Ако властите на Босна и Херцеговина приключат в кратък срок приемането на два проевропейски закона – за Висшия съдебен и прокурорски съвет и за Съда на Босна и Херцеговина, а също така изберат главен преговарящ с ЕС, страната може да очаква напредък в процеса на евроинтеграция и насрочване на първа междуправителствена конференция до края на годината, съобщава босненската редакция на регионалната телевизия Ен1, цитирана от БТА.

Това означава, че до края на годината Босна и Херцеговина може да получи зелена светлина за реално начало на преговорите с ЕС за членство в общността.

Източници на Ен1 определят отношенията на европейските институции с Босна и Херцеговина като разочароващи, но допълват, че развитието на ситуацията през последните няколко месеца дава основание за известен оптимизъм, че страната може да се оттласне от „мъртвата точка“. 

Брюксел смята, че отстраняването на Милорад Додик от президентския пост на босненската Република Сръбска е осигурило основата за нов импулс в процеса на разширяване и че това може да бъде конкретизирано до края на годината.

През август Съдът на Босна и Херцеговина потвърди решението на Централната избирателна комисия да прекрати президентския мандат на Милорад Додик, след като той беше осъден за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в страната. Присъдата на Додик е една година затвор и забрана да заема държавни длъжности за шест години. Той откупи годината затвор, тъй като законът го разрешава.

Съдбата и скоростта на евроинтеграцията на Босна и Херцеговина са в ръцете на нейните власти, посочват източниците на Ен1.

Босна и Херцеговина подаде молба за членство в ЕС през февруари 2016 г., а статут на страна кандидатка получи през декември 2022 г. След като бъде постигната необходимата степен на съответствие с критериите за членство, Босна и Херцеговина може да започне преговорите за присъединяване.

Съгласно Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995 г.) страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.