Бивш върховен главнокомандващ на НАТО: Алиансът трябва да се подготви за бърз военен отговор

Путин е разочарован, че войната в Украйна е стигнала до задънена улица, и се опитва да сплаши европейските държави, които заради значителното съкращаване на американската помощ за Киев вече са основните военни, икономически и дипломатически съюзници на Украйна.

В този контекст бившият върховен главнокомандващ на Обединените сили на НАТО, адмиралът от резерва Джеймс Ставридис, смята, че Алиансът трябва да засили разузнаването, да се подготви за бърз военен отговор и да създаде за Русия реална военна цена за действията в „сивата зона“. Той пише за това в авторска колонка за Bloomberg.

Ставридис посочва редица примери за подобни действия. Сред тях са дрон с взривно устройство, открит на летището в Лайпциг, прекъсване или повреждане на важни подводни кабели в Балтийско море, взривове на пратки в логистични обекти в Германия, Полша и Великобритания, неуспешен опит за подпалване на автобусно депо в Чехия, повреждане на полската железопътна инфраструктура при взрив, както и постоянно увеличаване на интензивността на кибератаките срещу държави членки на НАТО.

Както отбелязва бившият командващ на НАТО, макар Москва да отрича своята причастност, западните разузнавателни и правоохранителни органи са свързали убедително тези атаки с Кремъл, а в някои случаи са били повдигнати обвинения и са постановени присъди.

Подобни инциденти се определят като хибридна война или война в „сивата зона“. Става дума за диверсии и създаване на препятствия пред широк спектър от граждански обекти, които не достигат равнището на открита война и са извършени по начин, който затруднява прякото им свързване с Москва.

„Това, което може да изглежда като отделни атаки, може да има много по-широки последствия. Засилването на подобни действия от страна на Русия може да стане основание за прилагането на член 4 от НАТО, според който всяка държава членка, която смята, че сигурността или суверенната ѝ територия е застрашена от сериозна опасност, може да инициира консултации в рамките на Алианса относно съвместни действия. Това от своя страна може да доведе до решение за прилагане на член 5 – основополагащия принцип на Алианса, според който нападението срещу една държава се разглежда като нападение срещу всички“, обяснява Ставридис.

Той добавя, че тъй като и Русия, и НАТО разполагат с ядрени оръжия, възможността за грешна преценка и ескалация на конфликта до по-високо ниво предизвиква сериозна тревога. По думите му, макар Путин да е засилил натиска, той „играе с огъня“ от десетилетия.

Какво трябва да направи НАТО

Според Ставридис Алиансът трябва да обедини максимално разузнавателните си усилия, за да установи руските организации, свързани с хибридните атаки.

Той смята, че НАТО трябва да засили и кампанията си за публично разобличаване, като оповестява доказателства за участието на руската държава в действия срещу Европа. Това би включвало публично назоваване на високопоставени представители на руското разузнаване и военните структури, както и налагане на възможно най-тежки санкции срещу всяка организация или лице, свързано с подобни действия.

„Това означава засилване на наблюдението и разузнавателната работа, насочени към установяване на руските планове, както и създаване на подразделение за бързо реагиране към щаба на Върховното командване на Обединените сили на НАТО в Монс“, казва Ставридис.

По думите му в състава на оперативните сили трябва да влязат мобилни подразделения за противовъздушна отбрана, които могат бързо да бъдат прехвърляни за защита на уязвими обекти като летища и железопътни възли.

Той посочва и необходимостта от изтребители, готови за незабавно използване по границите на Алианса за прихващане на безпилотници, които могат „случайно“ да пресекат границите на НАТО.

Според него са необходими и специални сили, способни бързо да бъдат разположени за противодействие на т.нар. „зелени човечета“, които например могат да се появят в балтийските държави или Полша.

„Накрая Алиансът трябва да е готов да излезе извън рамките на отбранителните мерки и да премине в настъпление. Първата стъпка е очевидна: да предоставим на украинците повече и по-качествено настъпателно въоръжение. Те вече доказаха, че са способни да нанасят сложни удари на големи разстояния по руските нефтени и газови обекти и стратегическата авиация. Колкото повече проблеми има Путин с Украйна, толкова по-малко възможности ще има да оказва натиск върху останалата част от Европа“, подчертава бившият командващ на НАТО.

Второто ниво според него е по-спорно и рисковано – Алиансът трябва да е готов да води хибридна война по собствен модел.

„Макар НАТО да няма да копира методите на Путин, които очевидно са незаконни и неморални – по-специално заплахите срещу граждански транспортни системи – атаките срещу негови военни обекти са напълно оправдани. Аз бих започнал с използването на кибермерки за нарушаване на руските операции в Калининград – руския анклав на брега на Балтийско море, който се превърна за Москва в предна линия за водене на високотехнологична електронна война и събиране на разузнавателни данни срещу Европа“, казва Ставридис.

По негово мнение Путин трябва да разбере, че НАТО знае за действията му и е готов не само да защитава своите членове, но и да нанася реални военни щети в отговор, ако Русия продължи да действа в „сивата зона“.

Заплахата от Русия за НАТО

По-рано датската служба за военно разузнаване съобщи, че Русия ще извършва по-чести атаки срещу Запада и НАТО, като последствията за държавите, срещу които са насочени, ще бъдат по-сериозни от досегашните.

Според оценките на службата подобни атаки могат да включват отделни удари с далекобойни оръжия – дронове или ракети – по инфраструктура, подпомагаща Украйна, както и операции под чужд флаг с използване на дронове украинско производство.

Същевременно съществува „малък, но нарастващ риск“ Русия да започне ограничено военно нахлуване в една или няколко държави от НАТО, граничещи с Руската федерация.

The Times писа, че Европа очаква руски терористични и диверсионни действия, но не и нахлуване. Според цитирани от изданието европейски представители Владимир Путин е в затруднено положение, но няма да започне пълномащабна война с НАТО.

Ситуацията с т.нар. хибридни атаки обаче изглежда различно. По данни на изданието Русия увеличава честотата и интензивността на диверсиите, кибератаките и други операции срещу държавите от НАТО. Подобни инциденти се случват не само по източния фланг на Алианса, но и в Германия, както и в други страни от Западна и Централна Европа.

Ключови думи: Русия, НАТО, Джеймс Ставридис, Владимир Путин, хибридна война, сива зона, кибератаки, диверсии, Калининград, Европа, Украйна, член 4, член 5

faktor.bg