Даниел Смилов, Дойче веле

ГЕРБ изненадващо събраха хиляди активисти в София, за да им даде премиерът инструкция да мислят. От такава инструкция имаше нужда, защото всъщност съпартийците на Бойко Борисов трябва да обмислят немислимото от тяхна гледна точка: правителство без техния лидер.

В сравнително краткото изказване, обявено като “програмна реч” на премиера, се оказа, че няма никаква политическа програма, нито дори ясен план за действие. Освен обичайните клишета за магистралите, метрото, олигарсите и “неблагодарния” Христо Иванов, в словото имаше само един съдържателен момент: Борисов всъщност подаде полуоставка. Полуоставката е нов елемент от висшата политика на Балканите. Тя е същото като оставката, но с уговорката, че може и да не се случи.

Двете възможни интерпретации

Националната конференция на ГЕРБ в Тех Парк може да се интерпретира по два начина. Най-вероятно Борисов е решил да се оттегли като премиер, но иска партията му и “патриотите” да съставят правителство без него. Това правителство ще разчита на същото парламентарно мнозинство и основният плюс, който то ще има в сравнение със служебно правителство е, че ще може да оперира заедно с действащо Народно събрание.

Вероятно е също така ГЕРБ и “патриотите” да опитат да сформират нещо като “експертно” правителство, без да ангажират своите ключови политически фигури в него. Задачата на това правителство ще е двойна: да уталожи протестите и да вземе непопулярни решения с оглед на здравната и задаващата се икономическа криза. От гледна точка на Борисов този начин на оттегляне е по-малко рисков, защото все пак правителството ще продължи да зависи от парламентарно мнозинство с лидер ГЕРБ. 

Втората възможна интерпретация на полуоставката на Борисов е, че това е театър, който да накара неговия актив и “патриотите” да го убеждават да не се оттегля. Борисов изисква от тях да препотвърдят клетвите си и да заявят публично, че той е незаменим. Ако това е смисълът на случващото се, то става дума за много лош политически театър, който със сигурност ще обере “златните малинки” на края на годината.

Затова нека все пак се концентрираме върху първата версия: полуоставката е анонс за оттегляне на Борисов от премиерския пост и опит да се създаде ново правителство в рамките на този парламент. Една основна слабост на идеята е, че тя е почти невъзможна. Едно “експертно” правителство би имало изключително ниска легитимност, ако разчита на мнозинство само от ГЕРБ и “патриотите”. Хората биха го видели просто като опит за оставане на власт на тези две партии.

Ако пък експертното правителство разчита на по-широка парламентарна подкрепа – да речем от ДПС – нещата може да станат още по-лоши. А и самият Борисов отхвърли идеята да управлява с ДПС. Остава “експертното” правителство да разчита на плаващи мнозинства, но това също е рецепта за големи проблеми: или зад тях ще се крие ДПС, или ще се стигне до огромна политическа каша.

Съмненията си остават

Основният проблем с плана “Тех Парк” е в следното: едно оттегляне на Борисов ще е де факто признание, че съмненията за корупция са го компрометирали като лидер. Това петно ще остане да лежи върху ГЕРБ дори и Борисов да не е премиер. Проблемът тук не е само персонален – политическата вина всъщност е колективна.

Полуоставката де факто налива масло в огъня на съмненията, които подклаждат протестите. Борисов и в “програмната” си реч не каза нищо по отношение на тези съмнения. За Иван Гешев повтори несъстоятелната теза, че ГЕРБ нямат общо с назначението му и просто не са издигнали “свой” кандидат. Самата идея, че главният прокурор трябва да е “свой” на някого, е дълбоко спорна: ако не е “свой” на Борисов, чий е тогава сегашният главен прокурор? Но и всички знаят, че това са просто опорни думи без кой знае какво съдържание. Зад тях остава подкрепата за Иван Гешев от страна на Борисов и управляващите (и реципрочните ответни действия и бездействия).

По отношение на другите съмнения – 700-те милиона и подкупите за тях, записите, шкафчетата и т.н. – в речта нямаше нищо. Все едно такива проблеми няма. Т.е. след речта тези съмнения си останаха в сила и Борисов продължи да отказва да даде обяснение за тях. Вярно е, че който се обяснява, изпада в не много силна позиция. Но този, който отказва да се обяснява, изпада в напълно незащитима позиция.

Взривоопасно политическо наследство

Та дори и да се оттегли от премиерския си пост, Борисов ще остави голямо наследство от политически взривоопасни корупционни съмнения върху ГЕРБ и “патриотите”, което ще направи създаването на сравнително стабилно “експертно” (или каквото и да било друго) правителство почти невъзможно. А и електоралната цена след половин година за ГЕРБ и “патриотите” от един такъв ход ще е със сигурност огромна.

Тъй като вече почнахме да мислим немислимото, не е ли време да се помисли за максимално бързи предсрочни избори и договорено служебно правителство между президента Радев и настоящото парламентарно мнозинство. Президентът би трябвало да направи компромис с персоналния състав на правителството, а НС да гласува необходимите закони, които биха обезпечили работата на служебния кабинет при негативен развой на здравната и икономическата криза. При добра воля от двете страни съгласие по тези въпроси би могло да се постигне в кратки срокове.

Всичко друго изглежда или като полумярка, или като лош театър.