цариброд няма работеща икономика, но български бизнес не се допуска да предложи работа и поминък на населението. Две български компании ВАЛЕНА и КАЛИНЕЛ буквално бяха изгонени от Босилеград, а стотици босилеградски семейства оставени без работа и препитание, напуснаха родните си домове. И че вече изчезнаха четири пети от българското население в Западните покрайнини, а българските общини Босилеград и Цариброд са сред икономически най-изостаналите в Сърбия.

Че в Босилеград няма свободни медии и свобода на словото, следователно няма и демокрация, и благодарение на това, Босилеград вече две десетилетия е заложник на едноличното управление на кметът Владимир Захариев, който се ползва с нескритата подкрепа на правителството и президента на Сърбия. Въпреки всичките му управленски провали на местно ниво и намаляване на населението наполовина по време на неговото управление.

Че борбата срещу българските книги и българските национални символи на ГКПП „Рибарци-Олтоманци” е по-силна от борбата срещу трафика на наркотици.

Да попита,

защо бяха пренебрегнати исканията от Платформата за защита на правата на българското малцинство,

подписана на 15 юли 2013 година в Ниш от представители на българските малцинствени партии и граждански сдружения?

Да постави въпроса за международните рудодобивни компании в Босилеградско, които замърсяват питейните и речните води с тежки метали и въздуха с фини прахови частици далеч над всички допустими норми. Вследствие на това, смъртността в Босилеград се увеличи многократно, а здравеопазването не е в състояние да окаже специализирана медицинска помощ на нуждаещите се. И че вече застрашава и българските общини в България.

Да не забрави да настоява средствата по Програма за ТГС INTERREG-ИПП България - Сърбия 2021-2027 в размер на 38 милиона евро да бъдат използвани рационално – за инфраструктура, откриване на нови работни места, здрава околна среда, здравеопазване, опазване на културното наследство, развитие на демокрацията, а не да се пилеят за театрални работилници, велоалеи, селски площади и пр. Да настоява, че всяка инвестиция в българските общини в Сърбия е инвестиция в добросъседските отношения между България и Сърбия, мира и сигурността и европейското бъдеще на Западните Балкани.

Дано само механически да не повтори думите на председателката на Народното събрание която през февруари 2011 г. пред сръбската си колежка в София декларира безусловна и безрезервна подкрепа за членството на Сърбия в ЕС, при положение, че самата Сърбия и до днес не е наясно с външно-политическата си ориентация

Да не забравя, че винаги досега зад обичайните усмихнати българо-сръбски дипломатически изказвания за добросъседство, икономическо сътрудничество, спазване на правата на българското малцинство, образование на български език, икономическо възстановяване на общините Босилеград и Цариброд, съвместни инфраструктурни проекти и пр., продължава да се зъби зловещото лице на вековната шовинистична сръбска политика за обезбългаряване (сърбизиране) и обезлюдяване на районите, населени с българско население. Политика на изкореняване на българската култура и фалшифициране на българската история. Процес, който вече е необратим и за съжаление, се приближава към края си. Престъпление, което е осъдително по всички норми на международното право. Не само за държавата, която го провеждаше, но и за държавата, която мълчаливо наблюдаваше стопяването на своето малцинство на стотина километра от столицата си.

И накрая да каже на сръбските си колеги, че българската подкрепа за членството в ЕС ще зависи от сръбските отговори на тия въпроси. Разбира се, Сърбия е в пълното си право да не даде никакъв отговор и да прави каквото си иска. Но и да понесе отговорност за последствията от (без)действията си. Както носи отговорността си за разпадането на Югославия или за независимостта на Косово. /

*Анализът на председател на Културно-информационния център на българите в Босилеград Иван Николов е публикуван в БГНЕС