14 Юли, 2026

Преди 150 години: Говедарят Въльо предава Бенковски, на 12 май обезглавяват войводата

снимка: архив Faktor.bg

150 години по-късно водата в Кървавото кладенче е бистра, но не може да отмие срама на зловещото предателство, сторено от българин на българин

След погрома на Априлското въстание през 1876 г. говедарят Въльо Стоилов предава апостола Георги Бенковски, отец Кирил, Захари Стоянов и Стефо Далматинеца на турците.

Според предварително уговорения с турците план Въльо е превел бунтовниците по специално построеното за целта мостче в местността Костина, близо до село Рибарица, Тетевенско. Легендарният войвода Георги Бенковски е застрелян на място, отец Кирил е ранен и заловен. Захари Стоянов се спасява по чудо като скача в реката и течението го отнася.

Главата на Бенковски е отрязана и измита в близкото кладенче, което и до днес в памет на жестокото убийство се нарича Кървавото кладенче. По-късно главата на Бенковски е носена през Орхание (Ботевград) до София и е изложена на поругание. Един свещеник я погребва в околностите на бъдещата столица на България. Тялото на войводата пък е положено тайно от една възрастна жена, баба Удреница, в тетевенската църква "Всех Светих".

150 години по-късно водата в Кървавото кладенче е бистра, но не може да отмие срама на зловещото предателство, сторено от българин на българин.

Сподели:
Памет за "втория Батак" - повече от 2000 са изклани като пилци в Любенова махала

Памет за "втория Батак" - повече от 2000 са изклани като пилци в Любенова махала

На 14 юли 1877 г. османски редовни части и башибозук нападат село Гюнели махле (днешна Любенова махала), където по данни на следствената комисия, изпратена от Цариград, само в църквата и двора ѝ са убити 1013 души

Преди 148 години Великите сили решават съдбата ни без нито един български глас

Преди 148 години Великите сили решават съдбата ни без нито един български глас

По силата на Берлинския договор българските територии, установени от Цариградската конференция от 1876 г., са разделени на 7 части

Преди 35 г. България приема конституцията на фона на вълна от гладни стачки, палаткови лагери и митинги

Преди 35 г. България приема конституцията на фона на вълна от гладни стачки, палаткови лагери и митинги

Приемането на Основният закон на страната от 7-то Велико народно събрание е съпроводено от т.нар. „протест на тридесет и деветимата“, които обявяват гладна стачка през май 1991 г. Те напускат парламента с декларация, в която искат саморазпускане на Великото народно събрание, избори през юли и БСП да върне парите, които е взела от бюджета.

Коментари (0)