23 Ноември, 2024

Бивши лагеристи, техни близки и граждани се поклониха на жертвите на комунизма в лагера "Белене"

Близо 1000 се събраха на тазгодишното традиционно поклонение на лагера „Белене“ на остров Персин в памет на жертвите на комунистическия режим. Да отдадат почит към страдалците бяха дошли все още живи лагерници, техни наследници, близки и много граждани. 

belene_24_6.jpg

Сред гостите присъстваха и военният министър Атанас Запрянов, Н.Пр. Мехмет Саит Уянък, посланик на Турция; депутатите от „Да, България“ Ивайло Мирчев, Мартин Димитров, Елисавета Белобрадова, Свилен Трифонов; политиците Касим Дал, Вили Лилков; бившият зам.-председател на парламента Атанас Желесчев и най-възрастният жив лагерник – бай Димитър, въдворен в „Белен“ в края на 40-те години на миналия век. 

Честването, с което се отбелязва и 75 години от създаването на лагера на червения терор е организирано от инициативна група, с водещото участие на издателя на сайта desebg.com Христо Христов. То бе открито от президента Петър Стоянов (1997 - 2002) В словото си към присъстващите той подчерта, че лагерът "Белене" се е превърнал в синоним на комунистическата репресия и комунистическата жестокост, която в много голяма степен беше безсмислена. "Ще бъде непростим грях в нашата общобългарска памет да не бъде вграден споменът и за "Белене" и за всички останали места, които са символи на ужасяващия комунистически режим", допълни президентът Стоянов. Той изтъкна, че паметта е най-важното човешко качество. А ние дължим на жертвите на комунизма делото и саможертвата им да останат за поколенията. 

belene_24_5.jpg

Специален гост на поклонението беше писателката Теодора Димова. "Самият факт да си на това място на страданието, на изтезанието, на унижението, на несправедливостта е изпитание. Като че ли духът на самите жертви ни кара да минем през това изпитание, за да станем по-силни", каза в обръщението си към присъстващите Димова. Според нея тази страница от най-новата история на България трябва да бъде прочетена и осмислена.

Отслужени бяха молитви от представители на вероизповеданията, от които е имало жертви на концлагера. С аплодисменти бяха приветствани бивши концлагеристи, които излязоха пред събралите се поклонници с надписа: "Последните свидетели докато са живи, искат да видят правосъдие".

Един от тях – Сабри Ескендер, въдворен на остров Персин по време на Възродителния процес, заяви, че жертвите на комунистическия терор все още очакват правосъдие, защото и до днес няма наказани за престъпленията срещу българските турци и мюсюлмани. 

Пред Faktor.bg депутатът от ПП-ДБ Мартин Димитров заяви, че остров Персин, където се е намирал лагерът "Белене", трябва да бъде обявен за национален паметник на културата. Той лично ще се ангажира с реализирането на тази идея. 

По време на поклонението бе представена и изложбата "40 години памет за жертвите на лагера "Белене" (1984-1987)". Тя показва лагеристите по време на насилствената смяна на имената на българските граждани от турски произход в Народна република България от комунистическия режим начело с Тодор Живков. Експозицията е по инициатива на гражданската организация "Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите", обединила бившите лагеристи в "Белене" по време на асимилацията и техните близки.

Мрачната история

Преди 75 години, на 27 април 1949 г. с поверително постановление на комунистическото правителство начело с Георги Димитров взима решение за създаването на нов лагер на най-големия от Дунавските острови – Персин край тогавашното село Белене.

За кратко време „Белене“ се превръща в най-големия лагер за политически противници на тоталитарния комунистически режим, който просъществува и най-дълго време – от 1949 до 1987 г. с различни прекъсвания.

Запазените архивни документи в Държавна сигурност са непълни и не дават възможност за точна статистика, но може да се каже, че в „Белене“ са въдворени най-малко 15 000 души от всички слоеве на обществото, а стотици са лагеристите, които намират смъртта си в него.

Лагерът „Белене“ отдавна се е превърнал в символ на неистовия и брутален стремеж на антихуманния комунистически режим да пречупи и унищожи своите политически противници и хора, които припознава като „врагове“ и заплаха за своето тоталитарно управление по съветски образец.

Днес „Белене“ е място на народна памет за жертвите на тоталитарната диктатура на БКП, макар държавата вече 10 години да не може (или не иска) да бъде обявен за национален паметник на културата и да го превърне в мемориал, както това отдавна направиха всички други страни от бившия съветски лагер в Източна Европа.

belene_24_2.jpg

Снимки:Faktor.bg

Сподели:

Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш

Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит

Ураганен вятър преобърна ТИР на подбалканския път при Сливен

Пострада голям супермаркет в града, навесът за колички е бил отнесен

Зафиров: БСП е подложена на изпитание, няма да сме изтривалка на нечистоплътни интереси

Младите хора са моралният компас