Бизнесът в България явно отхвърля възможността за общо договаряне на доставките на природен газ на ниво Европейски съюз, каквото предложение ще бъде обсъдено на срещата на евролидерите тази седмица. Работодателските организации настояват "Булгаргаз" да сключи нов договор с "Газпром". Действащият изтича в края на тази година. 

Българската държава е длъжна да осигури енергийната сигурност на страната, след като България се оказва единствена в ЕС с изтичащ договор за доставка на природен газ от "Газпром Експорт" ООО. Това се казва в писмо на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) до премиера Кирил Петков с копие до вицепремиера и министър на финансите Асен Василев и на енергетиката Александър Николов.  

Какво още пише в това писмо:

От бизнес организациите смятат за "задължително общественият доставчик ("Булгаргаз" - б.р.) да предприеме действия за подновяване на дългосрочния договор (с "Газпром" - б.р.), чрез писмо за предоставяне на условия за нов договор, което не отменя действия за резервиране на капацитет и доставки от алтернативни източници".

Обединените в АОБР организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ изразяват притеснението си от изявления в медиите от членове на правителството, че няма да се преговаря с "Газпром". Това прави невъзможно дългосрочното планиране, бизнес средата става непредсказуема и води до отлив на инвестиции. Особено след като няма сигурни договорени количества и капацитет, както и яснота колко ще струва това на българския потребител, отбелязват в писмото си работодателските организации.

Посочва се също така, че решенията, които взима правителството относно сигурността на енергийните доставки, следва да бъдат и икономически обосновани. Несигурността на доставките на природен газ, както и непредвидимостта относно ценообразуването ще окажат негативно въздействие както върху битовия потребител и промишлеността, така и върху цялата икономика на страната, предупреждават от АОБР.

Работодателските организации подчертават пълната си подкрепа за диверсифициране на газовите маршрути и доставки, но изтъкват, че от ключово значение е сигурността и непрекъсваемостта на доставките при запазване на конкурентоспособността на българската икономика.

Премиерът Петков обяви днес, че на срещата си на върха идните дни ЕС ще дискутира предложението на България за съвместно да закупуваме газа. "27 страни заедно, през един преговорен екип, така че да използваме пазарната сила на ЕС, за да стигнем до едни по-добри нива".

"Ако цената, която се договори, е над 50 евро на мегаватчас, заедно да направим солидарен механизъм и заедно да намалим тези нива до 50 евро на мегаватчас", разясни Кирил Петков. 

България няма да преговаря за сключване на нов договор с "Газпром", заяви преди няколко дни по БНР Асен Василев, като причина за това е водената война в Украйна.

Вицепремиерът каза, че на първо време като алтернатива, руското синьо гориво ще бъде заместено с азерски и втечнен газ, от близки държави-производителки, предимно от Африка.

Договорът с "Газпром" е търговски с "Булгаргаз". Следим ситуацията и тя не предполага да се водят търговски преговори. Европейската комисия също така възнамерява да се водят общи за целия Европейския съюз разговори за подсигуряване на горивата, отбеляза също по БНР председателят на парламентарната енергийна комисия Радослав Рибарски, допълвайки, че към момента руският природен газ е труднозаменим.

Разбираме, че по време на война няма как да се водят преговори, пишат в писмото си до премиера от АОБР. Изразяват убедеността си, че "дори и да съществуват алтернативи за замяна на руските газови доставки, следва това да бъде добре планирано и предварително договорено - как ще се доставят необходимите количества, по какви маршрути, при какви условия и на каква цена". "Следва да се отбележи, че последните месеци цената на природния газ в България беше значително по-ниска в сравнение с ценовите равнища на спот пазарите на европейските газови хъбове. Маршрутите на доставка изискват закупуване на капацитети, като най-евтини са годишните капацитети, които се търгуват предходната година. Към момента няма санкции от страна на ЕС за внос на природен газ от Русия и ние следва да подкрепяме тази позиция."

Заедно с това работодателските организации смятат за необходимо "Булгаргаз" ЕАД да предприеме "действия за директно участие в регионалния газов пазар чрез лицензиране в газовите борси на Балканите и ЕС и превръщането му в реален търговец на природен газ, работещ в интерес на българските потребители".

Европейската комисия разработва план за поетапно премахване на зависимостта от изкопаеми горива от Русия, което се прогнозира, че може да стане "доста преди 2030 г." За целта Комисията предлага да разработи план REPowerEU, който ще повиши устойчивостта на енергийната система в целия ЕС въз основа на два стълба:

Диверсификация на доставките на газ чрез по-висок внос на втечнен природен газ (ВПГ) и тръбопроводи от неруски доставчици;
и по-големи количества биометан и възобновяеми източници.

Смята се, че пълното прилагане на предложенията на ЕК ще намали годишното потребление на изкопаем газ с 30%, което се равнява на 100 милиарда кубически метра (bcm), до 2030 г. Смята се, че с мерките в плана могат постепенно да се премахнат поне 155 млрд. куб. метра потребление на изкопаем газ, което е еквивалентно на обема, внесен от Русия през 2021 г.