От началото на тази година сръбската прокуратура е вдигнала мерника на Цветан Василев и го разследва за участието му в организирана престъпна група на територията на западната ни съседка, заради опита на банкера-беглец с фалшив дълг от 47 милиона евро да фалира завода за стъкло в гр. Парачин и да открадне активите му.
В пореден материал от вчера, най-влиятелният сръбски вестник „Blic“ този път повдига завесата и споделя факти от кухнята на разследването на сръбската полиция. Оказва се, че другите участници в схемата на Василев – сръбските граждани Драголюб Симонович, Ратко Ристич, Петър Видович, както и братът на Драголюб Симонович – Небойша, всичките родом от Ратково - Сърбия, са признали при разпитите им в полицията, че са подписвали документи, свързани с „Глас Индъстри“ и „Сръбска фабрика за стъкло“, за да станат членове на Управителния и Надзорния съвет.
Небойша Симонович (бел. ред. – назначен от Василев след фалита на банката за изпълнителен директор на „Глас Индъстри“ – дружество, получило от КТБ 140 милиона лева) никога не е имал преди това опит с управлението на фирми, а е бил обикновен бензинджия, като подобна работа са вършили и другите двама – Ристич и Видович, които са съседи на Небойша в Ратково. Тези хора са били нарочно подбрани без опит в бизнеса, за да могат под диктовката на Василев да изпълняват това, което той им нареди.
“Blic” посочи в предишен свой материал, че след бягството си в Сърбия, първата работа на Василев е била да се опита да присвои активите на контролираната от него „Сръбска фабрика за стъкло“ в Парачин, чрез създаването на фалшив дълг от 47 милиона евро. Този „дълг“ е бил прехвърлен няколко пъти през офшорни дружества и накрая предявен като „вземане“ от контролираната от Василев сръбска фирма „Вексилум“, създадена специално за това.
Пребиваването на Василев в Сърбия пък е осигурено чрез протекциите на Кремъл и съдействието на бившия сръбски президент Томислав Николич, който е и бизнес партньор на Василев. Припомняме, че на два пъти след фалита на КТБ през 2014г., Василев се опита да прехвърли активи за над 1 млрд. евро на руските си приятели. Първо партньорът на олигарха Константин Малофеев – Пиер Луврие, представяйки се за „инвеститор“, получи от Василев, срещу 1 евро, накуп БТК, Дунарит, Авионамс, ТВ 7, НУРТС и Фърст Диджитъл. След като аферата беше разкрита, а Луврие дори се оказа близък с командира на руските сепаратисти в Украйна – Игор Гиркин – Стрелков, на сцената излезе друг служител на Малофеев – Дмитрий Косарев.
С него Василев беше сключил договор за разделяне на парите от откраднатите активи в съотношение 80 към 20, след тяхната продажба. В сегашната си публикация сръбското издание отново набляга на обстоятелството, че в момента Цветан Василев е в паника от разследването срещу него в Сърбия и всячески се опитва да осъществи контакт с влиятелни сръбски политици, за да получи протекции и да предотврати повдигането на обвинение заради аферата с фиктивния дълг на завода за стъкло в Парачин. Паниката на Василев ясно пролича и от „обръщението“ което банкера-беглец направи на сайта си преди няколко дни, в което започна да сипе обвинения, обиди и клевети и против сръбски граждани, тъй като очевидно вече е загубил досегашното си спокойствие там.
Всъщност, сегашните разкрития за престъпната дейност на Василев в Сърбия (този път от сръбската прокуратура и полиция, а не от българките служби, против които Василев не е спирал да плюе), доказват за пореден път добре известната в България негова схема при източването на КТБ - чрез специално създадени фирми-бушони, управлявани от подставени лица – охранители, домакини, секретарки. Която схема очевидно е продължил да „практикува“ и на чужда територия.
Цветан Василев
На два пъти след фалита на КТБ банкерът се опита да прехвърли активи за над 1 млрд. евро на руските си приятели
Фактор Фактор
Още от Закон и ред
ГДБОП задържа контрабандни цигари за 2 млн. лева в Скутаре, край Пловдив
Казусът „Митници“: Отложиха делото срещу Марин Димитров за участие в ОПГ
Следващото заседание е на 28 ноември
Гешев съди България в Страсбург заради уволнението си
ЕСПЧ трябва да прецени дали е нарушено правото на бившия главен прокурор на справедлив съдебен процес