През 2004 г. Владимир Путин беше признал, че Грозни изглежда "просто ужасно". След две войни градът беше почти изцяло разрушен от руските войски, а този сценарий сега е възможно да се повтори и при настъплението срещу Киев и Харков в Украйна, предполагат наблюдатели. А може би и не само там. 

По време на първата война в Чечения през 1994/1995 руската армия наложи обсада и седмици наред обстрелва града с артилерия и самолети. Предполага се, че тогава са загинали 25 000 души. През втората, по-кратка война (от средата на 1999) градът отново беше подложен на силен обстрел с артилерия и от въздуха, а в началото на 2000 година руските войски го превзеха. През 2002-а ООН нарече Грозни „най-разрушеният град в света“.

Германският експерт по проблемите на Кавказ Уве Халбех казва, че двете войни в Чечения навярно са отнели живота на около 200 000 души. В този смисъл той ги нарича „най-ужасяващите насилия в постсъветското пространство“.

Това ли го чака Киев сега?

Руската армия цели най-вече да предотврати воденето на дълга война и битки из градовете, защото се видя, че особено по време на първата Чеченска война руските военни са силно уязвими, когато срещу тях се използват партизански тактики. Същото си пролича и във войната на СССР в Афганистан. Затова руската армия разчита на друго. Виенският военен експерт Франц-Стефан Гади казва, че руските въоръжени сили са преди всичко артилерийски и руснаците залагат на „огнева мощ“, която заедно с въздушни нападения и масивни бомбардировки да сплаши населението и да проправи пътя на собствените войски. Тази „фронтална и брутална тактика“ ще си проличи и в Киев, опасява се Гади.

По време на войната в Грузия през 2008 си пролича и друга слабост на руската армия – липса на сигурност в комуникациите и слаба координация на действията между отделните бойни части. Някои военни експерти с изненада съзират същите слабости и сега в Украйна. О.з генералът от НАТО Ханс-Лотар Домрьозе с изненада констатира, че началото на руските военни действия в Украйна е било зле координирано и е липсвало единодействие между отделните войскови части.

Сходно е мнението на експерта Гади, който казва, че руската армия очевидно не се е поучила от предишните си слабости, особено по отношение на воденето на война в градски условия. Затова той предполага, че и в Киев руснаците ще приложат своята брутална тактика и описва следния възможен сценарий: „Около града може да бъде образуван пръстен на обсада, а след това населението да бъде сплашено с прецизно насочени бомбардировки и артилерийска стрелба. На тях после ще им се даде шанс да напуснат града през договорените хуманитарни коридори и да бъдат избегнати сраженията в градска среда."

Експертите са единодушни, че руското военно ръководство ще се стреми на всяка цена да избегне уличните боеве – не само заради изброените дефицити, но и поради високата мотивация на украинците да се отбраняват. А воденето на партизанска война дава стратегическо предимство на отбраната, дори и да е съставена от съвсем неопитни бойци.

Елемент от психологическата война? 

Опитът показва, че атакуващата армия трябва да разполага с до 5 бойци срещу един защитник, а в град като Киев необходимото съотношение може дори да е 10 срещу 1. „Подобен брой бойци Русия просто няма на разположение“, констатира Гади.

А това прави дилемата за нападателите още по-голяма. Може би затова още от първите дни на войната се носи слухът, че руската армия има намерение да вкара в боя срещу украинците и чеченски бойци. Те са смятани за особено безскрупулни.

Френският експерт по проблемите на Русия и Кавказкия регион Жан-Франсоа Рател смята подобни слухове за безпочвени и вижда в тях елемент на психологическата война. Става дума за това „украинците да повярват, че онова, което стана в Чечения, ще се случи и в Украйна: че тези чужди бойци ще плячкосват, убиват и изнасилват“, казва експертът от сп. "Foreign Policy".