"Москва има полза от противопоставяне, замразени конфликти и нерешени проблеми на Балканите, тъй като нейният глас може да се чува именно в такива ситуации. Влиянието на Турция в Албания и Косово е по-голямо от това на Русия и Китай. Брюксел е крайно внимателен по отношение на турското присъствие и влияние в региона. Това заяви историкът и бивш посланик в Албания и Косово д-р Боби Бобев пред македонския портал zoom.mk, цитиран от БГНЕС.

"Балканите винаги са били един неспокоен район – кръстопътното му географско положение е довело до една етническа и религиозна пъстрота, която често е водела до противопоставяне и сблъсъци. Особено тежки са били те в периода на войните – Балкански, Първа и Втора световна, когато много остро е стоял въпроса за разпределяне на османското наследство и очертаването на границите. Действал е не принципът на справедливостта и отчитане на етническите реалности, а този на силата и на моментната конюнктура. След 1945 г., в условията на двуполюсния свят, Балканите са един от центровете на блоковото военнополитическо противопоставяне и през района преминава една от граничните линии на Студената война. След 1989 г. разпадът на Югославия

доведе до няколко кървави военни конфликта

с много човешки жертви и материални щети. Днес положението е много по-стабилно и спокойно. За първи път в своето историческо развитие всички държави на Балканите външнополитически гледат в една и съща посока и имат сходна ориентация – интеграция в ЕС и НАТО, като изключим разбираемото нежелание на Сърбия да членува в Северноатлантическия алианс, въпреки че поддържа сътрудничество с него. В последните две десетилетия Румъния, България и Хърватия станаха пълноправни членове на ЕС, Черна гора и Сърбия водят преговори, предстои определянето на дата за началото на разговорите с РСМ и Албания. Албания, Хърватия, Черна гора и РС Македония влязоха в НАТО. Подобна еднаква ориентация означава и някакъв вид сходност на интересите, което е добър знак за стабилността в района. Разбира се, с това не искам да кажа, че тук, на Балканите, не съществуват проблеми. Като цяло районът не стои добре в икономически и социален план, високи са нивата на корупция и организирана престъпност. Всичко това означава още много работа, за да се достигнат стандартите на ЕС в тези сфери. Има и горещи точки – например цялостното състояние на Б и Х, нерешените проблеми между Прищина и Белград, необходимостта РС Македония да изпълни докрай заложените договорни отношения с Гърция и България, проблемите между Атина и Анкара. В междудържавните отношения обаче като цяло можем да отчетен една положителна тенденция", казва историкът.

"Русия, като световна военнополитическа сила, има своите интереси в много райони, включително и Балканите. След края на Студената война и разпада на Съветския съюз Москва загуби огромна част от своето присъствие в района и влиянието си в него. Дори да не говорим за дестабилизация, като цяло политиката на Москва има полза от противопоставяне, замразени конфликти и нерешени проблеми на Балканите, тъй като нейният глас може да се чува именно в такива ситуации. Има и една характерна особеност – руската икономика не е равностойна на нейния военнополитически потенциал и освен доставяне на енергийни ресурси тя не може да си осигури икономическо влияние. Например, дори при много близките си отношения с Москва, Сърбия търгува в пъти повече с ЕС, отколкото с Русия. Най-общо казано,

за Русия е неприятна цялостната ориентация на държавите в района

към европейска и евроатлантическа интеграция, защото тази тенденция е в противовес на нейните външнополитически цели за засилване влиянието й на Балканите. Негативните реакции на Москва по отношение членството на Черна гора и РСМ в НАТО също е доказателство в тази посока. Може да се каже, че на Балканите Русия има реално влияние, освен в Сърбия, и в населените със сърби райони в някои други държави, като например Република Сръбска в БиХ или сръбското население в Черна гора", коментира Бобев. 

"Превратностите на историческото развитие са довели до там албанци да живеят в няколко държави в района – освен в Албания и Косово, още и в РСМ, Сърбия,Черна гора, Гърция. В конкретния случай искам да се огранича с отношенията на официална София с Тирана и Прищина. Искам да направя и едно уточнение: в периода 1998-2006 г. бях български посланик в Албания, а от 2010 до 2014 г. изпълнявах същите функции в Косово. В този смисъл съм достатъчно добре запознат с отношенията с тези две балкански държави. Не бих казал, че тези отношения са в застой, просто те не са достатъчно активни или поне не са толкова интензивни, колкото на мен би ми се искало. В тази посока съм работил през цялото време на посланическите ми мисии. Отношенията между България и Албания са рамкирани от Договора за приятелство и сътрудничество, подписан през далечната вече 1993 г. от тогавашните президенти Желю Желев и Сали Бериша. Много важен за тези отношения е фактът, че двете държави нямат отворени или нерешими проблеми помежду си, а и в двата народа има добронамерени чувства на взаимни симпатии. Политическият диалог, включително и на най-високи равнища, се реализира успешно. И все пак трябва да се каже, че съществува потенциал за по-тясно сътрудничество в редица сфери – и политическата, и търговско-икономическата, и образователната, и културната. Има резерви, които могат да се използват. Така например, още през 2005 г. българското правителство взе решение за откриване на културно-информационен център в Тирана, но това не се е случило и до днес. А наличието на такива центрове в двете столици биха дали съществен принос за по-доброто взаимно опознаване и сътрудничество. Всъщност единственият дискусионен проблем през годините бе въпросът за наличие на българско малцинство в Албания. Този казус бе решен с промяна на законодателството през 2017 г. и това бе освен отчитане на реалността, също и жест на добра воля от страна на албанската политическа класа и съответните държавни институции.

Това население може да се превърне в истински мост

на по-активно сътрудничество между двете страни. България бе сред първите страни, признали независимата косовска държава още през март 2008 г., съвместно с Унгария и Хърватия. Във взаимните отношения с най-младия държавно-политически субект на Балканите също са характерни както взаимната добронамереност и симпатии, така и отсъствието на сериозни проблеми. Трябва да се подчертае, че договорно-правната база на контактите и връзките все още се изгражда и нейното оформяне ще допринесе несъмнено за активизирането им. По моя преценка и тук може да се заложи като средносрочна перспектива подписването на договор за приятелство и сътрудничество, както и оказването на помощ по пътя на интеграционните процеси. Резерви има и в сферите на търговско-икономическо и културно сътрудничество. Несъмнено ще възникне и въпроса за официализирането на статут на българско национално малцинство сред така наречената горанска общност. Развитието и активизирането на отношенията с Албания и Косово съвсем не означава отсъствието на контакти с албанските общности в другите страни в региона, особено на ниво търговско-икономически структури, партийни структури и местна власт. Те ще се реализират в рамките на отношенията на България със съответните държави", допълни преподавателят в СУ "Св. Климент Охридски" и "Бов български университет.