БНБ опитва да спре делото на Андрей Гюров преди решението на Съда на ЕС

Българска народна банка е предприела ход за прекратяване на съдебното дело, заведено от настоящия премиер Андрей Гюров срещу временното му отстраняване като подуправител. С този ход институцията на практика се стреми да блокира възможността Съд на Европейския съюз да се произнесе по казуса.

Делото бе образувано във Върховен административен съд през лятото на 2024 г., след като Гюров оспори решението за отстраняването си от ръководството на централната банка, припомня "Дневник". Искането на БНБ за прекратяване е внесено по-малко от седмица след като той положи клетва като министър-председател, което поставя под въпрос и възможен институционален конфликт.

Процедурният ход е придвижен от съдия Георги Чолаков в рамките на едва три дни – срок, който според юристи е нетипично кратък за подобни дела. Това поражда въпроси дали се прави опит за изпреварване на ключово развитие на европейско ниво.

Случаят съвпада с напреднала фаза на производството в Люксембург, където Съдът на ЕС разглежда правни въпроси, свързани със статута и независимостта на подуправителите на централните банки – тема с потенциално широко отражение върху институционалната рамка в държавите членки.

Очакване за решаващо становище

На 26 март се очаква заключението на генералния адвокат по делото в Люксембург – етап, който обичайно дава силен ориентир за бъдещото решение на съда. Макар и формално необвързващо, това становище често се следва от съдиите при окончателното произнасяне.

Ако Съдът на ЕС се произнесе по същество, решението може да има последици не само за конкретния казус на Гюров, но и за начина, по който се гарантира независимостта на централните банки в рамките на Европейския съюз.

Потенциални последици

Юристи коментират, че евентуално прекратяване на делото на национално ниво би могло да ограничи възможността за изясняване на принципни въпроси от европейско значение. В същото време, ако производството в Люксембург продължи, решението може да създаде прецедент с отражение върху отношенията между изпълнителната власт и независимите регулатори.

Казусът поставя и по-широк въпрос – доколко политическите промени в страната влияят върху съдебните и институционалните процеси, особено когато става дума за органи, които по дефиниция трябва да бъдат независими.