"Очаквам нашите служби да вземат отношение по въпросния руския поп. Руската църква се опитва да влияе на политическата обстановка в България и е един от инструментите на Путин в това отношение. Руските специални служби провеждат терористична дейност в България поне от 2011 г., когато Украйна все още не беше нападната. Българските специални служби отдавна са установили, че руски агенти правят опити за убийство и всякакви други саботажи върху отбранителната индустрия на България. Това е доказано и прокуратурата отдавна е повдигнала обвинения. Лошото е, че работата с руските служби у нас се извършва така, че нищо да не се случи. Това е смисълът и на писмото, което съм изпратил до временно изпълняващия главен прокурор г-н Сарафов, обръщайки му внимание, че повече от 12 години веществени доказателства се унищожават и се манипулират доказателства на свидетели. Срещу тях се предприемат репресивни мерки. Нашата прокуратура отдавна е длъжник на българското общество в нищоправенето по въпроса за руснаците". Това каза пред БНР Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и посланик на България в НАТО. 

И допълни, че една е задачата на българските разузнавателни служби, друга е тази на депутатите - "да осъществяват контрол, а не да хленчат по медиите и да говорят за хибридни атаки": 

"Не съм чувал народен представител напоследък да попита защо се бавят разследванията на руските специални служби в България. А се говори за пълномощията на президента и за сливането на службите, при това се излагат несъстоятелни аргументи. Един народен представител иска да слее двете разузнавания, като дава пример с Германия, която има една разузнавателна служба. Ако гледаме чуждия пример, то САЩ имат 13, европейски държави имат по няколко. Реформата в службите не трябва да тръгне от техните началници, каквото се опитват да ни убедят". 

Ноев посочи, че депутатите не действат в стерилна среда, а президентът е върховен главнокомандващ и той има свой инструментариум да вземе отношение по тези въпроси:  

"В момента по медиите ходят няколко души, които ни убеждават в едни аргументи, несъстоятелни. А къде е президентът? Той провежда пилонна политика, изразява позиции с език, който не е типичен за президент. Президентът има инструментариум, който трябва да използва и да поеме своята отговорност, когато се обсъждат тези въпроси. Този инструментариум е Консултативният съвет за национална сигурност".