На 26 май изтече срокът, в който участниците в заседанията за КТБ при президента Плевнелиев трябваше да дадат съгласието си пред президента Радев за разсекретяване на стенограмите от разговорите през юни 2014 година. Това е очевидно формалния повод бившият шеф на БНБ - Иван Искров, да напише писмо до президента Румен Радев, публикувано на личната му страница във Фейсбук. 

От него става ясно, че публикуването на пълния текст на стенограмите ще позволи много по-обективно историческо отразяване на позицията и действията на БНБ в онзи период, като ще разсее упорито налаганите впоследствие изопачени твърдения относно позициите и ролята на централната банка – както по случая с КТБ, така и при противодействието на атаките срещу банковата система и опитите за разклащане на валутния борд през лятото  на 2014 г.

Бившият управител на трезора подчертава и още един съществен момент - че БНБ и правителството бързо са съгласували с ЕК и са предложили спасителни мерки. По-важните от тях обаче - преструктуриране на КТБ след бързи законови промени и отварянето и още до август 2014 г. за всички вложители, не се случили, защото нямало консенсус, и 42-ият парламент не ги приел.

На първата среща при президента на 29 юни 2014 г. “не е предлагано и обсъждано въвеждането на капиталов контрол, добило популярност между политиканите като банкова ваканция”, подчертава Искров.

Ето и целият текст на писмото на Иван Искров до президента Румен Радев:

ДО  Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

26 май 2017 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
С настоящото писмо изразявам категоричното си съгласие да бъде публикуван пълният автентичен текст на стенограмата от консултациите, проведени при президента Росен Плевнелиев на 29 юни 2014 г., в които участвах и аз в качеството ми на управител на Българската народна банка (БНБ).

Принципните ми аргументи накратко са, както следва:
Първо, поради високия обществен интерес и за да се прекратят спекулациите по въпроса, публикуването на пълния текст на тази стенограма е не просто желателно днес, но следваше да се случи отдавна. И преди съм изразявал тази позиция. Това би бил силен пример за открито управление. По същата причина, всички важни решения на БНБ по темата, заедно с мотивите за тях, бяха своевременно публикувани на интернет страницата на централната банка и все още се намират там.

Второ, публикуването на пълния текст на стенограмата ще даде възможност на всеки гражданин, който действително се интересува от онези събития, да добие самостоятелна, непредубедена и неманипулирана (от партийни, корпоративни или свързани с тях медийни интереси) информация за съответните факти и обстоятелства.

Трето, публикуването на пълния текст на стенограмата ще позволи много по-обективно историческо отразяване на позицията и действията на БНБ в онзи период, като ще разсее упорито налаганите впоследствие изопачени твърдения относно позициите и ролята на централната банка – както по случая с Корпоративна търговска банка (КТБ), така и при нашето противодействие на атаките срещу банковата система и опитите за разклащане на валутния борд през лятото на 2014 г.

Заедно с това позволете да споделя и няколко по-конкретни аргумента, свързани с моите очаквания, че публикуването на пълния текст на стенограмата ще потвърди следните обективни факти и обстоятелства:

Първо, по време на въпросните консултации при президента на 29 юни 2014 г. не е предлагано и обсъждано въвеждането на капиталов контрол, добило популярност между политиканите като „банкова ваканция“. Също, противно на широко разпространените мнения днес, случаят с КТБ не беше предмет на дискусия и беше засяган бегло единствено при проявен интерес от някои участници в срещата. Целта на тази среща беше да се намери начин да се преодолее създаденото напрежение, свързано с атаки срещу банковата система и валутния борд след затварянето на КТБ седмица по-рано. Предложихме работещи решения, които вече бяха консултирани с ЕК и позволиха много бързото преодоляване на ликвидния натиск, и най-вече обединяване около общата позиция да се преустанови безразборното политическо говорене, което внасяше голяма несигурност и дори хаос в медиите и обществото.

Подчертавам, че по този въпрос парламентарно представените политически сили тогава подкрепиха предложенията на БНБ и правителството, които можаха да бъдат осъществени благодарение на съвместните ни действия с ръководствата на търговските банки, така че буквално за дни възстановихме доверието на вложителите и нормалното функциониране на цялата банкова система още в края на м. юни 2014 г. Това би било невъзможно без постигнатия тогава консенсус и ясно изразената политическа воля за финансова стабилност на брифинга за медиите след срещата. Така, благодарение на конструктивното посредничество на президента Плевнелиев, БНБ и правителството, тогава постигнаха целите си.

Второ, разговорите на 29 юни 2014 г. разкриха сериозни различия между професионализма и публичната отговорност на БНБ, от една страна, и доминиращото желание за извличане на краткосрочни политически дивиденти и бягане от отговорност в част от останалите политически лица и институции в предизборната обстановка. Особено неконструктивно (тогава и по време на следващата среща при президента на 14 юли 2014 г.) беше поведението на тогавашния председател на 42-то Народното събрание, упорито защитаващ невярната теза, че БНБ разполага с всички необходими правомощия и инструменти – твърдение, което по никакъв начин не отговаряше на законодателната рамка в онзи период. Такова поведение удобно прехвърляше цялата отговорност към централната банка в стремеж да не се ангажира Народното събрание с необходимите законодателни инициативи. Читателите сами ще се уверят в това.