Бивш офицер от КГБ: Тръмп сключи „сделка с дявола“ Путин, Китай печели от разрухата в Русия и САЩ

Бившият сътрудник на КГБ и руските специални служби и публицист Сергей Жирнов отправи остри обвинения към Доналд Тръмп заради договореностите с Москва за руски дизел. В интервю за украинската журналистка Елена Кирик той определи решението като удар по западните съюзници и американските институции и заяви, че то не може да реши реалните проблеми на американския пазар на горива.

В разговора Жирнов коментира още предполагаемия компромат на Владимир Путин срещу американския президент, тайните контакти между Кремъл и Белия дом, съмненията около случай на предполагаема чума в Русия, новата френска ракета за ядрено възпиране и мълчанието на Пекин по отношение на ядрените заплахи на Москва.

Основната теза на Жирнов е, че конфронтацията между Вашингтон и Москва, както и войната срещу Украйна, носят стратегически ползи на Китай. Важно е да се уточни, че редица от най-категоричните му твърдения, включително за предполагаем руски компромат срещу Тръмп и за създаване на биологично оръжие в руска лаборатория, са негови оценки и подозрения, а не установени в интервюто факти.
„Това е предателство към западния свят и към самата Америка“

Жирнов започна с оценка на договореностите за доставка на руски дизел за САЩ. Според него решението на Тръмп е политически ход, който цели да отклони общественото внимание от други проблеми на американския президент, включително скандала около досиетата „Епстийн“ и войната срещу Иран, започнала според обсъждания в интервюто контекст на 28 февруари 2026 г.

„За съжаление, да, това е предателство от страна на Тръмп – предателство към западния свят и към самата Америка. Защото в Съединените щати има санкции, които, между другото, бяха гласувани от Конгреса, а не въведени еднолично с решение на президента. Следователно това е атака отвътре срещу институциите на американската власт от страна на самия президент, тоест на изпълнителната власт“, заяви Жирнов.

Според него решението има и ясно изразен предизборен характер. Тръмп се стремял да покаже на американските избиратели, че може да овладее последиците от собствената си политика, включително поскъпването на горивата.

Жирнов свърза покачването на цените с войната срещу Иран и последвалите затруднения за енергийните доставки от Персийския залив. По думите му, ако преди началото на конфликта цената на петрола е била около 70 долара за барел, впоследствие тя се е покачила и се е движила около 100 долара.

Той обаче смята, че руските доставки няма да донесат съществено облекчение за американския пазар.
Защо руският дизел няма да реши проблема на САЩ
По думите на Жирнов Съединените щати са най-големият производител на петрол и разполагат със собствени ресурси, за да осигуряват горива за вътрешния си пазар.

Според него администрацията би могла да пренасочи част от американския износ към вътрешното потребление, вместо да търси решение чрез доставки от Русия.
Той посочи и Канада като алтернативен източник, който според оценката му би могъл да увеличи производството на дизел с около 4%, за да покрие американските потребности.

„Всъщност нищо обективно не принуждаваше Тръмп да взема такова предателско решение. Нещо повече – съществуват напълно спокойни алтернативи. Например съседна Канада, която е част от западния свят, може да увеличи производството си на дизел само с 4% и така да покрие всички потребности на Съединените щати.
Сами разбирате, че транспортът от Канада до САЩ е много по-лесен и по-кратък, отколкото доставките от европейския континент до Америка“, аргументира се Жирнов.

Той смята, че самият Тръмп е допринесъл за ситуацията, като е влошил отношенията с Канада, заплашвал я е с мита и е настоявал тя да стане 51-вият американски щат.
Според Жирнов именно тези конфликти са ограничили възможностите на Вашингтон да използва сътрудничеството със съседната си държава.

„Тръмп се скара с всички почтени хора и сега предпочита да общува с диктатори. В този смисъл той и Путин не се различават особено. Вече многократно сме говорили, че

Тръмп също нарушава международното право. Путин отвори тази врата, а сега Тръмп се възползва от нея“, заяви публицистът.

По думите му обявените количества руски дизел са твърде малки, за да променят съществено ситуацията. Жирнов даде пример с 300 000 тона гориво, които според неговото изчисление се равняват приблизително на 12 часа американско потребление. Дори при доставки от около 5 милиона тона ефектът би бил ограничен до приблизително десет дни потребление.

Тези числа са изчисленията на интервюирания и не са независимо потвърдени в самия разговор.
„По същество това няма да реши нищо и няма да промени съществено ситуацията. Става дума за много малки количества. Но символично това е огромен срив – срив на американските идеали, на идеалите на западния свят, на демокрацията и на свободния свят“, каза Жирнов.

Той определи договореността като „сделка с дявола“ и обвини Тръмп, че действа срещу интересите на Украйна.
„Тръмп е идеологически враг на Украйна. Абсолютен противник. Той мечтае да предаде Украйна зад гърба ѝ и да я принуди да капитулира пред агресора, когото нито веднъж не е нарекъл агресор“, заяви Жирнов.
В интервюто той стигна и по-далеч, като предположи, че Путин разполага с компрометираща информация за американския президент и чрез нея може да влияе върху решенията му. Жирнов нарече Тръмп „шпионин Краснов“, но не представи доказателства за това обвинение в разговора.

Предполагаемият компромат на Путин срещу Тръмп: защо американските служби не могат да го достигнат?
Елена Кирик попита защо американските разузнавателни служби, разполагащи със значителни финансови и технически ресурси, не са успели да неутрализират предполагаемия компромат, за който говори Жирнов.
Отговорът му беше, че подобни материали може да се намират на място, до което чуждото разузнаване няма достъп.

„Руската федерация е държава със сложен контраразузнавателен режим. Да проникнеш в недрата на Лубянка или във външното разузнаване е извън възможностите на американските служби.

Разузнаването не работи като във филмите за Джеймс Бонд, в които десет души прескачат оградата в Ясенево и проникват в архивите на службата за външно разузнаване. Това не става така“, обясни Жирнов.

Той допусна, че американците може да имат вербувани източници в руските служби, но според него те вероятно нямат необходимия достъп до най-чувствителните архиви.

Жирнов предположи също, че материалите срещу Тръмп може изобщо да не се съхраняват в централите на руските разузнавателни служби, а на лично място под контрола на Путин и охранявано от неговите служби за сигурност.

„Американското разузнаване вероятно разполага с няколко източника на информация в Кремъл. Възможно е да има и технически средства за подслушване. Но достъпът до подобен компромат е изключително труден“, каза той.

Жирнов посочи и техническите възможности на американските служби за прихващане на комуникации, включително чрез мобилни телефони и компютърни системи. Той обаче не представи доказателства, че предполагаемите материали срещу Тръмп действително съществуват или че американските служби са установили местонахождението им.

Защо част от разговорите между Путин и Тръмп остават тайни

В интервюто беше обсъдено и изявление на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, според което Путин и Тръмп са разговаряли по-често, отколкото е било публично съобщавано.

Жирнов смята, че част от контактите може да се провеждат при строга конфиденциалност, защото руският президент предпочита преговори, за които не се съобщава предварително.

„Путин е привърженик на разговорите на тъмно. Ако зависеше от него, всички преговори щяха да бъдат секретни. Той смята, че не всичко трябва да се огласява и да се публикува на официалните сайтове, че трябва да има и задкулисни разговори, които да се водят в тайна“, заяви Жирнов.

По думите му това има и практическа страна: публичното оповестяване на преговори може да предизвика намесата на други участници и да провали договореностите.
Жирнов припомни, че след избирането на Тръмп през 2024 г., но преди встъпването му в длъжност през 2025 г., е имало няколко телефонни разговора с Путин, за които не е било съобщено публично.

Според него тогавашната секретност е била свързана и с факта, че Тръмп все още не е бил действащ президент, а официално държавата е била представлявана от администрацията на Джо Байдън.

В разговора не бяха представени доказателства, че тези тайни контакти са били свързани с предполагаем компромат или с конкретни заплахи от страна на Путин.

Съмненията около предполагаемата чума в Иркутск: защо Китай затегна контрола?

Една от най-сериозните теми в интервюто беше случаят със смъртта на служител на лаборатория в Иркутска област и появилите се подозрения за чума. Кирик припомни, че Световната здравна организация е заявила, че няма данни за чума в Русия, но същевременно четири китайски региона, граничещи с Монголия и Русия, са засилили санитарно-епидемиологичния контрол.
Жирнов изтълкува действията на Пекин като предпазна мярка, продиктувана от недоверие към руската информация.

„Китайците не са глупави. Те разбират, че при толкова огромно население подобен причинител на заболяване би бил изключително опасен за тях. Затова дори уверенията на Руската федерация и на Световната здравна организация не са ги успокоили и те са въвели превантивни мерки. Между другото, постъпили са правилно“, заяви той.

По думите му проблемът е в начина, по който руските власти боравят с информацията при кризисни ситуации.
„Руската федерация неведнъж се е отличавала с това, че откровено лъже. Така е устроена путинската диктатура, а руските чиновници винаги се презастраховат. Те не изнасят проблемите извън дома си и се опитват да скрият всичко.
Това обаче обикновено има обратен ефект. Ако кажат открито какво се случва, може да им се помогне по-бързо, да се осигурят необходимите средства и да се предприемат мерки“, коментира Жирнов.

Той направи и твърдението, че руската здравна система изпитва недостиг на лекарства, като заяви, че страната не разполага с достатъчно ефективни средства за справяне с подобно заболяване. В интервюто обаче не бяха представени медицински данни, които да потвърдят тези твърдения конкретно за разглеждания случай.
Жирнов постави под въпрос начина, по който СЗО е стигнала до заключението си

Особено критичен беше той към обстоятелството, че според обсъжданото в интервюто съобщение Световната здравна организация се е позовала на предоставена от руската страна информация.

„Световната здравна организация би трябвало да каже, че нейните специалисти са пристигнали в Иркутск, посетили са местата, където има подозрения за подобен случай, разговаряли са с руските здравни власти и въз основа на това са направили заключението си.

Вместо това тя просто обявява, че в Русия няма чума, позовавайки се на информацията от самата Русия. Казват: всичко е нормално, всичко е прекрасно, публикувайте съобщението, че няма чума“, заяви Жирнов.
Той обърна внимание и на изявление на Дмитрий Песков, който според разговора насочил журналистите към руската служба за защита на потребителите и общественото здраве, вместо към здравното министерство или службите за извънредни ситуации.

Според Жирнов това поражда въпроси за начина, по който руските институции реагират на потенциално опасни епидемични ситуации.

Кирик отбеляза, че в позицията на СЗО има съществена уговорка: не са установени доказателства за последващо предаване на инфекцията, но диагнозата на починалия лабораторен служител не е била потвърдена. Тази липса на потвърдена диагноза оставя съществени неизвестни около случая.

Самият факт, че Китай е засилил контрола, не доказва наличието на чума или на нов патоген в Русия. В интервюто не бяха представени независими медицински доказателства за подобен извод.

Военна лаборатория или обикновено научно звено?

Жирнов повдигна въпроса за биологично оръжие
Разговорът продължи с предположението дали лабораторията, свързвана със случая, може да е имала военно предназначение.
Жирнов направи разграничение между обикновените научни институти, които изследват опасни микроорганизми, и лабораториите, за които се предполага, че работят по създаването на биологични оръжия.

„Въпросът е дали става дума просто за лаборатория, или за военна лаборатория. Това са две съвсем различни неща. По света има много институти, които се борят с вирусите, бактериите и инфекциозните заболявания. Такъв е например институтът „Пастьор“ във Франция.

Но ако става дума за специализирана лаборатория на руското министерство на отбраната, в която се разработват биологични оръжия, тогава ситуацията е съвсем различна“, каза той.

Жирнов предположи, че в подобно военно звено биха могли да се изследват бактериални щамове, устойчиви на антибиотици и способни да причиняват тежки инфекции.

Той постави и въпроса дали Русия разработва подобни средства в нарушение на международните си задължения.
Това обаче беше представено като подозрение, а не като доказан факт. В интервюто не бяха посочени проверени доказателства, че разглежданата лаборатория е произвеждала биологични оръжия или че случаят в Иркутск е свързан с такава дейност.
Жирнов направи и важно медицинско уточнение: чумата е бактериално заболяване, за разлика от грипа и COVID-19, които се причиняват от вируси. При бактериалните инфекции могат да се използват подходящи антибиотици, докато антибиотиците не лекуват самия вирус.

Ученията на ОДКС в Беларус: има ли връзка със случая в Иркутск?

На фона на съмненията около лабораторията Кирик обърна внимание и на започнали военни учения в Беларус на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), включващи подготовка за действия при употреба на оръжия за масово поразяване.
Тя попита дали съвпадението във времето може да е знак за връзка между двете събития.
Жирнов отхвърли подобна хипотеза и призова да не се търси непременно скрита връзка.

„Не, не, не. Тук няма нужда да търсим нещо допълнително. Това са учения, които са били обявени предварително. Военните учения в Европа трябва да бъдат оповестявани предварително, защото в противен случай могат да бъдат възприети като подготовка за въоръжен конфликт“, заяви той.

Жирнов посочи, че и страните от НАТО провеждат военни учения, включително такива, свързани с ядрено възпиране. По думите му подобни съвпадения могат да породят спекулации, но сами по себе си не доказват координация между отделните събития.
Той все пак добави, че подозренията към действията на руските и беларуските власти според него не са лишени от основание. Това е негова политическа оценка, а не доказателство за връзка между ученията и случая в Иркутск.

Франция изпита нова ракета за ядрено възпиране. Защо Путин реагира остро?

Друг акцент в интервюто беше изпитанието на нова френска ракета, способна да носи ядрени бойни глави. Кирик попита какво политическо послание е изпратила Франция с публичното представяне на изпитанието.
Жирнов първо уточни, че не става дума за ядрен взрив или за изпитание на ядрено оръжие, а за изпитание на ракета носител, изстреляна от подводница.

По думите му ракетата има далекобойност от около 9000 километра, а успешното изпитание е демонстрация на модернизацията на френските стратегически сили.
„Франция не проведе ядрено изпитание. Тя изпита нова междуконтинентална ракета, предназначена да носи ядрени бойни глави. Изстрелването беше извършено от подводница и беше успешно.

Това беше демонстрация, че Франция укрепва ядрените си сили, модернизира ги и създава нови средства за доставка на ядрени заряди“, обясни Жирнов.

Според него реакцията на Путин е била противоречива, защото руският президент критикувал изпитанието като безотговорно демонстриране на военна мощ, въпреки че Русия също провежда ракетни изпитания.

„Путин заяви, че подобни изпитания са безотговорно дрънкане на оръжие, след като само месец по-рано самият той беше провеждал ракетни изпитания. Русия прави това не за първи път.

Разликата е, че Франция действително демонстрира нова ракета носител и успешно я изпита, докато руските власти постоянно правят гръмки заявления за „Сармат“, за който твърдят, че вече е въведен във въоръжение. Според мен тези твърдения не отговарят на истината“, заяви Жирнов.
Той отбеляза, че демонстрацията на френските военни способности е била последвана от изявления на Кремъл, че

Русия е отворена за диалог.

„С Русия може да се разговаря, когато се заема позиция на сила. Когато Франция показа, че разполага с нова ракета, която действително лети и работи успешно, веднага се заговори, че Русия е отворена за диалог.

Франция също е отворена за диалог. Западът също е готов да разговаря, особено ако става дума за прекратяване на агресивната война на Путин срещу Украйна и за изтегляне на руските войски“, коментира Жирнов.
Според него западните държави не са отказвали преговори, но те трябва да доведат до реални резултати, а не да служат като прикритие за продължаване на войната.

Защо Китай мълчи при ядрените заплахи на Кремъл?

В последната част на разговора Кирик постави въпроса защо Китай не реагира толкова остро на ядрената реторика на Путин, както в предишни периоди.
Жирнов отговори, че Пекин не разполага с неограничено влияние върху Москва и не може просто да нарежда на руския президент как да действа.
Той припомни посещението на китайския лидер Си Дзинпин в Москва през 2023 г., когато според изложеното в интервюто Китай и Русия са обсъждали позициите си относно ядрените заплахи. Жирнов заяви, че след това Путин е обявил прехвърлянето на тактическо ядрено оръжие в Беларус, което според него е предизвикало недоволство в Пекин.

„Китай няма пряко влияние върху Путин в смисъл, че може да му даде заповед и той да я изпълни. Това стана ясно още през пролетта на 2023 г., когато Си Дзинпин посети Москва и беше обсъждано недопускането на ядрени заплахи.

Веднага след това Путин обяви, че ще разположи тактическо ядрено оръжие в Беларус. Си Дзинпин съкрати посещението си и си тръгна. Това показва, че дори Китай не може да контролира напълно действията на руския президент“, заяви Жирнов.

Според него Пекин има и друга причина да не влиза в открит конфликт с Москва: войната в Украйна засега носи икономически и геополитически ползи на Китай.
„Докато войната в Украйна не прерасне в по-глобален конфликт, Китай до голяма степен е удовлетворен от ситуацията. Той получава всички дивиденти от нея.

Ако Путин отслабва Русия отвътре, а Тръмп отслабва Съединените щати отвътре, защо Китай да протестира? Той извлича ползи от това“, каза Жирнов.
Той твърди, че Пекин се възползва от зависимостта на Москва, за да купува руските природни ресурси на ниски цени и да укрепва собствените си позиции на международната сцена.

„Двамата работят в интерес на Китай“

Жирнов обобщи позицията си с твърдението, че политиката на Путин и Тръмп, макар и различна по конкретни действия, в крайна сметка отслабва двете държави и създава възможности за Пекин.

„И двамата на практика работят в интерес на Китай. Разрушаването на Руската федерация и едновременното отслабване на Съединените щати оставят една държава, която печели от тази ситуация – Китай.
Той купува евтино руските природни ресурси и продава скъпо собствените си стоки. Така Пекин извлича ползи от войната, от санкциите и от конфликтите между големите сили“, заяви публицистът.

Жирнов посочи и случай с руска служителка от военно-промишления комплекс, за която според него се твърди, че е получавала от Китай некачествени електронни компоненти за дронове и ракети. Той предположи, че проблемите с тези компоненти са се проявили на бойното поле. В интервюто обаче не бяха посочени името на служителката или конкретни документи, позволяващи независимо потвърждение на подробностите.

В разговора със Сергей Жирнов се открояват три основни теми: последиците от политиката на Тръмп за отношенията между САЩ и западните съюзници, ограничените възможности за влияние на Китай върху Путин и икономическите предимства, които Пекин може да извлича от продължителната война в Украйна.
Жирнов представя руско-американските договорености за дизел като символ на отдалечаването на Вашингтон от традиционните му съюзници. Той също така допуска, че между Путин и Тръмп има скрити отношения, подкрепени от предполагаем компромат, но не представя доказателства за тази теза.

По темата за Иркутск публицистът поставя въпроси за прозрачността на руските институции и за възможното предназначение на лабораторията, но разговорът не установява нито наличие на чума, нито разработване на биологично оръжие там.
Най-широката му геополитическа теза е, че Китай печели от отслабването на Русия и САЩ и от продължаващата война. Това е интерпретацията на Жирнов, която следва да се разглежда отделно от проверимите факти за доставките на енергийни ресурси, военните изпитания и дипломатическите контакти.

faktor.bg