Михаил Найденов, експерт по национална сигурност

Пентагонът публикува на 23 януари 2026 г. новата Национална отбранителна стратегия (НОС) на САЩ – ключов стратегически документ за политиката, която Вашингтон ще реализира в областта на отбраната през мандата на Доналд Тръмп. Документът следва визията на Стратегията за национална сигурност на настоящата американска администрация, публикувана на 4 декември 2025 г. и транслира нейната 

философия в конкретни приоритети в отбраната

Съвсем логично и в изпълнение на този най-висшестоящ в йерархията стратегически документ НОС поставя като приоритет номер защитата на територията на САЩ и отстояването на американските интереси в Западното полукълбо. 

Документът отрича, че е възприета политика на "изолационизъм", като се фокусира върху разпределението на отговорностите между съюзниците, така че те да поемат главната тежест за гарантиране на сигурността в техните географски региони. Според НОС, въпреки че на първо място е поставено справянето с най-големите заплахи за интересите на Америка, това не означава, че Вашингтон ще пренебрегне останалите заплахи. Затова съюзниците и партньорите на Америка трябва да поемат главната отговорност за защитата срещу тях, като ще могат да разчитат на “критична, но по-ограничена подкрепа от САЩ”.

В основата на новата стратегия са вече познатите

 “Америка на първо място” и „Мир чрез сила”

 Възприетият подход е на реализъм, “здрав разум” и прагматизъм в защита на американските интереси, за да може да бъде изпълнена целта на президента “Да направим Америка отново велика”. 

Следователно, Вашингтон ще приоритизира заплахите и ще се ангажира само с най-сериозните от тях, без да се намесва навсякъде по света, да води “безкрайни войни”, да се ангажира със смяна на режими и с процеси на изграждане на нации. НОС поставя акцент върху прагматичния реализъм, като на първо място са тези мисии, които имат най-голямо значение за сигурността и интересите на САЩ. 

Ето защо усилията на Министерството на войната ще бъдат насочени към следните 

четири приоритета:

 защита на американската територия; възпиране на Китай в Индо-Тихоокеанския регион "чрез сила, а не чрез конфронтация"; нарастване на споделянето на тежестта с американските съюзници и партньори; и укрепване на американската отбранителна индустриална база.

В този контекст, Вашингтон запазва ангажимента си към колективната отбрана на НАТО, но очаква европейските съюзници да поемат главната отговорност за тяхната конвенционална отбрана с “критична, но по-ограничена” американска подкрепа. Затова Министерството на войната ще работи със съюзниците от Алианса, за да изпълнят ангажимента от срещата на върха на НАТО в Хага (2025) и да увеличат разходите си за отбрана на 5 % от БВП до 2035 г. – 3.5% основни отбранителни разходи и 1,5% свързани със сигурността разходи, като изграждане на устойчивост, инфраструктура, отбранителна индустрия и др. Това важи не само за европейските съюзници на САЩ, но и за всички останали. Освен това ще се търси и разширяване на трансатлантическото сътрудничество в отбранителната индустрия и премахване на търговските бариери. 

Що се отнася до Русия, НОС я разглежда като “постоянна, но управляема заплаха” за Източноевропейските членове на НАТО в обозримо бъдеще. Въпреки че са и ще останат ангажирани в Европа, САЩ ще приоритизират защитата на територията си и сдържането на Китай. Пентагонът ще продължи да има жизненоважна роля в НАТО, дори когато прави промени по отношение на американските сили в Европа и дейностите им, за да се отчете по-добре руската заплаха за американските интереси, както и способностите на европейските съюзници. Оценката на НОС е, че Москва не е в позиция да се стреми към европейска хегемония, като европейските съюзници заедно значително превъзходат Русия по икономически мащаб, население и, следователно, латентна военна мощ. “За щастие, нашите съюзници от НАТО са значително по-мощни от Русия”, гласи текстът на НОС. Следователно, те са добре позиционирани да поемат главната отговорност за конвенционалната отбрана на Европа, с критична, но по-ограничена подкрепа от САЩ, е оценката на докемента. Според НОС това включва поемане на водеща роля в подкрепата за отбраната на Украйна, като осигуряването и поддържането на мира изисква лидерство и ангажираност от европейските съюзници в НАТО.

Новата НОС на САЩ ще реализира визията на Доналд Тръмп за преразпределяне на тежестите в НАТО в посока към европейските съюзници и Канада. Като цяло и Стратегията за национална сигурност, и НОС са инструменти за постигане на ребалансиране на трансатлантическите отношения. Това следва да се възприема от Европа не като заплаха, а като възможност за укрепване на европейския стълб на НАТО, за поемане на повече отговорности и в крайна сметка за стратегическото израстване на ЕС и развитието на неговата Обща политика за сигурност и отбрана. 

Следва да се има също така предвид, че именно заради политиката на Доналд Тръмп и започналото

 ребалансиране на евроатлантическите отношения

 за изминалата година от началото на неговия втори мандат в ЕС беше направен безпрецедентен пробив в посока интензивно превъоръжаване и изграждане на критично важни отбранителни способности, в контекста на новата стратегическа среда и нарастващата руска заплаха. Планът “Превъоръжи Европа/Готовност 2030” може да мобилизира до 800 милиарда евро за инвестиции в отбраната. Новият финансов инструмент на ЕС SAFE (Security Action for Europe) ще осигури на страните-членки до 150 милиарда евро заеми при изгодни условия за осъществяване на съвместни проекти за превъоръжаване. България трябва да получи по SAFE 3 261 700 000 евро. Всичко това не трябва да се възприема само като 

начало на интензивно превъоръжаване в ЕС, 

но най-вече като стратегическо израстване на Обединена Европа, което ще й позволи един ден да играе глобална роля, съизмерима с нейния икономически потенциал. 

Предвид всичко това, европейските съюзници от НАТО, включително и България, трябва да виждат в променената американска стратегия нови възможности за укрепване на отбраната си като част от европейския стълб на Алианса. 

Тук е съвсем уместно да си зададем въпроса дали в ЕС щеше да бъде осъществена такава безпрецедентна мобилизация на средства за съвместни проекти за модернизация и превъоръжаване, ако не беше започнало ребалансирането на трансатлантическите отношения в следствие на политиката на администрацията на Доналд Тръмп? 

Ето защо вместо да се дават прибързани и идеологизирани оценки за политиката на Доналд Тръмп и за променящата се американска глобална стратегия, следва да се потърсят именно възможностите, които тази дългосрочна промяна открива пред Европа за повишаването на нейната глобална роля и тежест. Това пряко засяга и България като европейска държава, член на ЕС и НАТО. Следователно, България трябва да има ясна позиция и да играе 

активна роля в рамките на Алианса

 за укрепване на неговия европейски стълб. Това означава преди всичко продължаване на започналото превъоръжаване и модернизация на българските въоръжени сили, най-вече реализацията на проектите за съвместно придобиване на способности по новия европейски инструмент SAFE. Паралелно с това страната ни следва да развива възможно най-пълно потенциала на стратегическото си партньорство със САЩ по всички направления, включително в отбраната. Това служи на стратегическата ни цел да изградим силна българска отбрана в НАТО и ЕС, което е ключът към нашата сигурност в един все по-несигурен свят.