Черногорците ще се отправят към избирателните урни в неделя, за да решат кой ще бъде държавният им глава през следващите пет години. Това обаче е само началото на един изборен маратон, тъй като според анализаторите е сигурно, че ще има втори тур на президентските избори, а през юни трябва да се проведе и парламентарен вот, пише БТА.
Предстоящите президентски избори са четвъртите от отделянето на Черна гора от съюза със Сърбия през 2006 година и осмите от въвеждането на многопартийната система.
Малко над 542 хил. гласоподаватели ще имат възможност да избират измежду седем кандидати - утвърдени политици и по-млади лица на политическата сцена. А тези, които не намират предложените политически кандидатури за достатъчно надеждни за високия пост, могат да дадат гласа си за инфлуенсър.
Функцията на президента на Черна гора е по-скоро представителна, тъй като по конституция той представлява страната в чужбина, приема акредитивни писма, подписва приетите от парламента закони и е начело на Съвета за национална сигурност.
Какво е специфичното при предстоящия вот
За първи път от 30 години се провеждат избори на държавно равнище, а на власт не е Демократичната партия на социалистите на настоящия президент Мило Джуканович. Нейното управление бе прекъснато след парламентарните избори 2020 година, когато проруският и просръбски Демократичен фронт, Демократи и движението УРА получиха мнозинство в парламента.
Освен това изборите се провеждат в условие на дълбока политическа криза в Черна гора. Миналата година имаше два вота на недоверие при две различни правителства, като след последния вот депутатите и Джуканович не можаха да се споразумеят за името на следващия мандатоносител. И така до четвъртък, когато изтече законовият срок за съставяне на поредното ново правителство и Джуканович реши да разпусне парламента.
Създалата се ситуация на политическа криза спъна Черна гора в напредъка ѝ по пътя към членството в ЕС. Страната с население около 620 хил. души е кандидат за член на Евросъюза.
В последния момент бяха направени и крачки за преодоляване на друга криза в страната, настъпила през есента. Проблематично беше попълването на състава на Конституционния съд, тъй като при сегашната минимална разлика в съотношението на силите в парламента от 81 депутати, кандидатите за конституционни съдии не можеха да получат нужната подкрепа.
Наложи се ЕС да заплаши с прекъсване на преговорите за членство преди в крайна сметка трима съдии да бъдат одобрени и тази най-висша съдебна инстанция в страната отново има кворум за взимане на решения.
Кой кой е сред кандидатите
Както черногорското общество от години е поделено на прочерногорско и просръбско, така и политическите му лидери могат да се групират по този признак.
В първата група попада Мило Джуканович. Той се бори за трети президентски мандат като кандидат на опозиционната проевропейска Демократична партия на социалистите.
Джуканович е политикът с най-дълъг стаж на политическата сцена на Черна гора. Шест пъти е избиран за премиер, за пръв път, когато е бил на 29 години, а от 1997 до 2003 г. е бил държавен глава. Той е във властта над 30 години ту като премиер, ту като президент, макар че около името му се въртяха обвинения в корупция, шуробаджанащина и предполагаема роля в контрабанда на цигари.
Докато е премиер обаче Черна гора стана член на НАТО през 2017 година, а при предишен премиерски мандат през 2006 година Черна гора се раздели със Сърбия.
На последните избори през 2018 година той победи кандидата на тогавашната опозиция Младен Боянич още на първия кръг, като получи 53.9 процента от гласовете.
Депутатът Драгиня Вуксанович Станкович е кандидат на опозиционната Социалдемократическа партия, която също защитава евроатлантическите ценности. Тя участва в предишната президентска надпревара през 2018 година като първата жена, кандидатирала се за държавен глава на Черна гора, и получи 8.3 процента от гласовете.
От просръбската страна на политическия разлом е Андрия Мандич. Той е кандидат на коалицията около Демократичния фронт, която от години настоява за излизане на страната от НАТО, отменяне на признаването на Косово и вдигане на санкциите срещу Русия, въведени от Черна гора.
До Мандич се нарежда Горан Данилович от Обединение на Черна гора, което се обявява също за оттегляне на признаването на Косово и премахване на санкциите срещу Русия.
В просръбския лагер, макар и с колебливо поведение, е и Алекса Бечич според хърватския "Ютарни лист". Бечич е лидер на Демократите, които подкрепиха резолюцията, осъждаща руската агресия срещу Украйна. Партията подкрепя и евроатлантическата интеграция на страната.
Изданието определя Яков Милатович, от извънпарламентарното движение "Европа сега", като "полупросръбски" граждански представител. Движението е създадено преди местните избори в Подгорица миналата есен, на които се представи доста добре. Милатович влезе в политиката като министър на първото правителство, сформирано след изборите от август 2020 година и гласува за въвеждането на санкции срещу Русия, припомня Радио Свободна Европа.
Кандидат президентският списък се допълва от инфлуенсъра, който ще придаде на тези решаващи избори известна доза черногорски релакс и непринуденост - Йован Радулович Йоджир. Той се явява като "ТикТок" кандидат на младото поколение. Неговите шеги и скечове, които се споделят в социалните мрежи, често са просташки и на ръба на "политическата коректност", което все пак му придава някакъв простодушен чар, пише "Ютарни лист".