На днешната дата 25 януари през 1990 г., преди 31 години, комунистическият режим започва панически да прочиства досиетата своя репресивен апарат – Държавна сигурност, съобщава desebg.com. Целта е тайно от обществото и от оформящата се политическа опозиция в страната тоталитарното управление на БКП е постави в зависимост по време на прехода към демокрация агентурния апарат, с който си е служила дотогава, наред с прочистването на архивите на ДС от компрометиращи партията материали за различни нейни престъпления (виж най-отдолу документа, с който е направено това).

И двете цели са изпълнени успешно въпреки огромните страхове, които тогава тресат МВР-ДС.

Каква е обстановката в страната?

Началото на прочистването на досиетата и запазване на контрола върху агентите е поставено, когато в България митингите и протестните шествия за демокрация и против тоталитарната власт на БКП са ежедневие.

По същото време вече е започнала Кръглата маса, на която БКП успява да изиграе младата опозиция и да се легитимира като пълноправен участник в политическия процес и започващия преход към демокрация.

Да не стане като в ГДР

Държавна сигурност има нагледен пример за това до какъв неблагоприятен сценарий може да развие ситуацията, ако не прочисти тайно архивите.

В средата на януари 1990 г. над централата на ЩАЗИ в Източен Берлин започват да се извиват кълба от дим – репресивният апарат на ГДР е започнал да гори компрометиращите режима архиви.

Там обаче гражданските организации реагират мигновено и не само окупират централата на ЩАЗИ, но и успяват да нахлуят в нея, да я превземат и да поставят под граждански контрол. Така успяват да спрат процеса на прочистване на архивите още в начална фаза.

Тази информация от Източен Берлин, разбира се, не е съобщена от контролираните от комунистическия режим в България медии и хората не научават за случилото се в столицата на ГДР.

Държавна сигурност обаче има своите канали и новината за завземане на сградата на ЩАЗИ достига до репресивния апарат на БКП.

Това е достатъчно на ДС да не допусне подобно развитие на ситуацията и в България.

Отделно от този факт до ръководството на МВР-ДС достигат тревожни сигнали, че много агенти на Държавна сигурност искат спешни срещи със своите водещи офицери и настояват досиетата да им бъдат унищожени, заплашвайки, че ще минат на страната на опозицията.

В самата БКП напрежението е огромно. Компартията се намира в навечерието на провеждането на своя извънреден 14-ти конгрес, който ще се окаже и последен (конгресът започва на 29 януари 1990 г.).

Започнал е процес на хвърляне на партийните книжки от много членове на партията, а ръководството на БКП е наясно, че не може повече да удържа събитията в страната и да отлага повече въпроса за провеждането на извънредни парламентарни избори, на които политическата опозиция ще се легитимира в Народното събрание.

Свръх секретната заповед, утвърдена от министър Атанас Семерджиев

Началото е поставено с утвърждаване на свръх секретен документ – строго секретна от особена важност докладна записка – за прочистване на досиетата от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. (изведен е от МВР-ДС за изпълнение четири дни по-късно – на 29 януари).

Семерджиев, който е изпратен начело в МВР-ДС от новото партийно ръководство (дотогава той е зам.-министър в Министерството на народната отбрана), представлява „здравите” сили на компартията в МВР, които вече са се разграничили от Тодор Живков и искат да му прехвърлят цялата отговорност за тоталитарния режим.

Основният мотив за чистката на досиетата мотив, който се изтъква в документа, е „усложнената политическа и оперативна обстановка”.

„Усложнената политическата обстановка” всъщност не е нищо по-различно от факта, че за първи път БКП и ДС разбират, че повече няма да управляват еднопартийно и трябва да направят всичко възможно да заличат колкото се може повече компрометиращи БКП архивни материали и досиета преди бъдещите парламентарни избори и евентуалната опасност след тях чужд политик извън компартията да влезе като министър в Министерството на вътрешните работи.

„Архитектите“ на акцията за прочистване на архивите на ДС

„Архитектите“ на прочистването на досиетата на репресивния апарат на БКП са ген. Стоян Савов – зам.-министърът на вътрешните работи, отговарящ за архива на ДС ген. Стоян Савов и началникът на отдел 03 на ДС (архива) ген. Нанка Серкеджиева.

Ген. Серкеджиева и служителите в архива на ДС подготвят докладната, а ген. Савов я внася от свое име на вниманието на министър Семерджиев.

Документът носи възможно най-секретния гриф за времето си – строго секретно от особена важност.

Савов сезира за проблема тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев с докладна записка.

Савов, Серкеджиева и Семерджиев работят в пълен синхрон по проблема с досиетата.

И тримата се познават много добре и отдавна – още като партизани отпреди 9 септември 1944 г.

Допълнителната заповед за прочистване на досиетата

На 5 февруари 1990 г. зам.-министър ген. Стоян Савов внася втора докладна на вниманието на министър Семерджиев, с която се предлага още по-драстично унищожаване на агентурните дела, тъй като предварителния замисъл щял да приключи за 1200 човекодни.

А по това време вече е ясно, че чистката трябва да приключи преди първите демократични избори през месец юни 1990 г.

На същата дата, 5 февруари, министър Семерджиев заявява на всеослушание на Кръглата маса, че вече Държавна сигурност не съществува. На въпрос на опозицията от СДС за досиетата, той отклонява хитро въпроса. Отварянето на досиетата на ДС не заляга в споразуменията от Кръглата маса – капитална грешка на опозицията.

В резултат на незаконното прочистване са унищожени около 42% от агентурните дела.

БКП, която малко по-късно се преименува на БСП, запазва два вида документи, с които поставя в тежка зависимост своите агенти – картоните в картотеки и регистрите, с които на ръка са вписвани различните категории секретни сътрудници на Държавна сигурност.

Тайната на БКП и ДС рухва през 1992 г.

За незаконната чистка на досиетата се разбира едва през 1992 г., когато управлява правителството на СДС с премиер Филип Димитров.

Прокуратурата образува следствие за незаконното унищожаване срещу генералите Семерджиев и Серкеджиева, но го вкарва в съдебна зала една през 2002 г.

Третият замесен в престъплението ген. Савов се самоубива през 1992 г. два дни преди съдебния процес срещу него за унищожаване на разработките на ДС срещу убития от режима в Лондон през 1978 г. Георги Марков.  

Прокуратурата замотава дело в интерес на подсъдимите

На първата съдебна инстанция Върховният касационен съд двамата подсъдими Семерджиев и Серкеджиева са признати за виновни и са осъдени съответно на 4 и 2 години затвор.

Те обжалват осъдителните присъди и през август 2003 г. 5-членен състав на Върховния касационен съд отменя първоинстанционното съдебно решение и връща делото за доразследване.

Въпреки значимия обществен интерес делото не е внесено от прокуратурата за повторно разглеждане от съда през следващите години.

Необезпокоявани повече от българското „правосъдие“ двамата подсъдими изживяват остатъка от живота без повече да прекрачват съдебна зала.  Нанка Серкеджиева почива през 2012 г., а Семерджиев през 2015 г.

Същинското отваряне на досиетата – 16 години след началото на прехода

Досиетата на репресивния апарат на БКП са отворени успешни една на третия опит през 2006 г., 16 години след началото на прехода.

Тогава след силен граждански и международен натиск малко преди България да влезе в Европейския съюз, управляващите от тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) постигат рядък политически консенсус с опозицията и приемат нов закон за досиетата, който функционира и в момента въпреки многобройните опити през годините да бъде отменен.

Парламентът избира нова Комисията по досиетата, която е оглавена от Евтим Костадинов, тогава депутат от БСП. През следващите 13 години Комисията разкрива над 14 000 сътрудници на тоталитарните комунистически служби на, заемали или заемащи ръководни постове в обществения или държавния сектор след 10 ноември 1989 г.

Виж пълните подробности за унищожаването на досиетата в разследването на журналиста Христо Христов „Как БКП и ДС прочистиха досиетата тайно от обществото“:

В част 1 се припомня обстановката в МВР-ДС след оглавяването на вътрешното министерство от ген. Атанас Семерджиев и зам.-министър Любен Гоцев в началото на 1990 г.

Част 2 представя по какъв начин Държавна сигурност е създавала, обработвала и систематизирала огромния документооборот в своята дейност. Добива се и представа какво се крие в архива на репресивния апарат на БКП.

Част 3 разкрива как се стига до решението за бързото прочистване на архивите след обсъждане на проблема на няколко колегиума на МВР през януари 1990 г.

В част 4 се описва механизма, по който един голям процент от агентите на репресивния апарат на БКП с прочистването на досиетата са превърнати в „картотекирани сътрудници”.

В част 5 осветлява унищожаването на досиетата в Първо главно управление на ДС (разузнаването).